Нещата от живота

Какво ни докара до метафизично отчаяние през изминалия месец?

ЕНТУСИАЗМЪТ ПО ПЪРВИЯ СНЯГ

Снегът дава статистика в реално време за броя на дебилите в интернет. Честитенето сякаш не е за първия сняг, а за първия им път. Всеки води надпревара с останалата част от своето микрообщество във Facebook, Twitter или където там се подвизава, кой ще бъде първият, който ще извести очевидното. Бидейки модерно напоследък да си контра на всичко, моментално следва отпор от тези, които мразят някой да им честити първия сняг, и държат да го отбележат по същия дебилен начин. Безкрайна какофония за един чисто метеорологичен феномен и хиляди килоджаули похабена енергия в тракане по клавиатури за глупости. И това, при положение че след лятното София Диша, зимата остава само София Киша.
 

ГРАЖДАНСКИТЕ ПАТРУЛИ

Групи от главорези, които тормозят останалата част от населението най-вече с досадната си тъпота и параванен патриотизъм, винаги е имало, но тези нови ентусиасти се самопровъзгласиха за пазители на мира, скривайки комплексите си зад дефиницията „граждански патрул“. Това, естествено, е абсурдно, защото няма гражданин (такъв не само по адресна регистрация), който би подкрепил подобна инициатива, характерна за племенно-общинския строй. Гражданските патрули в модерния свят се наричат полицаи и те са хората, които са избрани от обществото да съблюдават поверената им общност. Тези момчета са водени от творчеството на Depeche Mode: те ни предоставят персонален Исус, и то не един, локализирани по Пиротска и района.

ЗРИТЕЛИТЕ НА BIG BROTHER-А С ВИПОВЕТЕ

В България никой не слуша чалга и никой не гледа Big Brother. Особено интелектуалците, за които си е чиста душевна мастурбация да обсъждат хора, които считат, че не са им на нивото. За предаване, което никой не гледа обаче, хората са доста осведомени кой как се е изложил и как заради това държавата е на това дередже, но не и заради това, че така нареченият елит цъка с език по поредната простотия на Пенките и Златките и Ганьовците, било то в студиото или пред телевизора, все на живо. А когато предаването свърши, всички интелигентни се превръщат магически в същите Пенки и Златки и Ганьовци, досущ като Пепеляшка. Ако Джордж Оруел знаеше какво се случва с измисления от него термин, със сигурност щеше да изгори оригиналния текст, че и пишещата си машина.
 

КОНЦЕРТЪТ НА AEROSMITH

Екзалтацията по застаряващи звезди в бившите соц държави не стихва след цял живот шлагери на Кичка Бодурова преди и на Графа сега. Та това са Aerosmith. Преди това Bon Jovi. А Scorpions скоро ще издават и абонаментни карти с отстъпка. Естествено, всички тези рок колоси идват тук, защото вече не ги искат кой знае колко другаде, а и да ги искат, тук правят къде по-зрелищни концерти с родната гладна за истински звезди, иначе раздаваща се, публика. Творческият пик на Aerosmith са 90-те, кривата на успеха им започва да пада в началото на хилядолетието, а днес е останало само славното им име и вечните хитове, които са и причината за разпродадените светкавично първи билети, а не новият им албум, който едва ли някой от „феновете“ знае дори, че съществува. Може би ако Алиша Силверстоун все още беше на 20, новите им клипове щяха да са известни. Като едно време.

КОЛЕДНАТА РЕКЛАМА НА JUMBO

Предишните реклами на Jumbo със зеления мечок също. Като оставим настрана малоумните рими тип страдам-от-мозъчна-недостатъчност и CGI анимацията на всичко, което не е сладникавото мече, достойна за първия Терминатор, тази реклама е изплагиатствана непростимо нагло от популярното през 2007 viral клипче The Gummy Bear Song. Орезиляването на песничката след цедката на българския иновативен и творчески дух е тотално, а имиджът, който гради на веригата, която рекламира, е като получения продукт – жалък и евтин. Краденето очевидно не спира само с единично посегателство върху чуждото творчество, ами се разгръща в цялостна рекламна кампания с нови и нови интерпретации на текста в зависимост от сезонната нужда. Нека поздравим творческия екип, който слага името си до това рекламно недоразумение.