Нещата от живота

Как да се отървем от навика да си намираме извинения?

Всеки път, когато си поставиш някаква цел, с която да промениш живота си към по-добро, неизменно се сблъскваш с феноменалната си способност да си намираш най-различни извинения. Няма значение дали става въпрос за нещо малко, като това да си лягаш по-рано, за да си по-отпочинал на другия ден, или нещо по-мащабно като стартирането на някакъв самостоятелен бизнес. Каквото и да е, мозъкът ти веднага започва да сътворява всевъзможни причини, които съдействат в отлагането на началото. Друг случай е, когато започнеш да вървиш към изпълнението на целта, но някъде по пътя нещо не се получава според твоите очаквания и се отказваш.

КАК СИ НАМИРАМЕ ИЗВИНЕНИЯ?
Например, ако си решил да влезеш във форма, но така и не намираш време или достатъчно желание, за да започнеш да тренираш, все си казваш: „И днес не успях, но пък и утре е ден” или „Абе днес нещо не ми се тренира, но от утре започвам сто процента”. И така минават дни, седмици, дори месеци. И изведнъж започваш да разсъждаващ, че всъщност не си искал чак толкова да влизаш във форма. Ако наистина искаше, щеше да си започнал да правиш някакви упражнения досега. Щом не си, значи не ти трябва наистина и така си си екстра. Да речем обаче, че си започнал редовни тренировки. Имаш някаква идея какъв резултат искаш да постигнеш и това те движи напред всеки ден. След около година обаче се поглеждаш в огледалото и се оказва, че не си постигнал това, което си искал, или поне не си толкова близо, колкото ти се иска. Това те обезсърчава. Казваш си: „Толкова усилия положих, толкова време отделих и за какво? Зарежи тая работа, не си струва толкова и без това!” И спираш.

ЗАЩО ГО ПРАВИМ?
Според психолозите това е вроден защитен механизъм, който сме наследили от далечните си прадеди. За тях той е бил разликата между оцеляването и гибелта. С напредъка на човечеството и промените в обществата този процес се променя. Днес например има голяма опасност от това да бъдем засрамени от някого или да се изложим пред много хора, ако споделим нестандартната си идея за бизнес и поискаме финансиране.

Страх ни е какво ще кажат хората, ако нещата не се получат. Затова намираме причини да не се захващаме.

Позволяваме на това, че нямаме пари, да ни спре. Не търсим хора, които да инвестират, за да не ни се изсмеят в лицето и да ни гледат така, все едно сме откачени. Или пък разсъждаваме, че в момента имаме някаква стабилност в сивото ежедневие и е по-добре да не рискуваме да я загубим и нея. Всичко това, за да запазим статуквото, защото е ок, а иначе може да стане по-зле. Нищо, че искаме да променим нещо в живота си, което не ни харесва или не е добре за нас. Като че ли идеята, че може и да стане по-добре, убягва на разума ни. Много е странно.

КАК МОЖЕМ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТОЗИ НАВИК?
Това може да ти звучи като непосилен подвиг, но където има желание, там има и начин. И така, след като имаш цел, първото нещо, което ще ти помогне в реализирането й, е да я разбиеш на отделни малки стъпки. Така няма да усещаш огромното напрежение от дългия път, който имаш пред себе си. Ще трябва да се фокусираш върху всяка отделна стъпка една по една. Те ще отнемат по-малко време и усилия, което ще те освободи от желанието да протакаш нещата.

Да кажем, че пафкаш по 30 цигари на ден и искаш да ги спреш. Можеш да започнеш, като се съсредоточиш върху това да пушиш по 25 цигари през първия месец. За стимул си припомняй, че пет цигари по-малко ти дават между 20 и 30 минути повече свободно време всеки ден. Можеш да отделиш това време за нещо, което обичаш да правиш. Това нещо може да бъде наградата ти в края на деня. И така всеки месец махаш още цигари и добавяш повече време. Важното е да си определиш подходящо за теб темпо.

Второто важно нещо е да имаш разумни очаквания за резултатите, които искаш да постигнеш. В случая с тренирането например очакването, че след година ще бъдеш в състояние да конкурираш Джейсън Стейтъм, може да бъде доста нереално. За такъв резултат са необходими години. Ако си слаб, ще имаш да изграждаш база през първите 2 години. От там вече ще можеш да се ориентираш към надграждане върху тази база и извайване на релефно тяло. Ако имаш по-закръглена фигура, ще имаш друг път пред себе си.

Трето – не се сравнявай с другите. Всеки има различен път. Едни постигат много лесно нещо, което на теб ти коства големи усилия. Други полагат големи усилия, за да постигнат нещо, което на теб ти идва отръки. Всеки има своите силни и слаби страни. Нещо, което работи за някого, може да не работи за теб. Акцентът трябва да бъде върху силните ти страни и качества и върху откриването на това, което работи най-добре лично за теб.

Не гледай назад. Миналото е минало и няма да се върне. Важно е това, което правиш днес с поглед върху постигането на целта. Споменът за моментите, когато сме се провалили, носи само негативни емоции, които нямат място в настоящето. В миналото ще откриеш съжаление и опит за прехвърляне на вината за неуспехите върху други хора (вид извинение). С това не се постигат резултати, просто не става.
Ако обърнеш погледа си към настоящето и напред към бъдещето, ще се разтовариш от негативното минало. И трябва да го замениш с позитивна нагласа. След година тренировки ще имаш тяло, което изглежда по-добре. Или пък ще увеличиш дохода си три пъти. Или ще отидеш на почивка там, където винаги си мечтал да отидеш. Може да звучи супер изтъркано, но позитивната нагласа е много важна.

Преди да ме визираш (ако вече не си) като някой, който седи над теб, гледайки те надменно и размахвайки пръст поучително, ще споделя, че нямам застраховка срещу извинения. И аз си ги намирам навсякъде, всеки ден. Един мой много близък приятел дори ме определя като майстор в намирането на извинения. Сиреч може би съм по-тежък случай в това отношение. Така или иначе целта на този текст е да те вдъхнови да постигнеш целите, които отлагаш за по-натам, каквито и да са. Или поне да опиташ. Написването му също беше съпроводено от намирането на извинения. Но ето, че е факт. Остава само да се вдъхновиш и целта ми ще бъде постигната. Just Go!

Припомни си, че провалът е нещо прекрасно.