Les Miserables сред домашните любимци
Шедьовър или грешка на природата са животните без козина?
Повечето от нас се разтапят при вида на малка котка или куче. Животинските бебета са несравнимо мила гледка и са олицетворение на особена невинност, чието и най-леко движение поражда умиление. Палави, дяволите топки косми, в чиято мека козина ни се иска да заровим лице. Но реши ли природата да е изобретателна и да добави към тяхното ДНК един малко по-различен ген, които да ги обезкосми и много бързо възклицанието „awwwww” се превръща в ”еwwwww”.
Животните без козина не са мечтаният домашен любимец на повечето хора. Даже напротив, мнозина сбръчкват нос от погнуса и се изказват не особено ласкаво за малките голишарчета. Ако обаче се преборят с предрасъдъците и погледнат на тях не като на еволюционна шега, може да видят шедьовъра, който природата е създала в деня, когато е решила да го раздава арт и да е екстра креативна. Шедьовър, неоценен от всички, но не по-малко прекрасен, леко озадачаващо мистичен и пленителен по един извънпланетарен начин.
Има няколко безкосмести животинчета, които набират все по-голяма популярност и в България. Интересът към тях се засилва, защото колкото и да се мръщим, любопитството към различното и странното ни тласка без да се съобразява с нашите предубеждения. Следващите три животни са такива, които със сигурност сме срещали независимо дали смятаме, че тяхното място е вкъщи или в някой хорър филм. Те са несправедливо заклеймявани с много епитети, които изобщо не отговарят на характера им. Дали не може да открием зад страховитата външност едно предадно създание, готово да ни обича без да се интересува с колко косми сме и как изглеждаме на пръв поглед?
МАЛКИЯТ ЛЪВ
Най-разпространеното голо куче е Китайското Голо Качулато Куче и спада към малките породи. Обикновенно не е съвсем плешиво и си има прекрасна дълга грива около главата, космести чорапки на лапите и пухкаво снопче на опашката. Тази му „прическа” го прави да изглежда като мини-лъвче. Малкият разбойник все пак може да има някой и друг косъм тук таме, така че за да постигнете идеаланата лъвска прилика може да се налага да го подстригвате с машинка. Характерът на малкото диваче е стабилен, то е много любвеобилно и предано към стопаните си. Заради нетипичния си вид, много хора не го взимат насериозно, но това не го безпокой, той е дребосък с огромно сърце и типичната за малките кученца безразсъдна смелост. Важно е да се знае, че неговата кожа, поради отсъствието на козина е чувствителна и изисква грижи, подобно на човешката кожа. При замърсяване може да се появи акне, а при слънце задължително се нанася слънцзащитен крем, защото иначе ще изгори. Зимата може да потреперва от студ, затова мечтата на всяко момиченце да облича с дрешки любимеца си е осъществима. Китайчетата всъщност имат и втори вид, който се казва “Powderpuff”. Всъщност това е облечения вариант, който никога няма да познаете, че е същата порода. Когато са с козина, тези малчовци са като всяко друго куче: меки, пухкави и космати.
Китайчето може и да не се побира в общоприетия еталон за кучешка красота, но има уникална визия, разкошен характер, пък и поне когато живеете с него няма да се възмущавате намирайки косми на места, където никога не би трябвало да има такива.
НАЙ-ПРОТИВОРЕЧИВАТА КОТКА – КАНАДСКИЯТ СФИНКС
Котките по принцип са си една малка загадка, всяка си е различна със свой собствен характер и някак винаги изглеждат над нещата. До последно май не могат да изберат кой е любимецът в къщата и кой – стопанинът. Сфинксът освен гореизброените чудатости си има и супер извънземна визия. Втрещяваща на пръв поглед, тази котка е все така втрещяваща и на втори, трети, всъщност може да си я зяпате с часове, пак ще си е все така странна. Веднъж обаче примириш ли се с факта, че името „Пухчо” определено не е най-подходящото за нея, можеш да оцениш изумителните ѝ качества. Когато виждаш всяка малка костичка под нежната кожа, може да е стряскащо в началото, но след това изпитваш усещане за някакво натрапчиво желание да я докоснеш, да провериш истинска ли е и възможно ли е да е наистина толкова сюрреалистична. Има огромни уши като на прилеп, компактна глава, върху която очите й са зашеметяващи кристали в жълто, зелено и синьо.
Изключителната котка има и изключителен характер. Както всичко в нея и той не е типично котешки. Сфинксът се привърза към стопанина си и подобно на куче е много лоялна и вярна. Тя обича да пътува и няма против разходките навън. Сфинксът също така свиква много бързо и с водата и не изпада в див ужас при всяка баня. Е, това му се налага, защото поради липсата на козина, телцето му бързо се омазнява и стопаните трябва често да го къпят. През лятото се нуждае от лосион против слънце, а през зимата, ще имате сфинксче, което ще се гушка с вас под завивките. Много хора смятат, че тялото без козина е ужасно неприятно на пипане и дори ги е гнус да пробват и да се убедят колко много са грешали. Кожата на сфинкска е като мека памучна кърпичка, необикновено гладка и копринено нежна.
Има нещо много творческо и бохемско в тази котка, сякаш не е направена за всеки, а за отбрани, широко-скроени новатори, които не ги е страх да експериментират и да се бунтуват срещу общоприетите норми.
ЕДИН ГОЛ РЕМИ
Някак естествено след кучето и котката идва ред на малък гризач. Плъховете като цяло не са желан домашен любимец. Което е странно предвид, че са изключително умни, могат лесно да се научат на много номера, пък и са изненадващо мили и обичливи. Може би е нагласата, че имаш в къщата си вредител или пък лошата репутация, която са си изградили през вековете, но определено е рядко да се видят извън мазетата. Не е чудно, че голият плъх е още по-екзотичен. Малкият гризач изглежда като хилаво, спаружено старче и видът му откъдето и да го погледнеш е феноменално различен от всичко, което сме свикнали да срещаме в аквариумите. Мустакатите голишарчета не са подходящи за всички, изисква се определена нагласа да гледаш не само плъх, но и гол. На първо време трябва да се отърсиш от предрасъдъците и да свикнеш с огромната опашка, която ще ти се увива около врата и влиза в устата, тъй като плъхът обича да стои на рамото на стопанина си. Ако все пак решите да пробвате и си вземето един такъв малък палячо много скоро ще се убедите в тяхната интелигентност и лошата им слава ще остане назад. Пък и нищо няма да може да се сравни с изражението по лицата на гостите ви.
Голишарчетата, независимо какъв вид бозайници, са атракция, която не бива да навява отвращение. Негативното отношение ни най-малко не притеснява животните, но собствениците им трябва да се запасят с неизчерпаема доза търпение и спокойствие, за да пренебрегват валящите критики. Интересен парадокс е, че точно ние човеците, които така усърдно се бръснем и епилираме по всевъзможен начин, имаме някакъв почти налудничев копнеж по пухкави, космести предмети и отричаме всичко друго, заклемявайки го като неестествено. Малко толерантност няма да ни дойде в повече и като нищо бихме могли да се научим да виждаме красотата и в най-екстравагантната приумица на природата.