Нещата от живота

или как липсата на ивестиция е най-добрата инвестиция

Надя Кънева

Излизал си на срещи. Срещал си се с момичето от долния клас в коридора, ходили сте заедно до лавката, изпращал си я до класната стая, някои дори си устройваха интернет или телефонни срещи вечер. С времето минават няколко такива срещи, с няколко такива момичета и хоп – вече си пораснал. А заедно с теб и срещите, напрежението и очакванията около тях. Окей – запознали сте се, разменили сте си телефоните, столкнали сте се във фейсбук, харесали сте се. Какво правиш сега? Каниш я на вечеря? Предивидимо, неловко и не на последно място – скъпо. Нужни са и приготовления – да се наядеш сам у вас преди това, да разучиш менюто, за да можеш сръчно да я насочваш към по-евтините манджи, и да се молиш на ум тя да отхвърли предложението ти за бутилка вино. А това, че стоите един срещу друг и нямате какво да си кажете просто защото се виждате за първи път… Това да ти е проблемът! Или какво? Излизаш с инфантилното предложение за кино? Чудесно! Надяваш се само да не става дума за 3D предпремиера и тя да е алергична към царевица. После от 90 до 120 минути мълчание и чудене дали да я целунеш или само да хванеш за ръка в тъмното и готово – тръгвате си. Дано поне филмът е бил готин. Едва ли.

Дежурните варианти за първа среща не са безброй. Остават бар, ходене на кафе (тук да се отбележи че “ходенето на кафе” в България включва всичко друго, но не и пиене на такова) и още няколко. Като почти всички са обречени на провал. Причините са прости – не се познавате, нямате какво да си кажете, заучените въпроси и фалшивият интерес към отговорите се изчерпват бързо. Ти си го правил безброй пъти. Тя го е правила безброй пъти. И щом сега сте тук, значи не е било успешно. И отново – за всичко това са ти нужни пари…

Или не? Алтернатива ли е безплатната среща? Просто да се срещнете някъде и от там да тръгнете пеша из центъра.

Из хубавия център. Зоните отвъд “Христо Ботев”, “Мария Луиза” и “Канала” със сигурност са интересни, но… Абе, не ходи там с момиче. Особено вечер.

“Витошка” отговаря на повечето изисквания, но преживяването е все едно си прокарваш път до тоалетните на чалга клуб. Избери “Цар Освободител” например. Жълти павета, малки градинки и стари улички около него.  Ако мислиш, че пред “Народния” има прекалено много хора, то на стотина метра – зад двореца, почти винаги е приятно празно. Може да тръгнеш например към Военния парк. Само 15 минути ходене, минавате през най-европейската част на центъра и сте в най-поддържания парк на столицата. Е да, там не можеш да лочиш бира, но тази работа можеше да я свършите още на хълма до руската църква – на няколкото пейки с изглед към булеварда. “Дондуков” също набира сила в последните години, а малките му пресечки все повече заприличват на един по-кокетен “Шишман”. Докторската градина е евъргрийн. “Янко Сакъзов” също ще ти е полезен, най-малкото със супер светлия си “Заимов”. Ако търсиш по-спокойна атмосфера – “стария Лозенец”.

И навсякъде из тези места има някоя пейка, тераса, навес или дърво, което е създадено, за да създаде спомени.

Изобщо в неголямата красива част на центъра има прекрасни места. Не е нужно се изброяват всичките – повечето ги знаеш, другите сам ще откриеш. Защо обаче да са перфектни за първа среща? Просто е – дават възможност да се опознаете. И двамата сте минавали хиляди пъти от там, затова у всеки изскачат спомени и случки. Разказвате си ги, доукрасявате ги, смеете се, изненадвате се на общи познати.

Виждате смешни хора, странни хора, тъжни хора – това буди емоции у вас, общи емоции, които трудно ще споделите на маса над салата “Цезар”.

А и все ще се намери някой луд клошар, ще си купите бира и няма да ви върнат точно или просто ще пресечете неправилно.  И едно от тези неща ще бъде първата ви случка заедно – ще си я разкажете още няколко пъти, ще й се посмеете.  Може и да застудее – не ти котролираш климата. Но нали си на среща, не на уъркшоп. Дори трябва да си доволен, ако завали и избързате, за да се скриете някъде. И не става дума само за лятото – ако не може да оцени тишината на заснежения парк – значи не е за теб.

И така безплатната среща се отплаща. Защото пари в преживявания наливат тези, които са неспособни да преживеят истинските неща. А точно това искаш от първата среща – да бъде истинска. Защото знаеш ли – може това да е последната ти първа среща…

Разбери и кои са десетте неща, които не трябва да правиш на първа среща според Тео Чепилов.