Нещата от живота

Краят на ужасяващата малка приказка на Шамалан

М. Найт Шамалан е от режисьорите сценаристи, които сериозно се стараят да ни осигурят материал за кошмари. Някои от опитите му са епични като „Шесто чувство” и „На парчета”, а други са били далеч от целта като „Земята: Ново начало” и „Дамата под водата”. Новият му филм „Стъкления” може да бъде поставен по средата. Той е продължението на поредицата „Неуязвимият” и „На парчета”. Третият филм не бе изненада за феновете на сагата, тъй като финалната сцена от „На парчета” даде да се разбере, че сблъсъкът между неуязвимия Дън и ордата в главата на Кевин е неизбежен.

С новата лента режисьорът показва, че все още се скита между холивудската комерсиалност и безумното си въображение.

"Стъкления" е един вид споразумение, което, макар че няма да се превърне в паметник на неговата работа, си остава страшна история, разказана с минимална суета.

Предишните два филма ни описаха портретите на героя и злодея, а „Стъкления” е тяхната дисекция. Вярванията на героите са подложени на щателен анализ, който трябва да докаже, че суперсилите им всъщност са психически разстройства. И добрият, и злият са разгледани като психопати, а към тяхната терапия е прибавена конспиративната теория за съществуването на тайно общество, което се стреми да скрие спектъра от възможности на човешката природа.

Липсват обаче изненадващите експерименти откъм концепция и съдържание. Както стана ясно от трейлъра, „Стъкления” събира комиксовите герои от трилогията Дейвид Дън, Зеленият пазач (Брус Уилис), Кевин Уендъл Кръмб (Джеймс Макавой) и Илайджа Прайс, Господин Стъклен (Самюъл Джаксън), за да сложат край на хорър историята. Тримата са под ключ в заведение за душевноболни заради представата им, че са персонажи от комикси.

Единственият нормален в картинката е доктор Ели Стапъл (Сара Полсън), която трябва да им върне здравия разум и да предложи логично обяснение за свръхестественото им поведение. Но дори практичността и стремежът към хармония се осъществяват с известна доза насилие.

И по-добре, защото приказката в тази лудница е изпълнението на кроткия звяр Джеймс Макавой. За втори път той влиза в кожата на Кевин Уендъл Кръмб – маниака с дисоциативно личностно разстройство, и за втори път ни отнася с екранното си присъствие. Без излишно жестикулиране и нелепи гримаси Макавой сменя 24-те личности на Кевин, все едно сменя радиостанции. Самият Кевин се появява за кратко, но амплитудата между него, Патриша, Хедуик и Звяра е впечатляваща.

Дори да сте пропуснали „На парчета” и тези имена да са ви непознати, „Стъкления” ще ви даде шанс да уловите борбата между различните личности, една от които е перфектният злодей. Актьорът се пързаля от персона на персона и плътно разкъсва всяка от тях, така че да им даде собствен характер, маниер и присъствие. Това си личи в жестовете и артикулацията на различните по дух образи, съставящи Кевин.

При положение че Шамалан е пристрастен към близкия кадър, Макавой е неговата сбъдната мечта. Режисьорът акцентира върху лицето, очите и дребните мимики, заради което едно слабо изпълнение би означавало провал на целия филм. Сцената, в която тримата герои от комикси седят един до друг, цели точно този ясен контраст в езика на тялото между неконтролируемия психопат, човека, който вярва, че е спасението за света, и упоения зъл гений.

С този момент Шамалан определя цялото темпо на филма – повече терапия, отколкото действие, което е и неговият минус. „Стъкления” можеше да предложи по-рисковани ходове, тъй като разполага с вече изградена конфигурация на образи и подгрято клаустрофобично напрежение. Вместо да коментира шаблонните комикси и архетипи, Шамалан можеше напълно да им се отдаде и да представи непредвидима гледна точна на първоначалната си идея. Режисьорът е майстор на обратите, това се вижда и в „Стъкления”, но водейки действието в неочаквана посока, ощетява творческото си око и остава предан на митологията от комиксите. Шамалан стига до изненадващия финал, но методите, с които го прави, са доста банални.

Всеки фен на ужасите, особено тези с психологически нюанс, ще влезе в киносалона с надежда за нещо различно, но дали заради пари или други обстоятелства Шамалан е изневерил до известна степен на своята индивидуалност. Постарал се е обаче да гарантира един приличен завършек на трилогията и да внуши страх по възкръсналата тема за добрия, лошия и злия.

Кой заслужава да носи титлата Най-добър бар и ресторант за 2018, решаваш ти. Гласувай и спечели Samsung Galaxy Note 9

Ако си фен на True Detective продължавай да четеш

Последвай ни в инстаграм.