Нещата от живота

или къде изчезнаха готините текстове

Стартираме разговора с уговорка, което автоматично го прецаква, още преди да е започнал. Ако някой прави нещо с уговорка, най-вече разговор, да знаете, че или е пълен задник, или положението е обречено на провал. Та започваме с уговорка, защото искаме да сдухаме постата тотално и да обречем долните редове на пълен дискомфорт поради естеството на темата. Уговорката е, че нищо написано или казано тук няма да е по-добро от написаното и казаното през деветдесетте. Не само че няма да е по-добро, но и ще е бледа сянка на онова, за което ще си поговорим. Да, това е факан реквием за възхвала и въобще не ни бОли, че напоследък възхвалата стана подозрително непопулярна. Точно в навечерието на избори да се отпускаш в излишни хвалебствия си е равносилно на голяма мастика с цяла, до филтър „Житан”, но ще го преглътнем някак си, егоистично… Преди да видим къде изчезнаха готините текстове, обаче е редно да припомним…

КЪДЕ БЯХА… ИЛИ ВЪЗХВАЛАТА!
„Егоист” е лайфстайл списание, създадено през 1996 г. и намерило нелеката си кончина през 2006/2007 г. В основата му стоят издателят Мартин Захариев, а ранният екип включва Радостина (Ина) Григорова, Ивайло (Нойзи) Цветков, Мартин Карбовски, Сашо Жеков, Емил Захариев, Емилиян Събев, Богдан Русев, Тео Чепилов, Владимир Константинов-Чоки и др. „Егоист” започва като дебело, авангардно книжно тяло, което грам не го интересува дали ти влиза леко. Точно обратното – то ти влиза така, както трябва да влизат всички неща, които изобщо си заслужава да ти влязат някога нЕкъде. Високи текстове, низки думи, абсолютен непукизъм и чуден стил са нещата, които в период от 4 – 5 години изстрелва изданието на върха на сладоледа.

Един приятел казваше, че да четеш „Егоист” е равносилно на това да излезеш на парти, да пиеш, да пушиш, да друсаш, да чукаш, а  на сутринта да се чувстваш изключително свеж и всичко това от корица до корица, веднъж месечно.

Със сравнения от типа: „В известен смисъл в момента българският театър прилича на жената на Недялко Йорданов. Тя е възрастна, страшно гримирана, играе лошо и играе едни и същи неща. Тя се казва Ванечка и най-добре играе жена на Недялко Йорданов. В този смисъл Недялко Йорданов наистина е женен за театъра” и „Българските автори с единствено изключение светеца Радичков са задници. Техните персонажи са неразбираеми идиоти, изметнали се шаблони и мухлясали човешки лайна, които не съществуват и следователно е невъзможно да се изиграят. Ако приемем, че средният зрител в „интелектуално отношение“ е потомствен овчар, то българските автори са недосетливи препаратори на овце, които показват препарирана в интересна поза театрална овца” и „Чада мои, Възрастта на онаниста не е порок, затова през огромната ми скромност ще споделя с вас случки житейски и нравоучения, от тях повече чужди и някои лични. В светското ни житие ръкоблудието е добило настолко велики размери, че ако някой ви види да се самозанимавате и ви нарече с грешна дума – простете му, той не знае що върши… И след като му простите – спомнете си думите на грешника Израел Хендс: „Всички ние сме мастурбатори, малко сме обаче Великите Мастурбатори“. (Израел Хендс, том II, 123 124), можем да кажем, че няма как да е по-добре или поне на онзи етап. „Егоист” акуратно събира най-мръсните, фриволни и прекрасни думи, сцени, образи и персонажи от софийската деветдесетарска действителност и ги предоставя на модерния си и изцяло жаден за нещо такова читател под формата на букви, лирики и неповторими заглавия. И ако „Жените са дребни и зловредни бозайници в сравнение с удоволствието да пиеш. Другите наркотици са твърде кратко изживяване, което губи смисъла си в бързата и нелепа смърт, при която повръщаш направо в трахеята си. Което не може да ти се случи, ако приживе си се научил да повръщаш правилно от правилния наркотик. Алкохолът е правилният наркотик”, то „Егоист” определено е правилното списание. Правилно поне по времето, когато Кравай, Попа и Паметника са били това, което е трябвало, а не истерични тийн сборища. Формулата, съвършено работеща за времето си, е била гениално проста. Докарай секса при града, за да може градът да остане литературно задоволен, изключително гъзарски и да моли за още главни букви и пълни членове. Аудиторията търси, изданието предлага качество и количество, отговарящо на търсенето и нещата си идват на мястото. Всичко това върви прекрасно обаче до 2006/2007 г. , когато и последните следи на егоистична възвишеност се стопяват някъде между нуждата от лайфстайл глупости за пари, до не-нуждата на презадоволената масова аудитория да чете за бунт и мъдрост.
 

КЪДЕ ОТИДОХА?

След „Егоист” и успоредно с него вървяха още малко места, на които готините текстове се приютяваха, а изтерзаното читателско око можеше да намери покой. Някои съществуват и до днес, други не, но реално имената пак не са много: Intro, Едно, Jazz, Harsh, Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София, LIGHT и др.

За съжаление или не, но за повече от гореизброените издания можем да кажем само бяха, защото печатът стана скъп, а качествените текстове редки като пресни скариди в пернишка бакалница.

Макар повечето автори на умопомрачителните словоизлияния да пишат още някъде, то това някъде е като капка в морето от все повече и все по-глупавите издания, дебнещи ни от всяка будка. Интересна тенденция е значителното покачване на интереса към книгата, което обаче е съвсем друга ракия и реално не дава отговор на идеалистичните ни търсения. Градският текст – този, който е вкусен и чиято основна характеристика е, че предизвиква толкова хейт, колкото и лайкове под заглавието си, е едно специфично копеле, на което една книга му е прекалено високо, а един Cosmopolitan- изключително ниско. Той има нужда от култивирана среда, за да се чувства комфортно и да пулсира, предизвиквайки емоции от всякакво естество. И понеже другата му основна отличителна черта е, че е изключително продажен, той намери едно ново място, за да се предлага…

TOO COOL TO BE TRUE
Сайтовете, или „готините” сайтове, се оказаха последното пристанище на смислените словосъчетания засега. Разликата обаче се усети мигновено в качество, до слаба работа, пълно графоманство и откровени боклуци. Малката магия остана в хартията и това се загуби в превода, изначално. Ако преди хартията ни носеше удобна повърхност за всякакви действия, от тоалетни до незаконни, то тя ни предлагаше и доста добра текстова среда.

Да напишеш нещо си беше ритуал и макар да нямаше бутонче с палче, никой не го касаеше особено.

Това текстовете да са по-нарядко и в престижни места, с утвърдени имена ни осигуряваше така необходимата хигиена на интелектуалното съдържание. Хартията ни я даваше тази хигиена и буквално – на бялото столче и метафорично, когато ни предлагаше най-доброто от доброто на месец. В момента сайтовете не правят така, а напротив – залагат на количество и тук-там на качество. Готините текстове са като диамант в африканско дупе и най-вероятно или те е гнус да бръкнеш да си ги потърсиш сред нечистотията, или ако ги откриеш, се чудиш това сега диамант ли е или ако. Положението не става по-добре и от гледна точка на купуването, защото дори да се намери някой изперкал гений, който да събере всички стари и нови добре пишещи играчи и да създаде новия „Егоист”, който сигурно ще се казва „Айфонист”, ти дали ще си го купиш?! Липсата на пари прецаква възможността да се създаде дом за адекватните писачи, а когато кинти има – то няма пишещи и така нещата рЕзко се вкисват, като едновремешна боза.

Ако гледаш тези глупости в момента и доста си се загрижил по темата, трябва да знаеш, че надежда има и тя се крие в откриването на формула. Как да стане хем така, хем иначе и ние като нормални бели хора от Европа да имаме качествен книжен носител, с убийствени слова – един път месечно. Докато чакаме да го измислят, може да ти препоръчаме да търсиш, защото това никога не омръзва и да вярваш, защото  и без т’ва не ти остава друго, а ако ти се дочете нещо готино – бъди „Егоист”… чети „Егоист” (книжните му трупове се намират и още са все така свежи. В по-добите книжарници.)

P.S.: Cписанията правят и такива неща. Честита Коледа!