Нещата от живота

Eй така, спонтанно и кратко - обичаме нашата София

Надя Кънева

Обичам го този град. Говорете ми каквото искате – мръсен бил, пренаселен бил. Все тая. Обичам това, че мога само за един час, шляейки се по улиците му вечер, да срещна петима приятели, и това – в 1,3-милионна столица. И можем с тях да спрем и да си говорим насред пешеходната пътека. Защото това е нашият град. Тук сме родени, тук сме станали хора. Пак тук сме срещнали първите любови и най-истинските приятели. Поне аз тук срещнах и жената, с която искам да прекарам живота си.

Безкрайно много обичам да пътувам. И го правя, но после винаги се връщам тук – под кестените, по малките павирани улички в центъра и около „Иван Асен“, при аромата на липите през юни и песента на славеите посред нощ. Кой знае, някой ден може пък и да го напусна, дори за постоянно. Но той пак ще е там дълбоко вътре, където са ми само най-ценните неща.

Познавам неговите скрити кътчета, но не спира да ме изненадва. Като двулевка, потънала в джоба на старото, любимо яке.

София не е нищо друго, освен хората ѝ. Онези, спомена за които пазят столетните аристократични сгради. Ние, които я рисуваме сега. Тези, които ще дойдат след нас. И пак ще я обичат каквато е – прашна, шумна, шарена, жива. Наша.

Ако си пропуснал да видиш таймлапса на нощна София, който Мартин Раднев направи – сега е моментът.