ИСТИНСКИТЕ СУПЕРГЕРОИ
Кои са героите в реалния живот?
През последните седмици една тайландска реклама превзе интернет пространството. В нея главният герой помага на хората, които среща по пътя си. Той не търси признание или финансово възмездие. Просто отваря сърцето си за света и преживява емоциите – те са неговата отплата. Може да се каже, че той е един вид герой. Звучи и изглежда някак захаросано. Но това кратко видео ме накара да се замисля. Какво е герой, има ли такива в наши дни и по какво можем да ги познаем? Кои са истинските герои в съвременния свят?
КАКВО Е ГЕРОЙ?
Според речниците героят е човек, притежаващ забележителен кураж или умение, чиито смели постъпки и благородни качества в моменти на опасност или бедствие, будят възхищението на останалите. Това е личност, която става пример за подражание в своето обкръжение. В селото, в града, в държавата или в цял свят.
Герой може да бъде и някой, който върши доброволна дейност извън сферата на своята професия. Човек, който откликва на обществена нужда или на нуждата на друг човек или група от хора. Той излиза от своето ежедневие, от комфортната си зона и дори може да изложи собствения си живот на опасност.
Героят реагира на момента, оказва влияние върху други хора, бори се за онеправданите, допринася за доброто на човечеството или спасява нечий живот. Героизмът му обаче не се свежда само до делата, с които помага на хората, но и тези, с които помага на природата и животните.
ИМА ЛИ ГЕРОИ ДНЕС И ПО КАКВО ГИ РАЗПОЗНАВАМЕ?
Герои винаги е имало, има ги днес и ще ги има и в бъдеще. Те олицетворяват идеалите на обществото. Те са полицаи, пожарникари, войници, спасители, лекари, изобретатели, участници в благородни каузи и прочее. В общи линии това са хора, които се стремят да направят света по-добър за всички нас.
Те ни закрилят, грижат се за нашето благополучие, за нашата сигурност, за здравето ни, за това да направят живота ни по-хубав и по-лек. Може и да не успяват винаги, но това не ги спира да продължават да правят нещата, в които искрено вярват. Може да не успяват да помогнат на всички, но тези, на които помагат, получават поне малко надежда в тежките за тях времена.
Тези герои получават признателността на останалите. Тя безспорно е заслужена. Защото те са вложили много от себе си и своето време на тази планета в името на това да бъдат полезни. Преминали са през много препятствия по своя път, за да стигнат до позиция, от която да могат да помагат със своите качества и умения. Това ги прави ценни за всяко едно общество, от което те са част.
КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ГЕРОИ?
Тук бих искал да споделя личното си мнение по настоящата тема. Нямам за цел да ангажирам никого с него. То е просто това, което е – лично мнение. Знам, че не всеки ще се съгласи с него в каквато и да е степен. Моята цел е да те подтикна да поразмишляваш на свой ред и да пречупиш всичко това през твоята собствена перспектива. Именно тя е едно от нещата, които правят живота интересен. Всички ние сме уникални сами по себе си и в същото време точно това ни прави да бъдем като всички останали.
За мен образът на истинския герой се доближава до този, който е описан в клипчето, което споменах в началото на този текст.
Той е обикновен, неизвестен човек, мъж или жена, с обикновен живот. Но в един кратък миг той излиза от обикновеното си ежедневие, от своя път, за да направи нечие друго ежедневие необикновено.
Може да го направи, като се усмихне на намусения човек, който върви срещу него по тротоара. Той знае, че може да не получи усмивка в замяна, а намръщено лице или дори някоя ругатня. Но това не го спира. Защото вярва, че след време човекът, с който се е разминал, ще си спомни момента, когато онзи непознат му се е усмихнал, и това ще го накара да се почувства по-добре. Да, една простичка искрена усмивка може да има толкова голяма сила. Дори и да не се прояви веднага.
Истинският герой отваря сърцето и душата си. Той също прави живота на някого по-добър и също носи надежда. За всичкото добро, което прави, той не търси всеобщо признание и не търси лична облага. Положителната емоция, която той прехвърля на другите, може да се върне при него някой ден под някаква форма. И това ще е единствената му отплата.