Нещата от живота

„Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части.”

Самото заглавие и подзаглавие със сигурност би могло да те обърка за момент, минута, а може би и час. Напоследък доста нашумя, като през последните седмици можеше да се насладиш на една от многото прожекции, които излъчваха няколко столични кина. Филмът продължава да се разпространява скорострелно, както и името му в социалните мрежи, въпреки че официалното му откриване беше през 2013 г. Режисьор, сценарист и продуцент, в крайна сметка 3  в 1, е Вал Тодоров. Интересното е, че той наистина се оказва разностранно развита личност – писател на научна фантастика, поет и рок музикант. Главните герои – Калоян Патерков, Тезджан Ферад, Иво Желев, са свободни пътуващи български души, като през цялото време съдбите им случайно се преплитат, но после не толкова случайно се разделят. Ако отделиш 128 минути от свободното си време, няма да съжаляваш и, разбира се, ако си човек, стъпил здраво с двата крака извън Системата, определено този филм ще бъде за теб. „България, тази вечна ерес” през цялото време следва българската народна нишка, втъкана във вълшебни кадри от планината, морето, българското традиционно село, зелени гори и поляни. Музиката със сигурност ще я определим като етно съвременен класицизъм, представен в лицето на „Оратница”, „Булгара”, „Котарашки” и други подобни. Но нека спрем да те заливаме с информация, предпочитаме да пофилософстваме сега над самата прожекция.

Не можем да ти кажем, че има концепция във филма, защото тя не е само една, а много и различни по същността си. Мащабното философско, аналитично, психологическо проучване, което се разгръща на голям екран, е пресъздадено чрез всяка една дума, всеки един жест на героите, всеки един кадър, заснет в най-съкровените  кътчета в България. Искаме да изясним  понятието „ерес”, тъй като е една своеобразна кулминация още в самото заглавие. Чичо Гугъл ни казва следното: „Ерес е название, с което християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма. Много ереси, водещи началото си от специфични разногласия относно общоприетата в дадения исторически момент официална доктрина, водена нерядко от съответни политически и материални интереси, са прераствали в обществени движения, опълчващи се срещу църковната и държавническата власт и социалните им структури.” Най-вероятно вече разбра, че този филм е създаден за хора, които изповядват откровено ереста, за хора, които се борят срещу Системата след времената на капитализъм, фашизъм, комунизъм, демократизъм и т.н.

Откъде според теб произхожда красотата на анархо-утопичното антропологично изследване в самия филм? Нека ти разкажем. Репликите на всеки един от множеството герои във филма, пресъздаващи митични образи от древността до днес, са изключително откровени, задълбочени, завъртени на 360 градуса, така че зрителят да остане изумен и да си даде сметка всъщност в какъв свят живее. Наситеността на монолози и извадките от древни философски книги на повечето ключови сцени (появяват се на половината екран) правят тази продукция на Вал Тодоров още по-експериментална и вдъхновяваща от която и да било подобна. Режисьорът си служи умело с топоси, които са ни добре познати – Беглика – героите присъстват на големия летен фестивал, българско гиздаво селище, където празнуват Еньовден, Иракли – посрещат Джулай морнинг с езичници, Рилски езера – практикуват  Паневритмия с белите братя, Гложенски манастир – там Диана и Калоян отсядат за една вечер.

Искаме да ти разкажем още малко. Калоян – авангарден саксофонист, заедно с бурната танцьорка от ромски произход Диана тръгват на път в търсене на мистично селце на име Делфиново, което според старейшините Кирил Философ и Любо Инженера (герои) е Пъпът на света (Axis Mundi), „картографски оптимум и възел в Мрежата от свързани състояния и съзнания”. Преминават през „Горна земя: Бесика” и  „Долна земя: Иркала”, което ни напомня на библейския Рай и Ад. В Горната земя Калоян и Диана се срещат с отец Нектарий, игумен на Гложенския манастир, а по-късно стигат и до Рилските езера, където танцуват Паневритмия с белите братя.  Най-вероятни ти е любопитно  какво точно представляват тези практики, наподобяващи танц. За това ще ти кажем, че паневритмичните упражнения са в хармония с творческия космичен ритъм, който гради и организира цялата природа, и затова имат мощно въздействие. Те дават възможност на човека да провежда балансирано земните и небесни енергии и да постига хармония в себе си и с околния свят. Всички тези кадри от филма се свързват с възвишеното и непорочното, със сакралното и отвъдното. Пътят им спира край Долната земя: („Иркала – страната на мъртвите“– сборник с новели от Вал Тодоров), където може да се нагледаш на горска сбирка от анархисти и пънкари, които отричат Системата и препускат в словесни размисли за РЕВОЛЮЦИЯ И БУНТ. Двамата млади авантюристи за пореден път срещат „случайно” Иво – главния трети герой. Ще се зачудиш как се появява той на необичайни места, където са и другите млади герои, и после как изчезва внезапно, за да изникне отново. През цялото време във филма неговият образ остава най-мистичен и загадъчен за зрителите.

Сюжетната линия, колкото и да ти се стори логична и подредена, в един момент несъзнателно ще загубиш логиката и ще се потопиш в хаоса на вербалните вихрушки, в които героите се завъртат  непрекъснато. Делфиново, неоткриваемото място – бива намерено от  Калоян и Иво (който вече е бил там) и се оказва единствената им цел и изходна точка. Зрителят отново може да се заблуди , тъй като жителите му чрез диалози помежду си разкриват цялата му вътрешна космогония – политическа, социална и философска. Величествената му мистика и „алогаритмичност” идва оттам, че в днешно време не съществува такова място, където употребата на пари е изчезнала, няма управляващи и управлявани, няма работно време и работна ръка. Затова в този момент ще си дадеш сметка как древността се преплита със съвременната реалност. Изключително изкусно са направени сцените от посещението на Иво и Калоян в Делфиново. Например виното, което пие саксофонистът в „избата на Залмоксис”, го кара да халюцинира, като вижда пред себе си любимата си – чернокоса циганка, която веднъж вече беше избягала от него. Достига до истинското прозрение, което насочва сърцето му към Диана, която трябва да намери и да си върне обратно,  както и да продължава напред по пътя си.

Можем да продължаваме да анализираме, да пресъздаваме образни наново, пишейки за филма, но истината е, че ти сам ще усетиш с всичките си сетива и цялата си същност, когато го изгледаш докрай. Никой няма да може да го почувства по същия начин, защото тази българска продукция няма аналог! Препоръчваме ти да се потопиш надълбоко в един мит реалност, една анархо-утопия, един хтоничен ред, един хаос от гори с вакханки, плажове с огньове, села с народни традиционни обичаи, планини с магически езера. И запомни, че ако се взираш надалеч, няма да можеш да погледнеш отблизо…
„Тази ерес е уникален картографски апокриф, създаден напук на железни канони и правоверни предписания. Тя предизвиква сетивен хедонизъм и духовен катарзис. Тази ерес е като роман, за който Хулио Кортасар пише, че прилича на лук – външната обвивка има жанр и сюжет, вътрешната е метафизичен дискурс, още по-дълбоко са митичните архетипи, а в ядрото се крие Тетраграматон.”

EURO CINEMA 06 ноември (четвъртък), 21:15
G8 CINEMA 06 ноември (четвъртък), 14:15, 18:45