Нещата от живота

Една перфектна филмова комбина - Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо

5 филма с намесата на Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо, които, ако сте гледали, любезно ще ви напомним да сторите пак, ако ли не – горко ви, че сте пропуснали. Подредили сме ги без оглед на хронология и оценка, за да оставим стартът на киноприключението Скорсезе-Лео на собствената ви воля.

Истински ФБР агенти – моля станете!
В От другата страна (2006) имаме следното: един информатор, който се преструва, че търси информатора и един информатор, който пази в тайна това, че е информатор, докато търси своя собствен информатор, който в същото време се опитва да издири него, преструвайки се, че желае да залови самия себе си. Въпросът е  – от кой всъщност е бременна девойката? Последното, разбира се, е шега. Не ви задаваме гатанки, нито се опитваме да ви дезориентираме излишно. Ще ви го кажем простичко – Лео Ди Каприо и Мат Деймън са от двете страни на барикадата, ту добри, ту лоши, както често бива в живота. Единственият чист злодей тук е Джак Никълсън, който, независимо дали държи пистолет или дилдо, подкупва ченгета или покварява дечица, къпе се в кокаин или общува спокойно, облян в собствена кръв, се справя брилянтно! Както, впрочем, и Мат, и Лео.

Донесете млякото, донесете млякото, донесете…
В Авиатора (2004) Лео Ди Каприо прави една от най-страхотните си роли, пресъздавайки бавно угасващия ум на действително легендарния богаташ Хауърд Хюз. Филмът се съсредоточава върху 20 години от живота на Хюз (1920-1940), през които той успява да свърши какво ли не: създава една от най-скъпите продукции в историята на киното, забърква се в любовни афери с хубавиците на века Катрин Хепбърн и Ава Гарднер, чупи рекорда за най-бързо летящ самолет, успява да пребори корумпираното американско правителство и пишка в десетки празни бутилки от мляко, които предварително е изпил в период на тотален ментален колапс. Божкеле (така ще си позволим да  преведем характерната за ролята на Катрин Хепбърн думичка „golly”), какво ли не бихме дали, за да сме го познавали!

Защо сте целите мокри, скъпи?
В Злокобен остров (2010) ще започнем от края. „Това място ме кара да се чудя, казва героят на Лео Ди Каприо, кое е по-добре. Да живееш като чудовище или да умреш като достоен човек?” И с тези думи, всичко, което сте мислили до момента, се преобръща. При това, съвсем не за първи път. Филмът е черен, мрачен и доста психо, а героят на Лео казва много без дори да говори. Образът е нещо средно между този на Джак Никълсън от Китайски квартал и този на… Джак Никълсън от Сиянието. На моменти е така емоционално наситен, че нищо чудно в очите ви неусетно да изплуват сълзи. Но защо сте целите мокри, скъпи, бихме ви запитали в духа на сюжета. Все пак, това си е просто филм.

Симпатия към дявола
За Бандите на Ню Йорк (2002) ще ви кажем само това: историческата акуратност важи за всичко, що е свързано с насилие, проституция, анархия, корупция, бедност, грабежи, падение и закона за задължителната военна повинност. Нисшата нюйоркска класа на 19 век, знаете, не е имала твърде голям избор за житейско добруване. За всичко останало обаче бъдете нащрек и не се доверявайте прекомерно. Все пак, самият Скорсезе е гледал на филма като на измислица в измислено време. А героят на Даниел Дей Люис (Бил Касапина) му е бил така симпатичен, че в общуването си с него дълго го е възприемал не като реалния човек, а като екранния престъпен цар на Ню Йорк. Както, впрочем, е правил и Лео. Дори и разговаряйки по телефона.

Кой би желал да умре трезвен!?
За Вълкът от Уолстрийт (2013) няма да кажем нищо. И не защото не го харесваме – напротив! Обожаваме моментите като: „I fucked her brains out…For eleven seconds” или „I am not gonna die sober!”. Толкова много неща бяха казани за Вълкът в последните месеци обаче, че е най-добре да не ни оставяте да ви губим времето в припомняне. Само искрено бихме се учудили, ако все още не сте го гледали. Собствено познаваме не един и двама такива хора, на които повеляваме: запълнете бързо този пропуск! И когато някой ден ви се наложи да умирате – в никакъв случай не го правете на трезво.

 

За Лео мислихме и около Оскарите, тъжни мисли витаеха…