Нещата от живота

Влади Герасимов си поприказва със създателката на Culture Beat за предстоящия Halloween и незабравимите ѝ спомени от Бразилия

Надя Кънева

Вероника Вапирова е артист, от онези, които са си такива по рождение. Изкуството и музиката са нейната пътеводна светлина и са част от ежедневието още от романтичните времена на Totally Erected, като моден и ивент бранд. Тя е от онези цветни и open minded хора, които, където и да отидат, им се случват все хубави неща… Скоро тя се завърна от Бразилия с лек латино загар, философски настроена и щастлива от живота.  

В края на миналата година те потърсих за интервю, но тогава заминаваше за Бразилия и се връщаш чак сега…
След 9-месечно странстване в Бразилия се върнах за малко. Чувствам се много добре, радвам се да видя всички близки и далечни приятели, страната ни като цяло, въпреки че има доста неща, които са ме отблъсквали, има и много неща, които са неповторими и уникални за мен и които не мога да намеря никъде по света.

Имате страхотен клуб, който носи и от твоя артистичен дух…
Винаги съм си мечтала да имам клуб и съм много благодарна на моята половинка Ангел, който ми даде възможност да се развихря без ограничения върху визията и концепцията, а и без неговите архитектски и бизнес способности може би нямаше да се справя сама. Сестра ми Даниела Вапирова също много ми помага и до днес с поддръжката на декора и дизайна като цяло. През последните три години и половина си позволих да каня още млади креативни хора, които да помагат и да оставят по нещо от себе си и така клубът в повечето случаи остава свеж и интересен, дори когато не сме тук. Вече 3 години и половина си имаме клуб, който е интересен и атрактивен, слушаме си музиката, която ни харесва, танцувам, където си поискам, и се забавляваме с хора, които пулсират в нашия ритъм. Благодарна съм на всички промоутъри и артисти, с които работим, на нашите фенове, имаме добри отзиви и от многото гости от чужбина, винаги се изказват много ласкаво за атмосферата и вайба на клуба. Като дизайнер и артист съм много горда и съм голям фен на Culture Beat базара – първи по рода си, който сестра ми създаде при нас преди три години.

Развиха ли се нещата според първоначалните ви очаквания?
Относно очакванията ми може би малко надцених вкуса и информираността на публиката в България. Моята идея беше да сме място, в което да идват нови, непознати имена, които свирят наистина качествена музика, да се случват новаторски, културни събития като цяло и под един покрив да се изявяват артисти, трендсетъри и пр., вдъхновявайки платежоспособните групи клиенти да помагат за развитието на съвременната градска култура у нас. Но във времето осъзнахме, че явно е рано за такива идеалистични подходи и очаквания. За жалост, за да е работещ клубът ни, спонсорите да ни подкрепят и хората да са склонни да платят някаква цена за събитие, се наложи да намалим разнообразието от събития и звук и да заложим повече на познати и популярни за България имена. Затова леко променихме концепцията и сега се опитваме да правим по-балансирана програма. Преди известно време например, по време на лайва на Bonobo видях много готини и адекватни хора, търсачи на нови усещания и алтернативни места за партита, но когато нещата са локализирани в клуб, те не са така ексклузивни и апетитни за тях, бързо им омръзва една локация, въпреки че сме едно от малкото места у нас, които често променяме визията си. Виждам, че се появяват все повече млади, модерни и информирани хора и е само въпрос на време всичко да си дойде на мястото.

Броят ни е посветен на Halloween, а при вас празненствата са си традиция…
Тъй като той се пада в края на октомври и реално е на границата между сезоните, въпреки че не е български празник, аз го приемам като повод, в който посрещаме зимата, и трябва да го направим с цялата си любов и положителна енергия, за да получим същото от нея. Под това мото и ние заедно с целия екип организираме на всеки 31 октомври големи маскаради и празненства и буквално се раздаваме от сърце. Лично на мен Halloween ми е един от най-любимите празници в последните години може би защото в тази вечер мога да се облека както си поискам, без да се чувствам некомфортно. Изключително съм доволна от предишните години, защото това е вечерта, в която наистина се спазва дрес код. Нещо, което носи страхотна атмосфера и магия, всички идват много подготвени по темата, която ние сме им подали, а целият клуб е декориран до неузнаваемост, вибрирайки в други измерения. Миналата година пресъздадохме изгубените цивилизации, за да върнем шаманите от миналото към съвремието. Бялата зала се превърна в потъналата Атлантида, в голямата зала беше цивилизацията на маите, на първи бар беше декорирано като изгубения Египет и нашият тракийски дух също беше силно подчертан. Имаше всякакви фараони, атланти, ацтеки, траки, една русалка, която посрещаше хората, голяма забава. Тази година също сме много амбицирани – засега няма да разкриваме конкретната ни идея, но вече нямаме търпение да започне самият процес по подготовката на празника.

Познавам те и като изключително цветен и креативен моден дизайнер, подочух, че си заложила някакви бомби в тази посока…
Много отдавна съм обявила, че правя нови и интересни неща, които са в процес, но съвсем скоро ще мога да говоря по-конкретно. Тъй като буквално започвам отначало в една толкова далечна от тук държава, то и документално процесът до крайния продукт е по-дълъг. Това е и причината за доста дългото забавяне на представянето на работите ми, а не че съм се отказала или ми липсват идеи, както на доста хора явно им се иска. Забърках се с много отворени и яки хора в Бразилия, които ми се кефят и проявяват голям интерес към работата ми с мода и събития, останаха силно впечатлени и от портфолиото ми, което включва освен модата, която правя, но и дизайна на местата, по които съм работила, и многото ивенти, правени тук. Мога да се похваля, че съм поканена да правя доста интересни събития сега в Бразилия, а и модните колекции също са в готовност, работя, не съм спирала.

Разкажи ни за Бразилия, постоянно я споменаваш…
Да, споменавам я, защото вече част от живота ми е там и съм много щастлива и за тази постигната детска мечта. В Бразилия се чувствам прекрасно най-вече, защото вибрацията там е изключително положителна. Независимо в какво благосъстояние се намират бразилците – бедни или богати, те са много земни, вярващи и позитивни, с изключителен дух. Благодарни са за каквото и с колкото разполагат, и предпочитат да са щастливи, отколкото да се оплакват. С такава нагласа се живее много по-лесно. Конкретно в Сао Пауло, където аз пребивавам, но и цялостно, повечето бразилци са много цветни и живи, изключително музикални, много интерактивни, никога не е скучно и винаги е празник. Задружни и будни са за всичко, което се случва в държавата, по същото време, когато тук хората излязоха на протести, същото се случи и там, но по-масово. Всичко протече за около две седмици, след което бяха удовлетворени повечето искания на протестиращите и всичко утихна. Ей тези хубави качества като любов и свобода да бъдеш себе си без ограничения, ако може някак си да инжектираме като манталитет у нас, българите, гарантирано ще е и щастието ни. Защото ние имаме даденостите, природата, местоположението, историята… просто тази посткомунистическа обремененост, която има в по-възрастните и не само хора, трябва да се изчисти от съзнанието нашето и на поколенията след нас. Младите българи са информирани и отворени за света, много им се радвам на всички, които въпреки дебилността на управляващите се борят и заявиха ясна позиция и желание за еволюция.

А как се забавляват младите хора в Сао Пауло, как е клубният живот?
Клубната сцена там е много добре развита, особено в Сао Пауло. Там се намира един от най-добрите клубове не само в Бразилия, но и в цяла Латинска Америка, казва се D-Edge. Гостуват топ имената на електронната сцена не само там, а и в многобройните по-малки клубове. Разбира се, освен електронната клубна сцена на почит е класиката, авангардът, новите тенденции в изкуството и всичко ново, различно, екзотично са добре дошли там и много подкрепени от самото правителство на страната с цел образоване на населението. Ето това адмирирам много! Трудно е да решиш къде да отидеш през всеки сезон там, по това много ми прилича на друг любим мой град – Барселона. Освен по клубовете ежедневно в града на открито или не, в парковете или на някой плаж се провеждат много изложби, концерти, различни културни прояви и проекти или просто парти. Любими са ми джаз фестивалите в парка Ибирапуейра, където се събират спокойно по 5-6 хиляди човека. И то на артисти, които не са познати на всички като имена, но интересът и респектът са същите като за топ звезди. Много са отворени и свободолюбиви и това ги прави безкрайно гостоприемни. Много съм щастлива и благодарна, че всичко това ми се случва.