Нещата от живота

Точно навреме за празника на влюбените

Свети Валентин е ден на червените балони, розите и плюшените мечета, но още по-добър подарък за влюбените може да бъде малко любовна поезия. Тук събрахме пет романтични стиха от български поети и предисториите на някои от тях.

Багряна за Боян Пенев

Една от най-интересните и за времето си скандални любовни истории е връзката между Елисавета Багряна и литературния критик Боян Пенев. По времето, по което се запознават, и двамата са женени – тя за военния капитан Шапкарев, той за Дора Габе. Когато любовта им започва, и двамата обаче са прекъснали връзките си с настоящите си съпрузи, макар и още в официален брак. Следва пътуване до Франция, на което е посветена стихосбирката „Бретан“.

Там откриваме и поемата „Моята песен“.

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,

която безшумно цепи вълните смолни

и сякаш проправя оттук до небето пътека,

и сякаш се гони с чайките смели и волни.

 

Когато излезем от залива, там на открито,

и капки солени пръснат нашите устни,

и вятърът южен надуе платната развити,

и лодката бяла магьосана в път се впусне –

 

тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,

нечувана песен – за моята малка родина,

чието е име – облак над мене надвесен,

чиято е песен – за мене мед и вино!

 

Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,

момци ги припяват и вечер край порти причакват,

и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,

и майки пеят – пеят, когато оплакват.

 

О, песен такава – злокобно, сподавено-тиха,

не си още чувал и може би никъде няма,

защото и няма народ с орисия по-лиха

и с мъка по-тежка, и с воля – безропотно няма.

 

У нас планините лете не губят снега си,

морето е малко, но име носи – Черно,

и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,

и черна земята – плодна, но тъжна безмерно.

 

Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,

която не плашат вълните пенни и смолни,

по тях да направим една безкрайна пътека –

да стигнем небето, да стигнем чайките волни.
 

Двамата решават да сключат законен брак и да направят връзката си официална, като първо Багряна получава развод. Малко преди насроченото дело за раздяла с Дора Габе обаче, Боян Пенев умира.

Повече за тяхната история можеш да намериш тук.
 

Яворов за Мина

Трагично завършва и никога нереализираната връзка на Яворов с младата Мина. Двамата се срещат в дома на нейния брат Петко Тодоров на Благовещение през 1906 г. Мина е на 16, Яворов на 28.

За първата им среща той пише „Благовещение“.
 

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи –
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън…
 

След нея се виждат само няколко пъти, и то в рамките на години. Връзката им протича единствено в кореспонденцията им, а за срещите им на пътя застават семейството на Мина, което не одобрява много по-възрастния и беден Яворов, и най-вече нейната болест.

През 1910 г. Мина умира от туберкулоза и след дълга скръб по загубата ѝ по-късно поетът се жени за Лора Каравелова.
 

Петя Дубарова за Пер

Морското момиче Петя Дубарова също изживява своята далечна и трагична любов с шведа Пер, която описва в стиховете си.
 

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка –

на теб – непознатия – смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми – властната – жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
 

Петя е само на 16, когато се снима във филма на Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките се запознава с красивия Пер и се влюбва в него.
 

Мария Донева за възрастната двойка на спирката

Освен драматичните и трагични любовни истории на българските поети и поетеси, ежедневието на обикновените хора също крие своята романтика. Мария Донева открива нежните чувства, оцелели във времето в стихотворението си „Спирка“.
 

Тя носи старо розово палто,
което с времето е посивяло.
Той има сиво яке – а пък то
на розово избива тук-там. Цялото.

В една пералня явно ги върти
животът и еднакво ги облича.
Прозират през протритите черти
лицата на момче и на момиче.

Печално стар е новият им кат
и като нова – любовта им стара.
Вървят, а стъпките им не личат
по сивкавия сняг на тротоара.

Чупливи старци, свикнали така:
каквото дойде – заедно да чакат.
И той придържа с трепкаща ръка
въздишката и острия ѝ лакът.
 

Евтим Евтимов за жената отсреща

Още една градска любов намираме в стихотворението „На прозореца“ на Евтим Евтимов.
 

Загребала в ръката си гореща
едно дъждовно облаче над мен,
ти бършеше прозореца отсреща,
от погледите мои замъглен.

Нечути думи, срещи неприети,
изписана от сълзи стъклопис,
изтриваше над мене ти. И ето –
прозорецът отново беше чист.

Просветваха стъклата като листи.
Изтрити бяха тъмните следи.
А аз си мислех, че небето чистиш,
и падаха в ръцете ми звезди.

Росата в равнината е изгряла
По капките ѝ сребърни вървя
А утре сам ще бъда капка бяла
Под тая необятна синева

Пчелите ще ме търсят по цветята
Щурците – в кладенчета от очи
Земята – в облаците и тревата
А аз ще бъда в твоите очи.
 

В месеца на любовта гледаме само любовни филми.

На 15 февруари, пък танцуваме на официалното афтърпарти на Go Guide Food&Drink Awards.

Последвай ни в Инстаграм.