Нещата от живота

...но пък ние много добре си ги знаем, защото се сблъскваме с тях всеки ден

България е един странен хибрид – уж сме в Европейски съюз, а яко ни влече Ориентът; уж сме в НATO, пък по-често заставаме на страната на Русия; уж сме големи патриоти, а всеки не спира да повтаря как ще емигрира. Освен тези фундаментални странности в ежедневието ни е пълно с неща, за които чужденците просто не могат да намерят логично обяснение, ето част от тях:

КИМАНЕТО НАОПАКИ

Едно от първите неща, с които веднага се сблъскват чужденците в България, е, че кимането за „не” значи „да”. Това и фактът, че хората масово говорят английски с акцента и граматиката на някой от лошите в старите серии на Джеймс Бонд. Най-забавното е, че когато някой те пита защо сме наопаки, не знаеш какво да му отговориш – просто няма официална версия. Да, всички сме чували историята за турско робство и сложения под главата кинжал, но честно казано, тя звучи съшита с бели конци. Всъщност не е важно

как се е стигнало дотам, че сме единствената държава с обърнати команди, смешното е как никой не е намерил за нужно да го поправи

– просто популярната логика е „абе да се оправят”. Малко като надписа izhod на магистралата.

ОСОБЕНОСТИТЕ НА МЕСТНАТА КУХНЯ

Ние си обичаме традиционната българска кухня, но чужденците виждат в типичната ни трапеза нещо, приличащо на сцената със супата в маймунска глава в „Индиана Джоунс”. Все пак през техните очи бозата е нещо странно гъсто, особено миришещо и с цвят, който не ти отваря глътка. Веднъж присъствах на закуска, в която една французойка след много кандърми най-накрая пи малко боза, извини се учтиво, стана от масата и повърна в мивката. Затова и повечето чужденци само разбъркват таратора с научен интерес и бутат настрана шкембето. Ние обаче не спираме да ги тормозим. Щом някой е дошъл у нас, трябва да мине през всичко – ракия, шопска салата, даже и пача. Виж, когато българи отидат да живеят в чужбина, те никога не приемат местната кухня и вместо това си поръчват от интернет лютеница за по 5 долара.

ПОПФОЛКЪТ

В музикално отношение по света сме известни с Мистерията на българските гласове и попфолка. То няма и как да бъде иначе – рок музика те си имат в изобилие, рапът ни е на български, а качествена поп музика се прави с пари. Попфолкът е голямата атракция за чужденците – те гледат цялата сцена със същия онзи букет от емоции, с който навремето първите бели, стигнали до Австралия, са гледали птицечовката – странно е, грозно е, невероятно е по толкова много причини, но очевидно съществува. Един от първите сблъсъци с попфолк сцената за гостите на страната ни обикновено е в хотела, като попаднат на „Планета” – често даже те  са истински убедени, че това е еротичен канал. Ако се престрашат да отидат на фолк парти, изведнъж разбират колко правилно е било първото им впечатление. Хората, които не слушат чалга, в България са поставени в позицията на метъли в Ямайка – могат само да седят и да мрънкат, че всички свързват страната им с регето и никой не иска да чуе за ямайския блек метъл, но какво да се прави – това е ситуацията.

СТРАННИТЕ ЧЕСТИТКИ

Няколко пъти ми се е налагало да обясня на чужденец, че в България хората си казват „Честита баня”. Малко странно звучи, сякаш къпането ти се случва толкова рядко, че трябва да бъде отбелязано. Не че в средновековието хората в Западна Европа не са се къпели по веднъж в годината през май и затова сватбите се правели най-често през юни, за да е още сравнително свежа булката. Но е факт, че те отдавна са обърнали друга страница, а ние още си честитим душ, макар и вече на шега. В същата графа попадат „Честита прическа” и всички от серията на Кептън Обвиъс.

ИМЕНИТЕ ДНИ И ДРУГИ ПРАЗНИЦИ

Имени дни се празнуват в доста държави по света, но не и с настървението, с което се прави у нас. Тук този празник е издигнат в култ и има цели 128 повода за черпене всяка година, а някои от по-популярните имена са със статут на национално честване. Изобщо стане ли въпрос за празници, две са нещата, които фрапират чужденците – първо, че имаме страшно много, особено през април и май, когато в цели институции на практика никой нищо не върши, и, второ, че отработваме дните, в които почиваме, с някаква пародия на симулирана офис активност.

Всяка държава има един Ден на независимостта, ние имаме три с различни имена.

И ако се опиташ да обърнеш внимание на някого върху този феномен, типичната българска реакция е „Абе кво ти пука, нали почиваме”.

ЕЗИЧЕСКИТЕ ОБИЧАИ

Българите много обичат традициите, но не скучните неща като постите, а по-екшън обичаите – например тричане. Самият факт, че изобщо съществува нещо подобно през 2014, е достатъчно фрапиращ, а това че цялото село начело с кмета е готово да се бие с полицията, за да защитава правото си да мята кучета в реката, е просто безумен. Не че другите държави нямат своето тъмно минало с хвърляне на девици във вулкана например, но се съмнявам в скандинавските държави някой, различен от професор по история, да си спомня обичаите на викингите. Някои езически традиции са симпатични – например мартениците, тъжното е, че напоследък всичките вече са произведени в Китай.

КОРУПЦИЯТА НА НИСКО НИВО

В развитите държави полицаите на улицата имат по-скоро представителна функция – можеш да ги попиташ за посока или да им поискаш огънче, за да си запалиш джойнта. Е, не чак, но доста близко – те патрулират по улиците, за да всяват респект с присъствие, не за да налагат полицейщина. У нас силите на реда по-малко обикалят, повече сядат спотаени в засада и без значение дали са КАТ или не, спират коли и проверяват документи. Целта им естествено е да изкарат някой лев, не да свършат нещо полезно за обществото, като изчистят хората с нередовни документи от пътищата. Навсякъде има корупция, но никога толкова открита, особено на ниските нива, затова чужденците са малко объркани, когато директно им поискат пари. После бързо свикват и се възползват максимално от беззаконието. Спомням си как бях обяснил на един чужд диджей, че доста хора у нас карат с купени книжки и на „Витошка” той видя сергия за калъфчета за лични документи и ме попита с блеснали очи „Тук ли продават книжките?”.

ЛУКСОЗНИТЕ КОЛИ С ГАЗОВА УРЕДБА

Има една поговорка, че не си купуваш ролс-ройс, освен ако не можеш да си позволиш три ролс-ройса, защото още толкова пари ще ти трябват за поддръжката му. Както онова ламборгини в Лондон с български номер и залепена с гафер броня ни показа, това не е наша поговорка. Освен че са фрапирани от броя на луксозни возила по улиците, чужденците са два пъти по-изненадани, когато повечето лъскави коли се наредят на колонката за газ. Все пак каква е логиката да си купиш бентли, а после да му прецакаш двигателя с кофти гориво –

това е все едно да храниш хрътка с помия за прасетата.

Пък и колкото и гъзарско да седи цялото упражнение – посланието ти към света е леко „Имам пари за ролекс, ама не ми стигат за батерия”.

СТУДЕНТСКИ ГРАД

Навсякъде по света студентските градчета са скучни ърбън пространства, съставени от учебни комплекси и общежития, но в София това е зона с барове, дискотеки и казина, в която естествено няма нито една книжарница. Чужденците не разбират как може да съществува подобно място, но това не им пречи да ходят там редовно и да поръчват шотове на метър, докато заграждат мацки. Естествено че навсякъде хората се счупват да пият в университета, просто не е в места, услужливо разположени пред входа на общежитието ти с подкрепата на държавата. Най-забавната част е, че на паркинга пред всеки блок няма свободни места от нелоши коли, заведенията са винаги пълни, целият дух на квартала е като на курортно градче, но когато месечният наем се вдигне с 5 лева, всички скачат, че нямат пари.

СТРАННОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЧУЖДЕНЦИТЕ

Ако си чужденец в България, хората може много да ти се радват или много да ти се дразнят, но никога да се държат като нормален човек с теб. Дали е остатък от соца и старанието да не се „изложим пред чужденците”, или е продиктувано от типичната балканска ксенофобия, факт е, че всеки човек с чужд паспорт получава специално внимание. Някои чужденци черпят с пълни шепи от това да се ползват с ВИП отношение и мацките сами да им се мятат на врата, други се дразнят, защото понякога ядат бой.

Все пак да не забравяме и че тук е едно от малкото места по света, където в курортите има две цени – за местни и за чужденци.

А когато някой се опитва да комуникира, често срещана реакция е „абе ще му се пъна аз да говоря на чужди езици – научи български да ти *** ******!”.

Припомни си и неписаните правила за оцеляване в офиса.