Нещата от живота

или един умен разговор за храната

Михаил Михайлов

Честно да си признаем малко ни беше срам, че като едни отворени градски агенти не бяхме чували за Slow Food Youth Network Sofia / София. В същото това дълбоко засрамено състояние установихме, че те са младежката мрежа в България на международната организация Slow Food или накратко – компания от супер свежи типчета и типки, които действително ги е грижа за промените в производството и консумацията на храни. Всички те, събрани от силната си страст към добрата и чиста храна, имат за цел да те накарат да се замислиш за потребителските си навици – какво и откъде хапваш, да те мотивират да участваш в повече дебати на тема устойчиво развитие и храна и да ти напомнят, че всъщност няма нищо по-добро от локално произведените продукти. За това, а и за всичко останало по темата се срещнахме с Дафар Шабан, който е в зеленото им ядро и беше така любезен да сподели какво ни готви организацията за предстоящия уикенд и колко точно е сложно да подхождаш към храната умно и с мисъл за всичко наоколо. Вижте!

Здрасти, Дафар! Я кажи първо за името, че ни е интересно!
За името – родителите ми и двамата са от Ирак. И двамата са агрономи и преподават в университет. Дето се вика, цял живот съм израснал с храна, с растения, как се отглеждат и така нататък. През лятото бях с тях по полетата заради някакви опити и докато другите деца си играеха, аз съм си броил и редил бобчета например. След това последва едно образование, много по-различно от всичко това, после второ и в момента работя в една IT компания.

Как ти светна искрата за организацията и как разбра въобще за Slow Food?
Миналата година отидох на едноседмичен семинар в една супер яка ферма във Франция, където бяха поканени млади хора между 18 и 32, от около 30 държави в Европа. Темата беше за цялата хранителна система, като всичко беше организирано от Eating City и целеше да види как младите хора в града могат да променят и навиците си и цялата хранителна система, където всички сме съгласни, че има много счупени неща, много грешни и т.н. Запознах се с много яки хора и съответно някои от гостите и от организаторите вече бяха в Slow Food Youth Network и ни обясниха цялата й идея и концепция. Пуснаха ни и едно много хипстърско видео от Амстердам, много готино снимано. Аз се изкефих и реших, че трябва и тук да си имаме нещо подобно.

А ако трябва да ни представиш нещата в глобален план?
Реално Slow Food е международна организация с идеална цел на доброволни начала.

Нея я има в над 150 страни по света, дори и в места като Палестина, защото подкрепя изключително много местното и локално потребление.

Участват всякакви хора от различни професии, не само такива, които се занимават професионално с храна. Целта е едновременно навсякъде по света да се опитаме да съхраним хранителното агро-био разнообразие и да опазим традиционното приготвяне и съхранение на продуктите. Искаме да останат местните храни, които се правят само на дадено място, като например царевичният кускус от Брезница или натуралното кисело мляко, ферментиращо в кратуна, заровена в пепел от Кения. Ние се стремим също да сме връзката между местния производител и други организации и места, които биха се възползвали от продукцията му. Като използваме повече локални продукти, намалява също и този глобален хранителен пренос на големи разстояния, който е излишен и замърсява. А като свързваме производителите с други малки производители по света, се улесняват комуникацията и решаването на често срещани проблеми.

Това звучи супер, но май не е много популярно?
Ами реално има Slow Food в България от 2004 г. Те се занимават много с малките производители и с техните проблеми. Има лобизъм за поправки в законодателството, така че доста екзотични, бутикови и местни продукти, които вече са позабравени, да могат да имат законен пазар. От около 2007 година в международен план се усеща обаче и липсата на нови сили, нови идеи и затова се решава да се създаде този младежки клон. В последната една година това рационално мислене за храната се усеща много осезаемо. У нас вече има около 6 фермерски пазара, като на Римската стена е най-старият. Започнаха и в Пловдив, Бургас и Варна, което е супер.

Значи вие сте нашата свежа сила в рамките на Slow Food?
Да и това, което може би ни различава от тях, е, че ние обсъждаме теми като разхищението на храна, които са много важни. В крайна сметка повечето млади хора сега градят своите потребителски и хранителни навици.

Ако щеш, като се изнесеш и започнеш сам да си купуваш храна, се сблъскваш с момента, в който не можеш да прецениш колко количество за колко време ще ти стигне и става така, че си навън с приятели или излизаш вечер и доста често хвърляш много храна, защото е останала у вас и се е развалила.

Другото е, че трябва много повече да се грижим сами за храната, която консумираме. Трябва да започнем повече да готвим, защото това е начинът да се преборим със заобикалящия ни джънк. Да станеш отговорен човек, интересуващ се от храната си.

Вдигаме палец за това, а сега е време да ни кажеш за световния ден TERRA MADRE и събитието, което сте ни подготвили.
TERRA MADRE day е тръгнал от Италия, като празнуване и понятие и се пада на 10 декември, като по света хората се опитват да правят събития около този ден. В сайта на Slow Food до момента са регистрирани над 625 събития за тази година. Нашето ще е в неделя, на 14 декември в City Center Sofia, на третия етаж, от 14:00 до 18:00 часа и ще включва доста разговори и лекционна част с девет панелисти. Ще има производители, кулинари и хора, които се занимават в областта. Като Богдан Богданов, хлебаря, обявен за живо съкровище на ЮНЕСКО, и още много други. Те ще разкажат личните си истории и ще споделят какво ги е вдъхновило. Ще запознаем хората с концепцията на Slow Food Youth Network Sofia, ще имаме и прожекции на три кратки видеа. Две от тях са снимани от студенти от филмови специалности в НБУ и Американския в Благоевград. Ще имаме и работилници под общото наименования „Опознай корените си“, където ще се говори за кореноплодни, за сезонни зеленчуци и плодове, ще се правят и ще се говори за ползата от пресните сокове и т.н.

Чудесно, а за финал?
За финал бих искал да кажа на хората да готвят по-често с продукти, които са набавили от някой, когото познават или са местни. Да споделят приготвеното с готини хора. Да се запознаят с фермера или производители и да питат за пътят и проблемите им. Да започнат от някъде. Дали със свежи зеленчуци от супермаркета или с домати от бабата на пазара – те си решават. Пътят е дълъг, но вкусен!

Slow Food е обратното на fast food, а ние ферментираме от кеф под пепел, като кенийско кисело мляко и ти подсказваме, че ако искаш да разбереш повече за тази приятна компания в международен план, може да цъкнеш тук, а ако искаш да видиш какви ги вършат Дафар и нашите хора, просто разгледай тук. За всичко останало те чакаме на 14-и и ти подаряваме малко усмивки с нещо наистина добро.

P.S.: За малко да забравим иракската манджа, която Дафар ни препоръча, а ние още облизваме пръсти, ето защо.

Ако темата за локалната храна ти е интересна – запознай се и с момичетата от Next Door Fair.