Нещата от живота

Запознайте се с българите изобретения и техните създатели, които ще ви сритат отзад и ще ви накарат да погледнете извън матрицата

Живеем в ера, в която за голямо изобретение се смята приложението за телефон, улесняващо намирането на партньори за шведска тройка. В последно време целият умствен поток на човеците е фокусиран върху измислянето на нови филтри за обработка на снимки и нови социални мрежи за отбелязване кой къде и с кого е ял (снимката на храната с новия филтър е просто задължителна). Не че този тип напредък е лош, просто се чудя коя ли от изброените иновации ще успее да измести архимедовия лост по значимост в човешкия живот. Самата аз си ползвам приложенията и ми е добре така. И съвсем не искам да съм хейтър, който мисли, че всички между 20 и 30 са вперили погледи в смартфоните и не се интересуват от нищо, случващо се извън екрана. Затова ще ви срещна с едни момчета, които нямат никакво намерение да емигрират, живеят извън матрицата и създават изобретения, които ще ви сритат отзад и ще ви накарат да се замислите вие какво може да измислите.

Георги Чипов, на 25 години, отговорен за няколко проекта в медицинската техника; разработил изкуствен крайник Smart hand, задвижван с импулси на тялото.  

Като дете Георги мечтае да стане… всичко (защо ли не съм изненадана). Още в невръстна възраст той строи къщи, търси динозаври, хваща престъпници, вози се на кофите за боклук и чат-пат се сбива с другите деца. Казва, че го вдъхновяват хората, които се борят за идеите си, и рок музиката. След 10-15 години си представя, че работи върху най-новите и модерни иновации в света, а в момента търси финансиране, за да превърне прототипа на „умната ръка“ в продукт.
Как ти хрумна идеята за Smart Hand?
Г: О, аз имам изключително много идеи, защото постоянно наблюдавам света около себе си и съм се научил да забелязвам какво му липсва. Точно тези неща, липсващите, искам да направя, и то по добър начин.
Веднъж забелязах жена, която няма ръка. Тогава се замислих, че мозъкът ѝ продължава да изпраща сигнали към загубеният крайник. Продължих да мисля и осъзнах, че ако тези сигнали се уловят, могат да се използват, за да управляват механична ръка, от която жената има нужда. Впоследствие избрах това да бъде задачата ми за дипломна работа в университета. Така имах възможност да реализирам идеята си, а не просто да остане на хартия.
А какво е ежедневието на един изобретател?
Г: Дните ми са доста динамични и пълни с експерименти. Забавно е да откриваш, това отнема много време, но гледам да спортувам редовно и не изоставам с ученето.
Има ли в България възможност за хора като теб?
Г: Не знам какво имаш предвид под хора като мен. Аз виждам себе си по-скоро като предприемач – човек, който постоянно търси и намира възможности за реализация. В този ред на мисли за мен има място навсякъде, под всяко слънце (смее се). Липсата на развити сфери в България прави възможностите ми тук още по-сериозни, а шанса ми за реализация по-голям. В същото време тук е почти невъзможно да бъде реализиран сложен научен проект поради липсата на средства, но и на подходяща среда, в която това да се случи (смее се).

Мартин Ангелов, на 31 години, архитект и създател на полуколелото, което се кара лесно в града, не бута бабите в метрото, можем да го паркираме в офиса, за да не го открадне някой, а и помага да стегнем краката си, отивайки към работа.

Той вярва, че човек никога не трябва да спира да играе. Заклет плувец е и фен на разходките сред красивото, което все по-рядко виждаме по столичните улици. Затова Мартин става съосновател на сайта ProvoCAD, в който предлага свои проекти за промени в градската среда, за да направи София по-красива. Той оприличи ремонтирания булевард „Витошка“ на боза, а след това „Група град“ ни почерпиха по едно кисело питие миналото лято. От малък Мартин мечтае да стане архитект, живял е дълго в съседна Гърция и днес е много щастлив, че е отново в България, защото „всичко останало е #OSTAVKA“.
От какво се издържаш?
М: От трафик на оръжия предимно, оръжия за масово поразяване на въображението (смее се). Ако трябва да съм по-сериозен, бих казал, че се издържам с писане на код, измислям концепции за разни сайтове, правя им дизайна и ги програмирам, това ми е хоби от ученическите години. От време на време правя лога за близки и приятели, а иначе по образование съм един много добър и скромен архитект, но архитектурата е скъпо занимание, което засега не мога да си го позволя.
Как реши да „срежеш“ наполовина колелото?
М: Идеята ми бе спусната отгоре (смее се). Не знам точно, може би съм човек, който търси алтернативния начин във всичко. Страшно много обичам да разглобявам нещата и да хвърлям излишното от тях. В случая не е точно така, защото класическото колело за мен е най-гениалното изобретение и по никакъв начин не се опитвам да го подобря.
Полуколелото е просто един опит за изследване на ново преживяване.
А как спонсорираш проекта?
М: Пестя от закуски и работя изключително ефективно. Аз не съм сам в това начинание, помагат ми много хора, с които заедно хакваме системата.

Петър Захаринов, на 34 години, архитект и дизайнер на „пъзел“ мебели, които нямат нужда от болтове, за да бъдат сглобени.

Допреди 4-5 години Петър се подвизава като dj в столични ъндърграунд заведения. В свободното си време предприема планински преходи. От малък обича да сглобява пъзели и успешно превръща тази любов в професия. Идеята се ражда с помощта на интернет, където Петър случайно вижда самозаключващи се механични пъзели, на база на които по-късно той създава своите маси, столове, абажури и дивани.  
С неговите сглобки човек може да обзаведе апартамента си за 8 часа само с помощта на двете си ръце и малко въображение, разбира се, защото моделите се променят сами по желание на клиента.
В последно време всеки търси лукса, затова искам да попитам хората харесват ли такъв тип мебели?
П: Мисля, че ги харесват. Част от хората се залепват автоматично на опростените и минималистични модели, а другата част на сложните и експресивни, за всеки има по нещо.
За какво мечтаеш?
П: Някой ден да живея извън града в къща, която съм проектирал и сглобил сам. Мечтая да развивам детското въображение с мебели за детски стаи, които малчуганите сами да пренареждат, когато им доскучае.
Какво още си изобретил?
П: Преди време превърнах един офис стол в интерактивна инсталация за забавление в офиса, един вид го направих част от игра, целта на която е с голяма прашка да уцелиш човечетата на платното срещу теб. В момента правя и бижута, женският вкус е предизвикателство за мен.

Май има бъдеще извън телефона. Достатъчно е само човек да има идеи и да ги реализира въпреки обстоятелствата, шансовете, държавата и мнението на околните, защото сигурно всички са се смели на българина димитър апостолов от село паталеница, който реши да продава терлици в америка, но днес той подготвя своята втора модна колекция и изкарва нелоши пари зад океана.

Разбери всичко и за Ко-Миксер – българското комикс списание.