Нещата от живота

Или седем парчета, с които по-лесно да се събудите през настъпващата седмица

Óbó – Rett Eda Rangt?
Всяко утро е повече от прекрасно. Единственият му недостатък е, че се разполага в сравнително неудобно време от деня. При това – най-вече в понеделник. Така ли е, или не е така (rett eda rangt) се пита звездата от небосклона на исландската меланхолична музика Óbó. Фламенко китара, разсеяни битове и гальовни вокали – идеално, ако се протягате в сутрешния мраз на Вахтнайокутъл, Рьойвархьопън или Рейкявик. Чудесно и за по-спретнато понеделнишко утро, особено пък ако се възстановявате от разточително шумен уикенд в която и да било точка от света.

Laura Doggett – Phoenix
Напоследък все по-често ни се случва да си припомним следната история: в една меланхолична есенна утрин икономът на един лондонски дом отворил вратата след позвъняване. "Добро утро", казал сърдечно гостът и икономът му отговорил със същата гнусна лъжа. Ставането в такава сутрин е тежко, бавно и висококофеиново и напомня смътно възкръсването на феникс от пепелта. Сладострастната електронна меланхолия, с която да обвиете този труден процес, идва от истински естет в жанра – SOHN, а пък за достойнствата на Laura Doggett ви даваме дума, че ще заговорим отново.

Super Besse – Приказано забывать
Към средата на седмицата се предполага, че утрото действително започва да става по-мъдро от вечерта, а беларуската колдуейв, ала Joy Division банда Super Besse повелява задължително да забравим. Съгласни сме. Размисли за скърби, тегоби и битови неудачи наистина нямат никакво място в утринта.

Fable – Stranger In My Head
Ето ви една универсална житейска мъдрост, която получавате като късмет с първото сутрешно кафе: "правете като дърветата – те сменят листата си, но съхраняват корените. Такa че променяйте идеите си, но запазете принципите." 19-годишната изгряваща звезда от Брайтън Fable отива още по-далеч, като си пожелава: stab me before I change. И макар винаги да гледаме на промяната като на нещо крайно положително, точно в този случай нямаме против тя да си остане  все такава – с едни гърди напред, следвана от понатруфения импозантно-театрален поп на Lorde и La Roux.

Bored Nothing – Ice-Cream Dreams
Сънищата стават все по-сладки с наближаването на уикенда. Австралиецът Bored Nothing например е заседнал в своите захаросани сънища, както и в периода на рок музиката от 90-те. Прекалено силната му адмирация към немитите, несресани, нацупени музиканти от миналия век е очевидна, мелодията е почти игнорирана и всичко, което е останало, са китарата и гласът. Ако ви звучим малко неодобрително, то е заради поредното стократно възкресяване на творчеството от 90-те, както отчасти и заради несполучливата му прическа. Самото парче пък, вярваме, е подходящо за петъчната утрин.

Febueder – Owing
В събота обикновено всеки страда от махмурлук или недоспиване или махмурлук и недоспиване, затова ви предизвикваме – опитайте се да произнесете отчетливо името на тази английска банда – Febueder. Истината е, че то всъщност е безразборна смесица от букви, за която момчетата са решили, че може би изглежда добре. Друга безспорна истина е, че един път в годината малкият британски град Аскът, откъдето са тримата другари, привлича вниманието на половината свят с кралски особи, пищни шапки, надбягващи се чистокръвни коне, шампанско и приятна суматоха. През останалото време вероятно всеки се чуди откъде по дяволите им е хрумнала тази комбинация от букви.

The Beatles – Good Morning, Good Morning
Джон Ленън очевидно е обичал да гледа телевизия. Жизнерадостният рефрен "гудморнинг, гудморнинг" е взет директно от реклама за зърнена закуска, а кукуригането на петел и звуците на тромпет би трябвало да разбудят и най-мързеливите. Неделя обаче е безвремие, така че утрото би могло да започне и от вечерта.