Култовите места в София, за които вече можете да слушате само героични истории

Клубовете идват и си отиват, с изключение на онези няколко, които завинаги ще останат в сърцата ни. Те са съвършени, защото живеят само в спомените ни. Каквито и връзки да имаш, колкото и да си богат и красив, ако си се родил с ЕГН, започващо с 00, просто нямаш късмет. Единственият начин да се потопиш в атмосферата на някой от тези клубове е арт драма периодът на бг киното да премине и да ги видим в някой филм. Дотогава даже снимките от тях са дефицит, защото са предимно личен архив, а всички замесени все още не са склонни да разсекретят модните престъпления, които са извършвали на дансинга. Хората изпадат в носталгия по различни места и в зависимост от компанията можеш да чуеш сърцераздирателни истории за „Торнадо“, „Алигатор“ или „Моно“. Ние обаче сме се ограничили до най-добрите от най-добрите, клубовете, без които нощният живот на София нямаше да е това, което е в момента. В тази връзка пусна ли глас за Go Drink & Food Awards 2018?

4 км

За краткия период между 2006 и 2016 парти център „4 км“ успя да хостне толкова много събития в толкова много разнородни стилове, че списъкът е просто безкраен. Разположен зад кръстовището на Лудницата и митичния Четвърти километър и с предистория на бивша военна столова след сериозна реконструкция, клубът разполагаше с три чудесно озвучени зали, климатик, способен да обслужи дори най-потното парти и даже паркинг. Капацитетът варираше между 1000 и 1500 души в зависимост от големината на сцената и стилистиката на ивента, което го превърна в идеално място за средна ръка промоутърите и пълния спектър на ъндърграунд артистите от Angerfist до Funkdoobiest през целия дръм-енд-бейс.

Партитата в „4 км“ бяха толкова разцепващи и непозволяващи изпускане, че една приятелка предпочете да остане там със счупен крак, отколкото да се прибере вкъщи (истинска история).

Никой не знае защо „4 км“ затвори врати – просто събитията изведнъж спряха и след няколко месеца даже най-напушените фенове започнаха да се почесват стил „Кво става с Четворката?“. Сега единственото, което напомня за някогашната парти империя, е надписът, който все така гордо се извисява на покрива на военните сгради.

Спартакус

„Спартакус“ е бащата и майката на всички нощни клубове в България. Да го наречем родното Studio 54 е подценяване, защото по онова време в Ню Йорк е имало доста подобни клубове, а в София никога не е имало (и може би няма да има) нищо дори малко наподобяващо „Спартакус“. Разположен на най-централната възможна локация, сега известна като подлеза на YALTA или спирката на метрото „Университета“,

самодефинираният „микс-клуб“ беше нещо средно между мокър сън на Жан-Пол Готие и кошмар на български възрожденец: абсолютна парти вакханалия, в която рамо до рамо се раздаваха видни столични випове, парти животни и обикновени педераси.

Да, в популярната култура „Спартакус“ завинаги ще остане брандиран като гей клуб, но мястото беше много повече от това – то беше оазис със специален достъп и предлагаше глътка свобода и евроспокойствие в епоха, когато повечето клубове имаха стая за бой. Без значение кой си или какво представляваш, ако не си на правилните вътрешни обороти и ако не излъчваш искрена парти енергия, нямаше начин да преминеш през Елица на вратата, което гарантираше за всички останали, че веднъж вътре, купонът е сигурен. За близо десетте си години на сцената „Спартакус“ толкова промени представите за нощния живот от пълното му отричане до пълното му приемане, а голяма част от парти сериите, промоутърите и диджеите в съвремието са дебютирали именно там. Единственият начин да се докоснете до духа на легендата са спорадичните SPARTACUS партита на LIQUID в YALTA CLUB, но дори и те са много-много PG-13 версия на клуба от едно време. От личните истории никога няма да забравя как един приятел си намери гадже от женски пол на хардкор гей вечер и как друг приятел го изнесоха за лошо държание и загуба на двигателни функции с все диванчето от дансинга.

Къти Сарк

Има огромен шанс да не сте чували или да не сте се сещали от много време за „Къти Сарк“, иначе абсолютната перла в короната на нощна София за едни незабравими две години. И ако се чудите за името, идва от крайно непопулярното в момента, но изключително добре позиционирано в края на 90-те уиски Cutty Sark.

Повечето хора го чуваха като Кътис Арк и съвсем резонно му викаха Кътис.

Клубът се помещаваше в онази странна част на Борисова, през която минават трамваите до Семинарията, и въпреки тази особена локация и факта, че беше изключително компактен, оттам всеки уикенд на въртележка успяваше да мине цяла София. Зад бара стартира кариерата на Део, както и на редица диджеи зад грамофоните (да, още бяха грамофони). Сред големите екстри на клуба беше странната градина, в която можеш да се загубиш, и постройките наоколо, където можеше хората да се намерят по интереси. Общо взето, за заведение с неясна концепция и нелепа локация цяло чудо е, че клубът изобщо се е случил, още по-малко оцелял две години. Може би за това помагаше репутацията му на място, откъдето трудно можеш да си тръгнеш сам. От личните истории веднъж един приятел ми направи персонална бомба със сметката и вместо да си тръгна с мацка от моминско парти, си тръгнах с наведена глава и без телефон. Ей, хубави времена бяха. В момента мястото е затворено и там, ако не броим някоя случайна сбирка на кучета и клошари, нищо вълнуващо не се случва.

Олимпия

Малко странно ще прозвучи твърдението, че родната контра култура се роди в дискотека „Олимпия“ в Дружба през 90-те, но няма клуб от този период, който да е помогнал повече за добиването на масовост на „странни“ стилове като електрониката (както навремето се обобщаваше всичко от Depeche до Prodigy), рапа и грънджа. Диджей беше ранният Ясен Петров, който се извисяваше като на пиедестал с дизайн от антиутопичен филм на „Тандем видео“, а стиловете се редуваха през час, за да няма обидени.

Тълпата беше толкова смесена, че спортисти от съседните общежития разцепваха с прелетни мацки от всички квартали, метъли, брейкъри, йотери и всякакви субкултури.

Общo взето, усещането беше, че си попаднал в ранен филм на Люк Бесон – междугалактическо парти с представители навсички странни раси от Вселената. Резките смени в саунда също така те държаха в напрежение, сякаш играеш онази аркадната игра с танцовите стъпки – тъкмо хванеш ритъма на едното парче и идваше следващото. Редовно имаше пого, както и класически бой. В личен план споменът за „Олимпия“ ми седи на лицето – носът ми е Made in Druzhba.Сега мястото е просто една от милионите сиви скучни соц сгради, покрай която минават дружбенските тролеи, с нищо незабележителна и тотално забравена.

Червило

Каквото и да кажем за „Червило“, няма да е достатъчно. Първият суперклуб в истинското значение на думата и мястото, което пренаписа бг историята. Разположен до Военния клуб на жълтите павета, от създаването си през 1997 „Червило“ премина през всевъзможни превъплъщения, интериорни решения и конфигурации, но есенцията му остана същата – най-якото място, където можеш да си изкараш вечерта. Ако, разбира се, те пуснат.

Фейсконтролът беше толкова строг, че младият Бербатов по анцуг не можа да влезе веднъж и колкото и да звъня по телефони, никой не успя да му помогне да премине мечтания вход на градината.

А в топлите месеци градината на „Червило“ беше градината на Рая: лежерна долче вита с небрежни коктейли и най-добрата селекция от пичета в цяла София. Вътре в двете зали нещата вече бяха тематични – имаше скромна гъзария в малката и тотално трещене в голямата като партита бяха всевъзможни и почти няма хаус диджей от един специфичен и наложил се като запазена марка на клуба саунд, който да не е минал оттам, а резиденти бяха Дончо, Веселин, Стивън и късният Ясен Петров. В личен план съм запомнил вечната борба да вляза с кецове, която доведе системата да подкупваме охраната на терасата, както и серия истории, които не могат да бъдат разказани публично, поне не в детайли. Иначе за култовия статус на клуба говори следната случка: след затварянето му в Prodavalnik.bg се появи оригиналната табела от входа на цена 2000 лева. Търговецът беше преценил, че има болни фенове, които биха платили точно толкова за реликвата. Не разбрахме дали се намериха такива, или обявата просто изчезна. Сега на същото място се помещава ресторант Audrey.

СПЕЧЕЛИ шест бутилки вино.

Емблематичните заведения на столицата не свършват до тук. Виж още 20 култови клуба.

Кои са бюти тайните на лятото?! Виж ги в новото ни видео