Нещата от живота

или любовта между Елисавета Багряна, Боян Пенев и Дора Габе

„Раковски“, „Графа“, Лъвов мост, дори меките мебели и плюшените покривки на кафене „Цар Освободител“ още помнят една драматична любовна история, разиграла се в началото на ХХ век. Жълтите павета, звънът на трамваите и големите френски рокли на буржоазните дами от онова време тихичко шумолят и разнасят пикантната мълва за три от най-видните персони в българския хайлайф.

Тънката линия, която свързва двете фатални дами на родната литература – Елисавета Багряна, или Лиза, както са я наричали, и Дора Габе, се плъзга лекичко като старомодна каляска и изненадващо образува остър триъгълник, чийто връх си има име и то е проф. Боян Пенев.

За великите двойки винаги се е говорело и ще се говори. Това е неизбежно като зимата и като циганина Трайчо Талисмана на концертите на Лили Иванова, но когато великите двойки са тройки, нещата придобиват доста по-драматичен обрат, а специално тук тази дума е дори слаба. Историята разказва:

През 1908 г. похотливата съдба преплита пътищата на проф. Боян Пенев и Дора Габе. Той – обещаващ писател, теоретик, критик в областта на литературата и доста фатален тип. Тя – младата, изумително красива, дошла от Добруджа в София богаташка дъщеря, която вече има един неуспешен опит зад гърба си в романтичните дела със самия Пейо Яворов. Тогава Пенев е на 26 години, а Габе на 20. Боян с лекота успява да я прелъсти, като й обяснява, че Мина и Лора вече са в играта и в сърцето на Яворов и няма смисъл да се терзае. Двамата вдигат сватба през 1909 г., а за гранде събитието се изказва дори един от най-цапнатите в устата хроникьори от първата половина на ХХ век – банкерът Атанас Буров. Той твърди: „Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – грозен, осакатен, страшен като Пенчо [Славейков]… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближила до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща. Жената обикновено мисли с оная си работа и живее от нея. Това е закон на живота.“

Въпреки приятните коментари всичко върви по перо и рима до момента, в който Пенев не започва работа в Софийския университет.

Там рояци студентки се счупват да му пишат любовни бележки на гърба на контролните и да искат допълнително „да се образоват” след часовете.

Габе с неохота, но и с мълчание приема многобройните изневери на съпруга си и като истинска дама пази честта на семейната репутация.

През 1917 г. обаче нещата тотално се провалят, след като похотливият Пенев среща една от дъщерите на проф. Любомир Милетич – Олга.  С това име и до днес по българското Черноморие може да си отвориш много сърца, но тогава именно Олга е причината семейството да е пред тотален разпад. Габе изпада в тежка депресия, след която следват пътувания, раздели и още нещо, а когато майката на Боян умира, неверният съпруг взима Дора обратно при себе си и нещата уж временно се успокояват. Той заминава за Полша, а Дора Габе отива при него, като двамата гостуват на виден полски поет и съпругата му в тяхната вила. Тук нещата стават „тихо, не казвай на никой” и дори на нас ни става леко неудобно… когато един от биографите на Дора Габе – Йордан Василев, разказва, че полякът харесва Дора и между тях започва близост, а същото се случва и между Боян Пенев и привлекателната полякиня. Тоест имаме вила, размяна на двойки и тотална дружба между народите, а след това Габе и Пенев официално се разделят, макар и без фактически развод.

Фаталният ден идва, когато Боян Пенев среща Елисавета Багряна – Лиза. Тя е спокойна и нежна, пълна противоположност на огнената Габе. Фатални и безкрайно различни. Такива са примите на българската поезия. Младата Багряна вече е женена за царския офицер Иван Шапкарев. Нещата там не вървят обаче и на паметната дата 16 април 1925 г. Багряна напуска офицера и го моли да й помогне с багажа. Джентълменски бившият съпруг го прави, като така закъснява за погребение. Благодарение на Лиза животът на Шапкарев е спасен, тъй като тогава се случва един от най-запомнящите се моменти в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя”, закъдето той се бил запътил, но за щастие закъснял.

С гръм и трясък буквално започва любовната история между Елисавета Багряна и Боян. Двамата са силно влюбени и макар да са формално семейни, с браковете им е приключено и не живеят с половинките си. Поетесата получава първа развод. Пенев също иска да сложи официално край на семейните си отношения с Дора Габе и да узакони връзката си с Багряна. Делото по разтрогване на брака му е насрочено за 15 юли 1927 г., но само месец преди това той внезапно умира. Така Дора Габе остава завинаги негова съпруга, но в последния му земен път го изпраща Лиза, която припада по време на опелото.

Финалът обаче не е този. Най-фрапиращото е, че Дора Габе и Елисавета Багряна си остават приятелки за цял живот.

Въпреки че делят един мъж на сърцето си, поетесите не спират да се срещат и да споделят, което ни кара само да притихнем в мълчание и да отроним тихичко почтителното "о, майко мила"!!!

След кончината на Пенев двете – Дора и Лиза, предприемат дълги пътувания из Европа, за да забравят за несгодите в любовта, а впоследствие доживяват и до дълбока старост – първата си отива от този свят на 95 г. през 1983 г., а втората през 1991 на 97 години.

За финал казваме, че великите жени и великата поезия са над нещата, дори над любовта, а дребните делби са за дребните хора. Вместо „Тихо се сипе първият сняг” ви приканваме да запълните времето си с нещо такова, а когато ви стане студено, се стоплете с велики истории за велики любови или просто с горната мъдрост за коняка. Вие си знаете…

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Научи и няколко истории на хора, които се обичали в писма.