Нещата от живота

Данчо ти разказва за задължителните места във Виена и нейните тайни партита. Слушай внимателно

Данчо е от онези хора, чиято непрестанна енергия първо те шокира, а после те заразява абсолютно нелечимо. Усмивката му е от онези, големите, с два пръста разстояние между зъбите, и те кара да вярваш в чудеса. Учил е право, в крайна сметка завършва икономика и благодарение на това, че не се занимава с нито едно от двете, е успял да обиколи половината свят, и то онази, интересната половина, която не привлича туристите. За себе си казва, че е просто crazy awesome, а ние казваме, че е просто най-добрият човек на света.

От колко време се подвизаваш във Виена?
От несъзнателна възраст Виена ми е толкова дом, колкото и София. Скоро станаха точно 8 години, откакто се записах да уча тук. Когато влязох в двора на университета, върху мен се изля толкова история и вече знаех, че това е моят град. Въпреки това всеки си има някакъв период на адаптация. Моят беше точно 7 минути. Влязохме с един приятел в една  кръчма, изпихме по една бира, изядохме по един Кäsekrainer и си казахме “да, тук ще живеем”.

С какво се занимаваш?
С една дума шпагатаджия. Откакто съм тук, почти няма нещо, с което не съм се занимавал. Работил съм от шофьор до event мениджър на замък. Сега обикалям из целия свят, основно из Африка и Близкия изток и “ловя глави”, или иначе казано – съм HR.

Какво ти се иска да знаеше, преди да попаднеш тук?
Че пари се изкарват само с работа, а не както те учат в България, че с “работа пари не се изкарват”. Ако не друго, тук поне се научих, че ако наистина искаш да стане нещо от теб, трябва да бачкаш здраво.

Опиши ни типичен местен?
Щастливи хора пият бира. Абсолютно криви, безпардонни, различни, супер свободни и никой не плаща данък обществено мнение. Виенчанинът изглежда така, както му е приятно, както му е угодно и с цялата си егоистична натура се налага върху другите, вместо да позволи мнението на другите да се наложи върху него. Човек, когото поглеждаш, не ти харесва и в същото време му се възхищаваш.

Разкажи ни за най-интересния човек, с когото те срещна градът?
Тук образи на всяка пряка. Виена е нещо като център на Европа, тук е пълно с всякакви националности, всякакви характери, всякакви хора… Срещал съм какво ли не. Страхотни хора, напълно криви шизофреници, точни пичове и адски долни боклуци. Намерих много истински приятели, взех си поука за доста неща, но може би най-интересният човек все още ме дебне зад някой ъгъл. Скучно е да срещнеш най-интересния човек, някак си губи смисъл да продължаваш да се срещаш с нови хора.

Най-нелепата свалка, която си имал?
Аз съм си момченце и при нас свалките все пак са малко по-ограничени. Жените не са толкова безскрупулни като мъжете и свалките им не са толкова “оригинални”, но не е като да не са ми се случвали абсурди. Не всеки ден се запознаваш отново с момиче, с което вече си спал. Мисля, че шамарът, който си отнесох тогава, си беше съвсем адекватна реакция. Ако все пак си спомнях как се казва, щях да й се извиня и тук, публично, обещавам.

Препоръчай ни места за парти?
Веднага U4! Това място е на над 30 години. Дискотеката на Фалко (ако не знаеш кой е Фалко, място във Виена нямаш). Там са били Нирвана, Мадона и кой ли още не.

А слуховете говорят, че преди да се превърне в най-якия клуб в града, на това място е имало кръчма, в която другата легенда на Виена – Моцарт, се е напивал всяка вечер и именно затова модерният Амадеус го превръща в своята дискотека.

Ако си падаш по по-лъскавичко, за теб са Scotch Club, Platzhirsch, Volksgarten, Chaya Fuera и естествено Passage, който си е най-снобарското място на града. Най-готиното тук, е че може да няма море, но си имаме изобилие от бийч барове. Имат си пясък, имат си студена бира, само вместо солена вода си имат Дунав. A бийч барът на бийч баровете е Herrmann strandbar. Ако дискотеките и плажните барове не са точно твоето място, на всеки ъгъл можеш да си намериш по един Pub – Molly Darcy's, Sheebeen, 1516, Flannegans, Leopold caffee и класиката на Виена – ирландския бар, чийто собственик е най-готиният индиец на света, а сервитьорката ще те разбере идеално на чист български – Vienna Castle.

Препоръчай ни места за хапване?
Истината е, че ако си фен на месото, където и да седнеш, не можеш да сбъркаш. Тук дори българската кухня е по-добра, отколкото в България, а на такава сръбска скара и в Сърбия няма да попаднеш. И отново 1516, ребрата са нещо страшно, а след Chico chicken salad няма да искаш да чуеш за друга салата. Ако ти се яде пица, тотално забрави за Италия и тичай към Eatalico – пиците на пиците. Ако си студент (или просто беден), в Bamboo за 10 евро можеш да ядеш китайско до откат. Не пропускайте и Salm Bräu и великото им Stelze (джолан) и ако си мегагъзар, можеш да се качиш до Grinzing, виенската Бояна, където няма да имаш грешка, където и да влезеш. Ако ти е мъчно за къщи в Плевен и Seasons, можеш да си намериш вкусно краве сиренце, свинско със зеле и каквото родно ти се прияде.

Това, което не трябва да изпускаш при никакви обстоятелства, е австрийският сладолед на Schwedenplatz.

Всякакви вкусове, всякакви видове и всичко, което сърчицето ти може да поиска. Освен това Виена е меката на био кухнята, всичко, ама всичко, включително и бирата може да се намери в био вариант. Дори и да не си фен на здравословния начин на живот, е почти невъзможно да пропуснеш терасата на Oben на покрива на главната библиотека и не гледай в менюто, а директно поръчвай Зайтан, обещавам, ще го сънуваш. Обаче имай предвид, че каквото ядеш, го ядеш до 10 и половина вечерта, след това храната в града просто заспива и всичко се превръща в пиене. А в неделя разчитай на слънцето – фотосинтеза и вода от чешмата, която поне тук е страхотна, безплатна и я има в изобилие.

Препоръчай ни места за почивка (парк или нещо друго за chill)?
Когато говорим на chill, Виена е почти синоним на тази дума. Тук, за разлика от София, можеш без никакъв проблем да се пльоснеш по бански в средата на някой парк, да си направиш пикник или да си четеш книжка някъде под дърветата. Ако си търсиш арт спотче, твоето място е двора на Museums Quartier (MQ). Преди това мини през близкия супермаркет, бирата там е по-евтина от кафетата вътре, а е същата. Ако ти стане скучно да лежиш на страхотните, огромни сини пластмасови дивано-легла, които са пръснати из целия двор (което е почти невъзможно), можеш да мръднеш една крачка, без дори да ти се налага да излизаш от двора и да разгледаш някоя инсталацийка или изложба. Сменят ги всяка седмица, така че и те трудно ще ти омръзнат. Лятото има купища басейни и градски плажчета, на които можеш да пиеш шприцове до прилошаване и да събираш тен. Моят фаворит обаче е Sсhönbrunnerbad – една идея по-скъпо е, но е в пъти по-хубаво от всички останали.

А ако си фен на зимата и ските, в Австрия има повече километри писти, отколкото в България първокласни пътища.

Кои са забележителностите, които би вкарал в графа “задължителни”?
Да отидеш във Виена и да не видиш паметника на Моцарт е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Ако тръгнеш по така наречения Ринг (кръга, който обикаля центъра на Виена), може да ти се завие свят от въртене на главата, а влезеш ли вътре, в самия център, всяка втора сграда има история. Замъците са на килограм и са красиви колкото си искат. Stephansdom си е Stephansdom. Дори административните сгради във Виена са като извадени от картички. Архитектурата на града е повече от изумителна. Когато говорим за архитектура и за Виена, обаче няма как да не споменем Хундертвасер. Неговите сгради са абсолютно уникални и не могат да бъдат сбъркани при никакви обстоятелства. Дръжте се здраво, но едно от нещата, които не трябва да пропускате, е точно преработвателната станция на Виена. Типичният стил на Хундертвасер и в същото време тотално нетипичен за каквото и да е. Зоопаркът е сигурно най-красивият в цяла Европа, а ако предпочиташ подводния свят, Haus des Meeres е всичко, което търсиш, само си пази очилата, портфейла и телефона, че малките маймунки са колкото сладки, толкова и крадливи.

Има ли фестивална култура, харесал ли си фестивал, който се случва в града или наоколо?
Чували сте за виенските балове? Е това словосъчетание никак не е случайно. В началото на всяка година повече от един месец тук е сезонът на баловете. На всеки ъгъл и за всичко има бал. Всякакви! От най-елитарни до най-скандални. Старта винаги дава императорският бал и след това се започват: бал на филхармонията, на фармацевтите, на юристите, на учениците, на студентите, на хомосексуалистите, няма да се изненадам, ако някъде има и бал на животните. И пикът на всичко е оперният бал (разбира се, нали си във Виена). Далеч не са само баловете обаче. Във Виена се провежда най-големият музикален фестивал в Европа – Donauinselfest. Ето това е едно от булетчетата в онзи списък с неща, които трябва да видиш, преди да умреш. Музикален фестивал, разположен на остров на Дунава, на почти 7 километра. Седем километра сцени! Достигал е до 3 милиона публика. Наистина е нещо страшно!

Най-странното място, на което си прекарвал нощта?
Тук могат да превърнат всичко в парти. Бил съм на партита в замъци, в кметството дори, в бункери, на открито, на закрито… Странното е, че туристите твърдят, че Виена е супер скучен град, а в същото време в нещо като паралелно измерение се случват абсолютни парти апокалипсиси. Просто си намери някой, който да ти ги покаже, или стискай палци да попаднеш на точното място, в точното време, а то би могло да бъде навсякъде и винаги.

Какво ти липсва от България?
Сиренето. И това, че хората са красиви. Да, понякога е супер досадно това, че жените се гримират, за да изхвърлят боклука, но пък да отидеш на работа и в асансьора някой да ти каже “много хубав парфюм, по какъв повод си го сложил”, вече отива много в другата крайност. Свободата е нещо прекрасно, но пък съвсем да не ти пука как изглеждаш вече е малко прекалено.  

С какво не можеш да свикнеш?
С това, че няма сирене! Не мога да свикна с тяхната пресметливост. Всичко се изчислява, брои се до стотинка. Те се гордеят с това, че са успели да минат по-тънко.

В продължение на пет години най-успешната реклама на магазин беше “Да си стиснат е готино”.

Кога българин ще се разходи по Витошка с торбичка, на която пише това? Аз си идвам от балканска държава, парите минават транзит през портфейла ми, аз не ги харесвам и те не ме харесват и не прекараме по много време заедно. Две изкарвам, пет прахосвам. Не мога, а и не искам да си смятам всяка стотинка.

С какво се свиква лесно?
С това, че всичко е ужасно уредено. От здравната система, през бюрокрацията, до най-дребните удобства. Трябва ти кола, имаш кола с абонаментна карта на всеки ъгъл, трябва ти колело, имаш колело. Работиш и ти плащат, и ти плащат навреме. Усещаш как държавата се грижи за теб, дори когато си чужденец. С това наистина се свиква лесно.

Каква суперсила би ти свършила добра работа в Виена?
Ако неизчерпаемата енергия влиза в графата суперсили, то това е. Винаги съм смятал, че сънят е напълно безсмислено занимание, но във Виена той направо си ти пречи. Не е честно да имаш град, който 24 часа ти предлага страхотни възможности, а ти да се налага да губиш време в спане. От работа на купон и от купон на работа е къде-къде по-приятен график.

Кое време от годината е най-доброто да ти дойдем на гости?
Въпреки че лятото е прекрасно и е пълно с туристи, хора и купони, Виена е най-красива през зимата. Просто е красиво и нищо друго не може да се каже… Като пътуване във времето е. Ледените пързалки, каретите с белите коне и заснежените куполи, светлините и греяното вино на всеки ъгъл те карат да се чувстваш като в приказка на Братя Грим.

Кой е твоят източник за travel информация в мрежата?
Нямам. Обичам сам да си експлорвам. Преди да отида където и да е, изчитам всичко  което мога за съответната държава, информация за историята, политиката, религията, а всичко останало можеш да го разбереш истински само на място.

Кои са трите задължителни неща, които взимаш в себе си, когато пътуваш (изключваме тройката на лични документи, пари, телефон)?
Костюм, задължително. А Африка ме научи винаги да нося в куфара по една луканка и една бутилка уиски.

Ще се задържиш ли в Виена?
Истината е, че това не зависи вече от мен. Опитвал съм да си тръгна, но винаги се връщам. Не знам каква е тази сила, която ме дърпа насам, но явно ще поостана.