Нещата от живота

Неуспешният опит за световен рекорд остави след себе си ако не друго, то поне нещо, което не виждаш всеки ден

Всичко се случва в един слънчев септемврийски ден през 1986 година в Кливланд, Охайо. Хората от града решават, че ще поставят рекорд за най-много пуснати балони с хелий и по-конкретно – 1.5 милиона. Ако не можеш да си представиш как изглеждат почти два милиона балони, сега вече можеш да видиш.

Организаторите са влезли (само първоначално при това) с 500 хиляди долара, които много скоро са щели да се увеличат покрай главоболията, които си създават след невинния си експеримент. Всички се събират в центъра, за да видят как балоните ще бъдат пуснати наведнъж. Датата и часът са определени – събота, два без десет следобед, а денят се случва леко валежен и ветровит и по никакъв начин идеално време за подобно нещо. „Нищо де, правим го, нищо че дъждовните облаци всеки момент ще налазят града“, мислели са си явно организаторите. И го правят!

Надутите от повече от две хиляди доброволци балони са освободени от огромната мрежа, която ги задържа, за да се насочат право към тъмното небе. За кратък момент обаче гледката е нещо повече от забележителна.

Малки шарени точици и пръски цвят обгръщат кулата в самият център на града и създават приказна гледка.

За щастие почти сюрреалистичната картина е запечатана и можеш да ѝ се насладиш и днес, без страх от ужасяващите последствия, които се зародили тогава.

Летището е трябвало да затвори заради падащите гюлета от небето – същите онези цветни балони, които претърпели лека метаморфоза, срещайки облаците над града. Да не говорим, че целият северен бряг на езерото Ери остава постлан като с килим с остатъци от тях. Има дори съобщение за стресиран кон (съвсем сериозно), който се разбеснял и се наранил, след което собственика осъдил организаторите. Дълго след „спектакъла“ градът все още търпял възстановителни процеси, а разчистването било кошмарно, защото е трябвало да ги махнат един по един от всяко възможно място, тъй като не се разграждали лесно. Ако въобще.

Въпреки оригиналната и привидно вдъхновяваща и приказна идея този момент останал в историята на рекордите като един от най-големите fail-ове. И няма как да е иначе – what goes up, must come down!