Нещата от живота

Градът на хокеистите, с най-дългата улица в света, и с най-много българи на глава от населението, Торонто е дом и на единия от фотографите, които ти представяме

Здравей, Дарил! Разкажи ми какво провокира в теб интерес към фотографията?

Винаги съм бил мечтател и като цяло съм прекарал доста време просто наблюдавайки сенките, движещи се по стените. Мисля предимно в образи и честно казано понякога ми е трудно да се изразявам с думи. Ако можех да рисувам, по-скоро бих се развил в тази посока. Израснах в голяма бедност и не можех да си позволя да мисля за свестен фотоапарат. Чак на 24 си купих първия огледално-рефлексен.

 

Каква техника използваш?

В момента снимам с Canon 5D, L лещи. Светлината ми е Speedotron.

 

 

Как избираш локациите и предметите, които снимаш?

Наскоро чух коментари относно момичетата, които снимам. Всъщност те са няколко, но предполагам си приличат доста. Предполагам, че избирам лица и предмети, които ми допадат.

Обикновено снимам в студио, тъй като обичам да контролирам обстановката. Все пак, продукциите ми се разрастват и започвам да се оглеждам все по-често за локации на открито. Привличат ме местата, които с разположението си биха ми помогнали да разкажа историята в главата ми. Трябва да бъде практично, за да мога спокойно да си разположа светлините.

 

Как би описал стила си?

Нео noir.

 

 

На светлината по време на снимки ли разчиташ или на постобработката?

Обожавам светлината – естествена или изкуствена. Най-щастлив съм, когато успея да комбинирам двете неща. Много по-голямо удоволствие ми носи да направя снимката колкото е възможно, по-близо до търсения резултат без да използвам Photoshop. Светлината е красива и когато го осъзнаеш, можеш да я контролираш, дори да я рисуваш.

Не съм против постпродукцията, но не обичам когато виждам фалшива снимка. Не съм фен на хората, снимащи тъпотии, които после пооправят .

 

 

Кое е най-важното за теб в кадъра: моделът, декора или техническото изпълнение?

Основното за мен е крайният резултат. Обикновено мисля за светлината и композицията. Ето защо намирам комерсиалните проекти за адски досадни. Идеята ми за хубав кадър може да включва много сенки и обекти не на фокус, а стилистите и клиентите рядко си падат по такъв тип работа. Започнах да снимам повече актова фотография, за да избягам от необходимостта да се съобразявам и угаждам на някой.

Дори вече почти не снимам мода. Тук, където живея, или снимаш лайфстайл или работиш в офис. Достигнах момента, когато вече фотографията не ме радваше и реших, че по-скоро ще снимам каквото искам и няма да се издържам от това, вместо да снимам за пари и да ме е срам да покажа кадрите после.

 

 

Къде предпочиташ да снимаш – в студио или навън?

Това са два различни свята със своите за и против. Мисля, че всеки проект трябва да се осмисли индивидуално.

 

Как би искал публиката да възприема снимките ти?

На този етап, честно казано, не ми пука какво мислят хората. Снимам каквото искам и се научих да игнорирам гласчето в главата ми, което шепне Какво би си помислил еди-кой си… Живея в Канада и повечето хора тук не харесват снимките ми.

 

Кое харесваш най-много в работата си?

Това, което работя за пари, е ужасно, така че предполагам питаш за фотографията. Харесва ми ,че ми предлага бягство от ежедневието и мечтите ми изглеждат реалност, а фантазията е силно осезаема.

Виж още Кейт Белм и хипстърите на Берлин.