Нещата от живота

Красив калифорниец в средата на двайсетте. С око за красивото...

Интересът му към фотографията далеч не се е появил изведнъж, а по-скоро е резултат от дълъг процес на осъзнаване. Като дете дори не понасял да се снима, особено когато му се налагало да стои мирно в редичка до съучениците си, докато фотографът се накани да натисне копчето.

Райън се определя като продукт на дигиталната ера. Години наред имал просто джобен цифров апарат, с който правел хаотични снимки и експериментирал с Photoshop. Впоследствие обаче осъзнал, че се увлича все повече и иска да започне да се занимава професионално.

В момента техниката му се свежда до три апарата – Canon 30D, Canon EOS3 и един ретро Konica FC-1. Все още използва стробоскоп (електронно устройство, което мига с контролирана скорост), който си е купил, когато е бил на 20.

Като най-важни за своята работа определя моделите и именно по тази причина обича да снима с професионалисти и ги подбира много внимателно. За него добрата фотография е невъзможна, ако липсва симбиоза между модела и фотографа. В същото време не веднъж му се е случвало да среща хора на улицата и да знае, че са идеални за конкретен проект, но споделя, че да отидеш и да кажеш на някого Искам да те снимам доста често звучи странно и подозрително дори в Калифорния. Що се отнася до най-добрите резултати обаче, за Райън те се получават, когато снима професионален модел, при това на локация, а не в студио, и когато никой не получава пари за целта. Така въображението на хората не е обременено от рамки, изисквания и поети ангажименти.

Най-добрите локации за снимки Райън е открил, докато кара колело. Разказа ни как използва GPS-а на телефона си и запазва конкретната точка под таг супер локация. Не е привърженик на стриктното планиране, защото е осъзнал, че когато всичко е описано стъпка по стъпка, резултатът на хартия се оказва далеч от първоначалната идея.

В началото на кариерата си е залагал изцяло на изкуственото осветление, дори и на локация. Впоследствие намразил холивудското чувство, което създават такива снимки. Подобно нещо се случило и с отношението му към компютърната обработка. В самото начало той разчитал основно на нея. Впоследствие установил, че всъщност се опитва да имитира изображенията, които се получават от само себе си при работа с обикновена лента. И така преминал към лентовата фотография. Сканира негативите директно на своя компютър, и така те са готови за финални щрихи с Photoshop.

Когато снима, не се влияе от никого и от нищо. Сам подрежда осветлението, а една от най-странните му приумици е да сменя лентата на всеки 36 кадъра. Определя се като силно емоционален. Разказа ни как понякога вижда, че кадрите се получават, и тогава се напряга, не може да диша, и в един момент цялото напрежение и тишина е разрязано от един вик – Това е. След този разказ силно се притеснихме за екипа му, но той каза, че хората, с които работи, често го познават и са свикнали.   

Заговорихме за модна фотография и Райън ни призна, че всъщност не знае почти нищо за този бизнес, а дизайнерите, за които се сеща, се броят на пръстите на едната му ръка. Дори и при този тип снимки за него не е важно да покаже просто парче плат, а да създаде емоция пред обектива, която да си проличи и в крайния резултат.

Попитахме го как иска хората да реагират, когато видят работата му, а той ни каза, че дежурният отговор е, че иска да ги вдъхновява, но истината всъщност не е тази. Райън иска признание, защото си спомня за времето, когато е бил отхвърлян и не е получавал дори отговор на писмата за работа, които е разпращал. Най-хубавото, което би искал да чуе е, че не си губи времето и че фотографията е наистина това, с което трябва да се занимава.

Интересен факт за снимките на Райън, които виждате на тези страници е, че нито една от тях не е направена за пари.

Виж и палавите модели на един канадац.