Нещата от живота

Една крайно персонализирана и адски емоционална класация

Към днешна дата все още съществува определено количество хора, които считат инди игрите за жанр в рамките на гейм индустрията. За щастие бройката им в световен мащаб намалява прогресивно.

По същество в края на PlayStation 2 генерацията се сформира едно усещане на разделение между отделните софтуерни продукти – обособиха се ясно изразени творби, създадени с многомилионни бюджети, а по-малките заглавия, както и тези, които причислявахме като рискови, спонтанно се оказаха притиснати към стената. За протокола, под рискови имам предвид тези творби, които се опитват да внедрят нови геймплейни механики, да разкажат своята история по алтернативен начин, да предложат смела (за масовите разбирания) визия и т.н.
И понеже този текст се стреми да бъде поклон пред безкрайния потенциал на свободомислещия инди творец, то няма да навлизам в черни разкази за гейм индустрията, а просто ще спомена, че от 2007 година насам тъй наречените индита не само подадоха смело глава на голяма гейм сцена, но и към днешна дата са завзели нашите конзоли, компютри, мобилни телефони и таблети. Нещо повече – днес притиснати към стената са чистокръвните ААА заглавия.

Най-общо казано, под инди творци (или студиа) разбираме онези разработчици, които най-често работят с минималистични бюджети, понякога в своите домове, екипите им наброяват между 1 и 10 души и обикновено са независими от големи издатели – тези, които обичат да рискуват с концепции, които могат и да не намерят своята ниша. Тези, които в последните години до голяма степен движат гейм индустрията с по-бързи темпове напред, отколкото колегите им, които работят върху ААА продукти.

Длъжен съм, разбира се, да спомена, че последните 2-3 години понятието инди започна да се размива – значителна част от големите издатели започнаха да работят с малки и крайно талантливи студиа, високите приходи на някои инди студиа им позволиха да инвестират милиони долари в своите следващи проекти и т.н.

За да не навлизам в дълбоки размишления какво е да си инди през 2014 година, просто ще приемем, че „инди“ към днешна дата означава да оставаш независим в мисленето си, в изпълнението на креативни идеи, с които много малко големи издатели биха рискували.

Независим към бюджета, който евентуално ще получиш от EA, Ubisoft, Sony, Microsoft и т.н.. И по-точно да гледаш на него единствено като лост за осъществяването на твоята идея, а не като осигурено спокойствие за следващите 2-3 години под формата на хубава пачка.

Преди да стартирам една ужасно персонална инди класация, съставена най-вече от крайно емоционални заглавия, излезли от щракащите като бръснач умове на освободените гейм творци, съм длъжен да отбележа, че Sony е единствената голяма компания, която повярва в инди идеята от ден първи. И не я е изоставила до днес, спонсорирайки, но в същото време и давайки пълна свобода на десетки независими студиа. И тук не говорим за сполучливите PR изпълнения през цялата PS4 кампания. Говорим за началото на PlayStation 3. Прочее, Microsoft в началото на Xbox 360 също подкрепи инди идеята (първоначално дори по-успешно, отколкото Sony), но в крайна сметка не повярва в нея. Само преди няколко дни пък разбрахме, че гигантът Electronic Arts ще спонсорира следващия проект на режисьора на шедьовъра Brothers: A Tale of Two Sons – Джоузеф Фарес. Разбира се, PC платформата все още си остава най-достъпна за стотици малки разработчици на развлекателен софтуер.
Приключвам обаче с алабалистиките и стартирам с:

Journey
Разработчик: Thatgamecompany
Жанр: Action Adventure
Година на издаване: 2012
Платформи: PlayStation 3/PlayStation 4 (2015)
Ако приемем, че „Гражданинът Кейн“ е един от най-важните филми за всички времена, то Journey е неговият еквивалент в софтуерен инди вариант. Игра, появила се в дигитален вариант и продала над 500 хиляди копия само 3 месеца след премиерата си. При това само на една платформа.

Journey е може би най-красивата и непринудена метафора на човешкия живот – от неговото начало до самия му край.

Красота, обагрена с музикален съпровод, номиниран за „Грами“. Journey е от онези преживявания, при чийто финал ще изпиташ вътрешна радост, че си подкрепил финансово. Последното, както добре знаеш, е рядкост.
Thatgamecompany са създали продукт, който ще остане във времето и ще изглежда и усеща релевантен и след 50 години. Продукт, чиято предстояща PlayStation 4 версия в 1080p и 60 кадъра в секунда вероятно ще намери и още нови сподвижници. Триумф в дигитална форма!

Braid
Разработчик: Number None, Inc.
Жанр: Action Adventure
Година на издаване: 2008
Платформи: PC, Xbox 360, PlayStation 3
Braid беше един от кръстниците на инди стихията, стартирала през 2008 година. Гениален физичен пъзел, дело на дизайнера Джонатан Блоу. Освен визуално вдъхновен от Mario, Braid не изостава спрямо легендата на Nintendo в геймплеен вариант. Разбира се, базисната основа на двете заглавия е различна, но Блоу доказа по категоричен начин, че екип от 2-3 души може спокойно да изготви продукт, предлагащ съдържание и изпълнение на нивото на иконите в индустрията. Мисля не е нужно да споменавам, че играта не е загубила и частица от чара си и през 2014. От мисловните изисквания към играча също.

Machinarium
Разработчик: Amanita Design
Жанр: Adventure
Година на издаване: 2009
Платформи: PC, Xbox 360, PlayStation 3, Android, Vita, iOS
Дело на чешкото студио Amanita Design, Machinarium е любовен разказ за роботи, който може да изчерви всеки японец. Рисуваният на ръка класически Point and click адвенчър е перфектният описателен образ на талантливия европейски гейм творец. Machinarium е пропит с атмосфера дигитален опус, който, в съчетание със смазващия саундтрак на Томас Дворжак, потенциално може да остави положителен спомен у всеки. За цял живот.

Limbo
Разработчик: Playdead
Жанр: Puzzle, Platformer
Година на издаване: 2010
Платформи: PC, Xbox 360, PlayStation 3, Android, Vita, iOS, Xbox One
Limbo винаги ми е напомнял за още по-ексцентричен вариант на Хензел и Гретел. Още помня и синопсиса на Джепе Карлсън и Арн Дженсен – „несигурно за съдбата на своята сестра момченце влиза в Limbo”. Толкова. Черно-белият визуален подход на датското студио през 2010 година превърна Limbo в графичен месия, независимо че играта не разчиташе на модерни 3D графики и постефекти. Неслучайно през 2011 година преждеспоменатите типове спечелиха наградата за „Най-добър визуален арт“ по време на ежегодните Game Developers Choice Awards.

По мое мнение първият половин час на Limbo е един от най-незабравимите стартове на която и да е видеоигра.

Начало, което задължително трябва да преживееш. Прочее, Playdead в момента работят върху духовен наследник на Limbo, който поне първоначално ще е ексклузивен за Xbox One.

Brothers: A Tale of Two Sons  
Разработчик: Starbreeze Studios
Жанр: Puzzle, Adventure
Година на издаване: 2013
Платформи: PC, Xbox 360, PlayStation 3
Вероятно най-голямата трагедия, разиграна във видеоигра. Шведска такава. Всъщност ок, след тази в The Last of Us. Изключая първата сцена, Brothers: A Tale of Two Sons стартира по един очарователно лежерен начин, който по никакъв начин не предвещава събитията, които се развиват на финала на играта. Въпросните събития, прочее, ще насълзят мнозина. Brothers: A Tale of Two Sons доказва по недвусмислен начин, че чрез полигони могат да се изразяват истински чувства и емоции, които не отстъпват на тези, които предават книгите, киното, музиката. Изключително красив и запомнящ се продукт, който към днешна дата можеш да намериш за жълти стотинки.

Rain
Разработчик: Acquire
Жанр: Puzzle, Adventure
Година на издаване: 2013
Платформи: PlayStation 3
Разработена от бащата на хорър поредицата Siren, Rain практически е духовно продължение на Ico. Продължение, което феновете на Team Ico очакваха да бъде под формата на The Last Guardian. И в Rain, подобно на Ico, играчът трябва да преведе през различни препятствия потайна девойка. Подобно на повечето заглавия, споделени в този текст, основната движеща сила е цялостното преживяване, а не някакви утрамодерни геймплейни нововъведения. Разбира се, Rain предлага и адски специфичен визуален стил, в съчетание с музиката на големия Клод Дебюси. Подобно на Brothers: A Tale of Two Sons (а и всяко заглавие, попаднало в тази класация), последното ниво и финалът са разтърсващи емоционално късове, които ще се закотвят в съзнанието на всеки широкоскроен играч.            

Flower
Разработчик: Thatgamecompany
Жанр: Action Adventure
Година на издаване: 2009
Платформи: PlayStation 3, PlayStation 4, Vita
Предходният продукт на Дженова Чен не получи масовата популярност на Journey, но бе оценен от критиката и неголяма, но адски вокална фенска маса. Вятърът е персонажът, в който се вселява играчът, а основната тема е влиянието на човека върху природата. Всичко, разказано от погледа на споменатия вятър, с чиято помощ (и тази на множество цветя) плейърът обагря целия свят с цветовете на дъгата. На моменти Flower е толкова феерична, че ако по някаква случайност си поел определени опиати, буквално ще се загубиш в пъстроцветната палитра от цветове и нюанси. Истински апотеоз на креативната дизайнерска инди мисъл. Такъв, който дамите обожават.   

The Unfinished Swan
Разработчик: Giant Sparrow
Жанр: Adventure
Година на издаване: 2012
Платформи: PlayStation 3,PlayStation 4, Vita
Трагичен, изключително въздействащ, но също интелигентен, остроумен, духовит и красив – дебютът на Giant Sparrow плаче да бъде изигран. Подобно на Journey, The Unfinished Swan е кратък, но впечатляващ визуално къс дигитален арт, фокусиран повече върху самото преживяване, отколкото да тества бойните ти умения. Независимото заглавие на Giant Sparrow има версии за PlayStation 4, PlayStation 3 и Vita и в основата си е сюрреалистична мозайка от пъзели, внедрени на територия, управлявана от ексцентричен крал.
Задължителна за феновете на Тери Гилиъм. Гледай внимателно детайлите на последното ниво.
Към днешна дата Giant Sparrow работи върху What Remains of Edith Finch…

Gone Home
Разработчик: Fullbright Company    
Жанр: Adventure
Година на издаване: 2013
Платформи: PC (PS4, Wii U – 2015)
Попаднах на Gone Home след позитивен туит от режисьора на шедьовъра The Last of Us Нийл Дръкман. Последният е отговорен за появата на бял свят на вероятно най-добрия дигитален сюжетен къс до този момент. Скочих спонтанно върху дигиталното копие на Gone Home и два часа по-късно бях смирен. И предоволен. В общи линии хубавите хора от Fullbright Company (работили преди това върху BioShock), те трансформират в дом, който никога не си посещавал, но и такъв, който ще ти бъде ужасно познат. Gone Home е игра, която се осмелява да тества дали първосигналното любопитство е достатъчно, за да задържи играчите в един очевидно шаблонен свят. Междувременно разказвайки и една от най-силните истории, които можеш да преживееш от първо лице. Няма да напиша и една дума за споменатата сюжетна линия – от голямо значение е да стигнеш до финалните щрихи на изключителния разказ необременен от всякакви подсказки. А, щях да забравя – играй задължително с половинката си.    

Чети още за игри и хвърли един поглед на друго място, където се подвизава Ивайло Коралски.