Нещата от живота

Няколко истини, които трябваше да научим от живота по трудния начин

И трябваше да ги научим сами. Проблемите, които винаги сме мислели за забавни и смешни като деца, сега са на главата ни. Никой не ни научи как да се борим с тях, затова се оправяме както можем. Ето какво трябваше да ни предупредят, като пораствахме (или може би ние трябваше да слушаме повече):

 

ИДОЛИТЕ СА ВРЕМЕННИ
Израснахме с Бийонсе и Джъстин Тимбърлейк, които бяха невероятни преди, продължават да са невероятни и сега. Но имаше и мацки като TLC или пичове като Eiffel 65, които изпяха една песен, светът ги заобича, налепихме си техни плакати по гардеробите и след това… нищо. И после, когато дойде време да свалим снимките от вътрешната страна на шкафа, осъзнаваш, че не харесваш тези артисти. Как може да си ги харесвал въобще?

 

ВРЕМЕТО НЕ СТИГА ЗА НИЩО
Разбира се, че като тийнейджъри и дори като завършваме гимназия, светът се върти около нас и ни се струва, че всеки живее заради нас. Всичко се подреждаше чудесно.

Но изведнъж, когато излезеш навън, в света на джънка, бялото вино от кварталното магазинче и поредния просрочен наем, осъзнаваш, че времето е най-ценното нещо, което ти липсва.

Сега не успяваш да съвместяваш работа, забавление, приятели, фитнес и домашни задължения, а ако успееш някак си магически да ги комбинираш, се чувстваш като Супермен (или Жената чудо – когото предпочиташ).

 

ПОЧТИ ВСИЧКО, КОЕТО ПРАВИШ, СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО
Четворка по физика на урока за скачените съдове? Мислеше си, че светът е свършил. Да не говорим за онези тийн любови, след които Cry Me A River не стига да опише емоциите и телесните течности (от всякакъв вид), които хабиш. Опитай се да си спомниш за някое бивше гадже отпреди 10 години – помниш ли как светът беше пред вас? Сега тя реди портокали в супермаркет в Щатите или по-добре – дори не знаеш какво прави и какво се случва с нея.

 

ИСТИНАТА ВИНАГИ ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НАЯВЕ
Много често правехме нещо напук на родителите си и мислехме, че няма да разберат. Е, да, но те разбираха, но не ни казваха. Само ни гледаха отстрани и се учеха от грешките. И тази дистанцираност от една страна е била добра, но пък трябваше след време да научим, че нищо не остава скрито. Нито дребно скатаване от излизане с приятели, нито изневяра, нито “един дюнер няма да навреди на диетата”. Кажи си го сега, когато стоиш у вас сам, неможещ да бягаш повече от 2 километра в парка, преди да се задъхаш и да напсуваш света (тайно знаейки, че ти си виновен).

ЕДНО ЗАБАВНО ЛЯТО ЩЕ ТИ Е ПОСЛЕДНО, НО НЯМА ДА ГО ЗНАЕШ
С израстването си се разделяме с много хора, места и моменти. Дали защото се развиваме като характери, или просто някой искрено ни омръзва – промените се случват. Но така както някои разочарования вече остават назад във времето, така ще останат и някои хубави моменти. Само си представи – 1 месец безгрижно лято, без да правиш каквото и да е. След време то става няколко седмици, още малко и се опитваш да скатаеш пет дни отпуска, стигаме до маратона работа-уикенд на морето-работа, докато накрая животът не ни приземи. Може би ще се уморим, а може би просто няма да можем да впишем безгрижието в деня си.

 

НИЩО ХУБАВО НЕ СЕ СЛУЧВА СЛЕД ДВА СУТРИНТА
Така формулирано, звучи като мантра от епизод на “Как се запознах с майка ви”. Но има много по-дълбока истина зад това – безпаметните нощи в по-младите ни години водеха до хубави моменти. Но с порастването и помъдряването ни, с по-честите контакти с важни в живота и в работата хора злокобното пиене до сутринта не е най-доброто решение.

Затова пий едно, две, три ако искаш, запознай се с интересни хора и се прибери.

Решенията на пияна глава почти никога не са правилни. Само ако можеше някой да те предупреди по-рано, а не да се чудиш какво е това до теб в леглото.

 

БЕЗПЛАТЕН ОБЯД НЯМА
Когато си по-млад, някои неща ти се разминават, други ги получаваш на добра дума. Като студент имаше всякакви отстъпки за градския транспорт, за БДЖ, за книги. Но изведнъж никой не ни предупреди, че това ще свърши. И че хората няма да са толкова благосклонни с теб и тайно да ти опрощават грешките, защото си млад. Вече трябва да отговаряш сам за себе си и да си носиш последствията. Да, това е най-правилното нещо, но ако можеше да ни предупредят преди това.

 

ВЪНШНИЯТ ВИД НЕ Е ВСИЧКО
Спомняш ли си за какво похарчи първата си заплата? Дрехи, обувки, някаква техника, която е била най-добрата, или просто си мечтал за нещо от дете и накрая си го купил? Винаги се оглеждаше в огледалото, използваше скъпи продукти за коса, лице и тяло, за да може да впечатлиш човек, който много често не знаеше, че съществуваш. И за какво? За да пораснеш и да се сетиш, че са важни хората, с които си в свободното си време. И ако те наистина държат на теб, няма да се интересуват дали си облякъл всеки път нова риза и дали косата ти е перфектна.

 

ЗДРАВЕТО Е НАИСТИНА ВАЖНО
Тук повратната граница е, когато си на около 21. Ядеш пици, дюнери, пиеш много, спиш малко и не изглеждаш зле, без да спортуваш. И в един магически ден се поглеждаш в огледалото и виждаш, че кожата ти си променя цвета, косата не е толкова здрава и вече не можеш да качиш стълбите до вас. Само ако можеше някой да предупреди, че това ще се случи. Защото е ужасен ценностен шок, когато трябва да спреш да поръчваш любимите пици, ако не искаш да имаш сърдечни проблеми.

 

НЕ СТАВАШ РОДИТЕЛ ЗА ЕДИН ДЕН, ПРЕВРЪЩАШ СЕ
Мисълта, че когато се задомиш с любим човек и се появи и дете в семейството, ще улегнеш, е тооолкова грешна. Защото, ако чакаш това да се случи на следващия ден, така и няма да го дочакаш. Има два варианта – или си със семейство и дете и продължава да ти се излиза, което е абсолютен признак, че не си готов за спокойствието на домашния уют, или го мислиш отдавна и вече си спрял да излизаш – в този случай ти отдавна си се превърнал в родител.

Но не тъгувай. Това са все хубави неща, които ни се случват. Ето ти и няколко съвета, как да се пребориш с умърлушването.