Нещата от живота

Ако си мислиш, че съдбата се бъзика с теб, помисли отново – следва списък на хора, с които тя направо се е изгаврила

ПИЙТ БЕСТ

Пийт Бест бил първият барабанист на The Beatles, взет в бандата през август 1960 и заменен с Ринго Стар две години по-късно, точно преди да излязат първите им сингли за EMI и да станат суперзвезди. Бест се запознава с бъдещите рок икони покрай заведението на майка си The Casbah Coffee Club в Ливърпуул, където те още под името the Quarrymen правят първите си концерти. Когато бандата си урежда по-сериозен ангажимент в Хамбург, рязко имат нужда от постоянен барабанист и Пол Макартни убеждава Пийт Бест да замине с тях, примамвайки го с обещанието, че ще изкарват космическата за стандартите им тогава сума от 15 паунда на вечер. Бест, за разлика от останалите бийтъли, бил взел успешно матурите си и можел да продължи да учи в колеж, но решил, че бандата е по-добър кариерен ход. Докато били в Германия, обаче между него и останалите се натрупало известно напрежение по няколко основни за рокенрола параграфа. Първо, Бест така и не успял да намери мястото си в компанията и предпочитал да прекарва времето си извън сцената сам, което го превърнало в аутсайдер за всички смешки на останалите. Освен това, когато бандата открила, че сценичните им костюми не могат да издържат цяла нощ скачане, кълчене и потене, решила да ги замени с дънки и кожени якета, единственият, който отказал да се облича така, бил Бест. Не му помогнал и фактът, че всички в бандата си направили моп-топ прически, а неговата коса била страшно къдрава и отказвала да застане по този начин. Пийт Бест също така

отказвал да взима наркотици, което го поставяло в различно състояние на съзнанието спрямо другите, особено Джон Ленън, който винаги излизал на сцената след 4–5 хапчета Preludin.

Според близките приятели на битълсите по това време обаче най-сериозната причини за изритването на Пийт Бест била друга: той бил най-популярният сред мацките член на бандата, докато Ленън и Макартни получавали аплодисменти при излизането си на сцената, той бил посрещан с женски крясъци, а след всяко шоу опашката за автографи при него била най-дълга.

В крайна сметка, когато The Beatles подписали с голяма музикална компания и влезли в Abbey Road, за да запишат бъдещите си суперхитове, станало ясно, че ще се наложи да викнат студиен барабанист, защото Пийт Бест, макар да имал енергия и техника, бил с доста ограничен ритмичен диапазон и не можел да настигне групата в следващото им музикално ниво. Без да се замислят и за секунда, Ленън и компания помолили мениджъра си да уволни Бест и взели Ринго Стар на негово място в бандата. Пийт Бест правил опити да продължи музикалната си кариера със серия неуспешни проекти, преди да се пенсионира от рокенрола и да започне работа в местното бюро по труда. След 20 години на държавна работа той сформира The Pete Best Band през 1988 и даже започва да обикаля по турнета. Въпреки че в продължение на години The Beatles са заети да си измислят истории по негов адрес и като цяло са скарани докрай, през 1995 бандата издава първите си записи в албума Anthology 1, в които той участва, и от роялтизи би трябвало да е получил между 1 и 4 милиона паунда. Естествено това е нищо в сравнение с парите, славата и като цяло моментите, споходили останалите през 60-те в разгара на битъл манията.

ДЖОН АТАНАСОВ

Всички в България знаем, че Джон Атанасов е изобретил компютъра. Странно е обаче, когато отвориш американски учебник и там като първа електронна цифрово-изчислителна машина е записан ENIAC от 1943, заедно със създателите си – Джон Преспер Eкерт и Джон Мокли. Това естествено е супер далеч от истината, Мокли нагло е откраднал идеите на Атанасов и Бери и техния ABC (Atanasoff-Berry Computer), започнат през 30-те и напълно завършен през 1942. Той обаче не е успял да копира най-важното нововъведение на Атанасов – двоичния код, заради което ENIAC се е получил десет пъти по-голям от ABC. Самият Атанасов започнал да работи за военните през Втората световна война и се отдалечил от света на компютрите, а прототипът на ABC бил унищожен от университета, в който се помещавал. Атанасов междувременно вече работел в NOL (лаборатория за морска артилерия) и се занимавал с акустика – именно той провел измерването на атомната експлозия на атола Бикини, Маршаловите острови, а също и на огромна експлозия с немски военни материали на остров Хелголанд в Северно море. Чак при развихрила се съдебна битка през 60-те той открил с изненада, че Мокли при привидно приятелска визита през 1942 е успял да изнесе идеите му, набързо да сглоби прототип и да се обяви за изобретател на компютъра. Просто ENIAC по никакъв начин не приличал на ABC и докато две компании, които искали да прокарат патентите си, не споделили с Атанасов подозренията си, той не предполагал, че са използвани негови идеи. Въпреки че това не е негова грешка, защото просто изобретението му никога не е било патентовано. Атанасов бил свършил своята част – написал описанието на машината и говорил с адвокат през 1940 и 1941 и също така опитал да продължи с патентоването, но бил много зает по време на войната и когато осъзнал, че Айова Стейт не са продължили процедурата, вече решил, че идеите му са морално остарели. Дори и да държеше патента, обаче нямаше да има милиони долари, които да очакват наследниците му – просто щеше да бъде известен извън България и източникът на съвременните компютри да бъде познат. Което, като се замислиш, не е никак малко.

СТИЙВ РЪСЕЛ

Стийв Ръсел изобретил първата електронна игра с пуцане Spacewar! През… 1961. Докато се опитвал да измисли начин, по който да презентира интерактивните графични програми на миникомпютъра с размер на хладилник PDP-1, на Ръсел му дошла идеята да направи два космически кораба, които да се въртят в нулева гравитация и да се стрелят един друг. Няма и 200 работни часа по-късно първият прототип бил налице, а играта станала толкова популярна, че всички научни сътрудници в университета, започнали да разцъкват Spacewar! в лабораторните си часове, вместо да правят експерименти. Впоследствие играта се появила във версии за всички популярни домашни компютри, а особено успешни били аркадните й вариации от 1971 като Galaxy Game, Computer Space и Space Wars. Видеоигрите се превърнали в мания и в ролята на създател на Spacewar! Ръсел започнал да дава интервюта къде ли не, даже за Rolling Stone. Освен това млади програмисти като Бил Гейтс и Пол Алън, които впоследствие създават Microsoft, потърсили техническия му съпорт при първите си стъпки в бранша. Освен краткия звезден статус обаче единственият кеш, който Ръсел получава от творението си, е като консултант по дело срещу гейминг индустрията в средата на 70-те. Поне името му завинаги е останало в историята – наскоро Spacewar! беше класирана в топ 10 на най-важните компютърни игри на всички времена.

УОЛТЪР ШОУ

През годините много хора не са получили нито кредит, нито пари за изобретенията си, но случаят на Уолтър Шоу е доста специален – той патентовал 39 идеи, свързани с телекомуникациите, които днес използваме ежедневно, сред които спикърфонът, конферентните разговори и тоналното набиране. За негово съжаление тези патенти загубили давност, преди да станат достъпни на пазара, и корпорациите в Америка започнали да бълват продуктите, измислени от него, без да почувстват необходимост да споделят приходите с изобретателя. Междувременно Шоу дотолкова изпаднал, че се наложило да живее в автобусна спирка. Напълно разочарован от света, той започнал да произвежда защитени от подслушване апарати за мафията, но това също не го направило милионер, даже напротив – през 1976 той е осъден за незаконно използване на телефонните линии. Проблемите на Уолтър Шоу не спират дотук – след като видял какво се случва с честните хора, синът му

Уолтър Шоу-джуниър решил да използва близките си отношения с добрите момчета от Сицилия и станал най-добрият касоразбивач от своето поколение.

След над 3000 удара с общи приходи от 70 милиона долара Уолтър Шоу е сгащен от ФБР и пратен на топло по 4 различни обвинения с присъда тотал 49 години. След 11 години той е пуснат за добро поведение, точно навреме да получи прошка от баща си, с когото не са си говорили 25 години. Уолтър Шоу-старши умира през 1996 от рак на простатата, без да дочака утешителна си награда – през 2000 година получава посмъртно признание за постиженията си от сенатора на щата Флорида.

РОЙ СЪЛИВАН

Рой Съливан е човекът в историята, удрян най-много пъти от мълния, а именно 7! Статистически погледнато, шансът да се случи това е едно на 22 сентилиона – т.е. 22 с 24 нули. През целия си живот Съливан бил рейнджър в националния парк Шиненду във Вирджиния, където през 1942 за първи път го ударила мълния, докато бил на кулата за наблюдение – електричеството влязло през крака му и излязло през палеца, буквално изстрелвайки ноктите му във въздуха. През следващите години светкавици поразяват Съливан, докато кара в планината, лови риба и даже се намира в рейнджърската станция. Въпросната мълния, която успяла да го застигне вътре в сградата, запалила косата му. Това го накарало впоследствие да се движи с бутилка минерална вода в ръка, ей така, за всеки случай. Не че водата му помогнала при следващия удар – година по-късно мълния го треснала в глезена. Даже жена му закачила от кофти кармата на Съливан – двамата се сдобили със странна семейна история, когато мълния ги ударила по време на простиране на дрехи. След толкова светкавици в актива си Съливан започнал упорито да избягва облаци и успял да доживее до 71-годишна възраст. Когато обаче се самоубил от любовна мъка.

ДЖИЙН РОЖДЪРС

Иначе обикновената американка Джийн Роджърс става национален герой, защото има късмета на герой от ситком – след като странните инциденти просто не спират да се случват около нея, все повече вестници започват да обръщат внимание на историите й, а те просто нямат край. Освен че два пъти я ударила мълния, Роджърс успяла да направи на живо онзи гег, добре познат от старите комедии – по време на круиз на кораб помолила приятел да я снима, след което се дръпнала малко повече от необходимото назад и паднала зад борда. За да е ситуацията още по-безумна, приятелят й се спуснал да търси помощ, но от бързане се спънал и изпаднал в безсъзнание. Когато най-после го свестили, едва успели да завъртят кораба и да стигнат навреме при берящата душа насред океана Роджърс. Години по-късно, докато била на разходка със сина си, Роджърс документирано била нападната посред бял ден от прилеп, който се вкопчил в скалпа й. Тя изпаднала в паника и започнала да натиска наред звънците на входовете, но когато й отговорели, крещяла неразбираемо и помощта се забавила. Междувременно цялата истерия стресирала допълнително прилепа, който се напишкал от страх в косата й. И това са само по-забавните истории – сред чистите й житейски трагедии се нареждат това, че е била обирана, прострелвана и душена. Когато се разсеяла за миг и паднала в отворена шахта на улицата, никой не се изненадал, най-малкото тя самата. Един от репортерите, отразили поредния й инцидент, попитал Роджърс дали не се страхува от смъртта.

Не, страхувам се от живота”, отговорила без да се замисли тя.

ЦУТОМУ ЯМАГУЧИ

Цутому Ямагучи е единственият човек, който два пъти е преживял атомна бомба, защото е имал куция късмет да е както в Хирошима, така и в Нагазаки. Ямагучи бил в командировка в Хирошима във фаталната дата 6 август 1945. Той тъкмо слизал от трамвая, когато атомната бомба се взривила на по-малко от 3 километра, оставяйки го без тъпанчета и временно сляп. След като прекарал нощта в бомбоубежище, Ямагучи решил, че Хирошима не е най-сигурното място на света, затова се прибрал у дома… в Нагазаки. Няколко дни по-късно, докато бил в офиса на шефа си и му разказвал как бомбата е превърнала в пепел цяла Хирошима и се опитвал да го убеди, че ще бъде малко трудно да продават коли в град, в който не са останали улици, се чул добре познатият тътен и атомна бомба се взривила на няколко километра от сградата им. Ямагучи не само оцелял, при това без да придобие суперсили в процеса, ами е жив и до днес – наскоро даже отпразнувал 93-ти рожден ден. Както може да се очаква, той е активист за унищожение на атомните оръжия, написал е няколко книги по темата и обикаля света да разказва тъжната си история.

Ю ЖЕНХУАН

Знаеш, че си особено прецакан в живота, когато си записан в Книгата с рекордите на Гинес като най-косматия човек на света. Клетият китаец Ю Женхуан е изтеглил късата клечка, след като се родил със странното заболяване атавизъм, заради което тялото му е покрито с 96% гъста окосменост. Толкова гъста, че се наложило да му направят операция за махане на косми от ушите, които затруднявали слуха му. Не че когато изглеждаш толкова зле, искаш да имаш добър слух – не ми се мисли какво чува зад гърба си по улицата. Вместо да се отчая, обаче Ю Женхуан решил да се възползва от факта, че има 41 косъма на квадратен сантиметър, и започнал да снима сесия след сесия, запечатвайки в ненужно изрязани екипчета уникалната си визия. Крайният резултат от снимките ъплоудва редовно на тематично кръстения сайт hairboy.com, чрез който се опитва да натрупа достатъчно популярност, за да сбъдне двете си големи мечти – да стане рок звезда и да си намери жена. Първото звучи доста лесно изпълнимо, за второто ще трябва да спечели поне няколко милиона и „Грами”.

ЛИНДА ЛАВЛЕЙС

През 1972 Линда (по лична карта Борман) се снима в порно филма Deep Throat по идея на мъжа си – слаш мениджър. Всички на терен приемат продукцията за поредния евтин боклук, който ще бъде прожектиран в XXX кината и който почти никой освен заклетите, нека ги наричаме самотници, няма да види. Снимките продължават 4 дни във Флорида, а Линда получава за участието си стандартния за времето хонорар от 1250 долара. Даже и тази скромна сума обаче не стига до нея – парите са взети на ръка от гаджето й за покриване на оперативните разходи на двойката. Deep Throat, както повечето порно филми от 70-те, има сюжет и по сценарий Линда играе жена, родена с анатомична аномалия – клиторът й се намира в гърлото и на доктора, който открива това, му хрумва само едно възможно лечение. Да, точно това. Отчасти заради майсторското фелацио на Линда и отчасти заради факта, че правителството решава да превърне филма в изкупителна жертва на цялата индустрия и започва да затваря прожекциите му, което води до невиждан зрителски интерес, Deep Throat става най-успешният филм на всички времена – не само в порното, изобщо. Никой не може да каже точната цифра, която лентата е изкарала през годините, защото по това време мафията държала порно бизнеса и не издавала касови бележки, но според спецовете в индустрията е не по-малко от 600 милиона при 25 000 долара бюджет. Линда естествено не вижда и цент от това, а когато се превръща в най-голямата секс икона на света, тя решава да влезе в мейнстрийм киното и се оттегля от порното в полза на софт комедии. Планът й, меко казано, се проваля – никой не иска да я гледа в нещо различно от продължение на Deep Throat, а след развода им мъжът й тръгва с порно звезда № 2 на 70-те Мерилин Чембърс. На Линда й остава само да се откаже от филмите за възрастни, да открие християнството и да разкаже тъжната си история, но дори и това не й донася нищо повече от съжаление – до края на живота си тя живее като обикновена домакиня, едва връзваща двата края.

РОНАЛД УЕЙН

Роналд Уейн бил колега на Стийв Джобс в Atari, преди тримата заедно със Стийв Возняк да основат на 1 април 1976 Apple Computer. Функцията на Уейн в младата компания била да е възрастният, който наглежда двамата програмисти, но също така да помага с каквото може. Той например нарисувал първото лого на Apple, също така написал първия дружествен договор между партньорите и инструкцията за употреба на първия им компютър в серийно производство. За което Уейн получил 10% от акциите на компанията. Но вместо да ги запази, ей така, от любопитство какво ще стане с Apple през годините,

Уейн побързал да продаде дела си обратно на партньорите две седмици след това за 800 долара.

През годините му се налагало много пъти да отговаря на въпроса защо и ето какво е обяснението. За разлика от двамата Стийвовци, по това време на 21 и 25, Уейн имал лична собственост, която в случай на фалит евентуалните кредитори можели да изземат, а вече бил минавал през този филм пет години по-рано с предишния си бизнес – фирма за ротативки. Една година по-късно венчър капиталисти помагат на сдружението да се превърне в корпорация и Уейн получава още един чек в размер на 1500 долара срещу подписване на декларация, в която се отказва от всякакви претенции спрямо новата компания. През 1976 продажбите на Apple достигат $174 000, две години по-късно до 2,7 милиона, а през септември 2012 Apple се превръща в най-голямата публична компания със стойност, оценена на 626 милиарда. До ден-днешен Уейн твърди, че е взел най-доброто решение на базата на информацията, с която е разполагал, и не съжалява за него. Естествено няма как да му повярваме, защото, ако не беше продал за жълти стотинки дела си, сега той щеше да струва около 35 милиарда долара. Иначе в момента Роналд Уейн е пенсионер, има няколко патента за изобретения, но не изкарва пари от никой от тях, върти скромен бизнес с марки и редки монети, живее в трейлър парк в Паръмп, Невада, и никога не е притежавал продукт на Apple, докато през 2011 не му подарили iPad 2 на една тек конференция.

И докато някои се прецакват, други вадят луд късмет, прочети и пет хипер късметлийски истории.