Нещата от живота

Политическата коректност победи – „Оскарите“ са скучни, но поне всички са доволни

Най-после социалните мрежи няма за какво да се хванат в тазгодишната 91-ва церемония по връчването на Наградите на Американската филмова академия: дамите отнесоха най-много статуетки вкъщи (общо 15), чернокожите също поставиха рекорд с най-много награди в историята, нямаше водещ (след като Кевин Харт стана жертва на собствената си голяма уста), нямаше скечове и игра с публиката, нямаше пропуснати филми с награда от фаворитите, нямаше изненади… Въобще – нямаше почти нищо.

Голямата победа, разбира се, е за България заради Димитър Маринов, който играе челиста Олег от Don Shirley Trio в носителя на „Най-добър филм за годината“ – Green Book.

Общо взето, веднага след смазващото изпълнение на Queen с Адам Ламбърт и откриващия анонс на Тина Фей, Мая Рудолф и Ейми Полър, церемонията беше едни хора връчват едни награди с информативни анонси и едни хора взимат едни награди просълзени. Специално внимание заслужава костюмът със зайчетата на Мелиса Маккарти и изпълнението на Лейди Га Га и Брадли Куупър на Shallow от A Star Is Born. Все пак този дрийм тийм спечели заслужени „Грами“ и „Оскар“ за тази колаборация.

Спайк Лий получи първия си „Оскар“, 30 години след Do the Right Thing, само че в неочакваната категория – за най-добър адаптиран сценарий за филма BlacKkKlansMan. Алфонсо Куарон спечели в категорията за режисьор, освен това взе награда и за кинематография, след като се наложи да поеме и тази функция в Roma. По този начин стана първият победител едновременно в двете категории в историята. Автобиографичната лента, неочаквано за всички, не спечели наградата за филм на годината, а вместо това стана „Най-добър чуждоезичен филм“, оставяйки европейското кино без шанс да блесне на церемонията.

В актьорските категории голямата изненада беше наградата за „Най-добра женска роля“,

която отиде при Оливия Колман (по-малко известната комедийна актриса от Англия) вместо при Глен Клоуз (фаворитка със 7 номинации за „Оскар“ дотук). Колман също беше изненадана. Дотолкова, че едва успя да си подреди думите пред микрофона. Рами Малек съвсем логично взе наградата за най-добър актьор в главна роля за превъплъщението си във Фреди Меркюри. Махершала Али, без реална конкуренция, беше логичният избор за „Най-добра поддържаща мъжка роля“, с втора подобна награда в рамките на 3 години.

Реджина Кинг пък разчувства публиката с победата си за поддържаща роля в иначе миналия под радара If Beale Street Could Talk.

Най-големият и неочакван победител беше първият филм за черен супергерой Black Panther, който обра три статуетки и донесе първия „Оскар“ за Marvel Studio: признание за костюмите на Рут Картър и награди за декор и най-добра музика.

Сухата статистика настрана, „Оскарите“ са тръгнали в една опасна конформистка посока – вместо да оценяват смелите продукции и творците експериментатори, наградите отиват при високото средно ниво и нерисковите заглавия. Ръка на сърцето, Roma беше страхотен филм, но нищо, което не сме виждали досега. GreenBook беше възродил онази 90-арска ретро носталгия със страхотен сценарий, в който странната комбина бял/черен е разиграна срещу клишето – афроамериканецът е софистициран, а му партнира стрийт уайз нахакан бял. Пак нищо чак толкова изненадващо. The Favourite от друга страна явно беше прекалено изтрещял за масовия вкус, а заслужаваше повече. Фактът, че филм за супергерои е с толкова номинации, а победител за късометражен документален филм е история за дамските превръзки в Индия, са неща, извадено директно от Idiocracy. А това, че се води статистика за наградите според пола и цвета на кожата на победителите, е една друга крайност, точно противоположна на расизма и сексизма, но също толкова разрушителна, в която се надяваме „Оскарите“ да не задълбаят още повече занапред.

Виж какво друго можеш да научиш за Оскарите.

Последвай ни в инстаграм.