Нещата от живота

В какво се различават и по какво си приличат абитуриентите от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, мутренските години от зората на демокрацията и сегашните?

личен архив и др.

Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник. Т.е. в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст. В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време.
Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували различните поколения, в какво се различават и по какво си приличат абитуриентите от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, мутренските години от зората на демокрацията и сегашните?

60-ТЕ И 70-ТЕ
Баловете от онова време са доста по-скромни на фона на сегашните избухвания. В последния учебен ден завършващите взаимно надписват за спомен белите си униформени ризи. Самите дрехи за празника се шият специално. Не от желание да си различен от останалите, а просто защото конфекция по магазините липсва. Популярните платове за рокли са жоржет, тафта, коприна и разни изкуствени и крепирани тъкани. През 60-те е много актуално в плата да има вградена сребърна нишка. Набляга се на бялото и на розово-цикламената гама. Въпрос на чест за всяка уважаваща себе си абитуриентка е да се спретне в минижуп за бала. Любими са и фустите. Модата диктува за връхна дреха да се използва манто и някои момичета от провинцията пътуват до София, за да си го набавят от ЦУМ, заедно с други елементи от облеклото, като обувките и чантата, и двете задължително черни. Момчетата са в семпли (поне според сегашните критерии) костюми, а някои – в отделни сако и панталон.

Обратно на сегашните козметични еквилибристики, дамите са изключително естествени, на практика без никакъв грим.

Не е разпространена обаче и сегашната практика кавалерът да вземе момичето от дома му и да го отведе на бала. То няма и с какво да го отведе – колите са сравнително рядък лукс, а абитуриентите масово се придвижват пеша до заветната дестинация. На бала на майка ми например е имало всичко на всичко две возила – москвич и управляван от много светнат съсед трабант, в който се е возила тя. Все пак става дума за момичето, избрано за Мис Абитуриентски бал от своите съученици. Кой е бил Мистър не е ясно, пък и всички момчета са изглеждали еднакво – с остригани нула номер глави след заповед на директорката, разгневена от издънка по време на бригада. Към дамите строгата педагожка била по-благосклонна – разрешила им да пуснат по-дълги коси, за да се получат абитуриентските прически. А в този период безспорният хит в коафьорското изкуство е силно тупираната прическа тип „купа сено“ или „кошер“.
Преди да стигнат до самия бал, някои вече бивши ученици се събират и изнасят серенади под прозорците на любимите учители, а в отговор те се отчитат с домашна почерпка. Липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

 
Както и сега, основната част от събитието се случва в ресторант (обикновено най-хубавият в града), а веселбата преминава в танци и песни до зори… или докато не си тръгне оркестърът. Да, музиката най-често е на живо, плочите са рядкост и пристигат от чужбина. Музикалното оформление се състои предимно от българска естрада. По това време Лили Иванова и Емил Димитров вече са на върха на славата си, популярни са и Йорданка Христова, Борис Годжунов и Богдана Карадочева. Тук-там по баловете се прокрадват и любимите рок парчета на Бийтълс и Ролинг Стоунс, които младите иначе не спират да въртят в домашни условия на култовите магнетофони Мамбо. Абитуриентите танцуват румба и по-бързите туист и шейк.

За градуса на настроението разчитат най-вече на собствени сили – напитките са предимно безалкохолни плюс половин бира или чаша-две вино на човек.

Програмата на масовото веселие често не завършва в ресторанта. Старозагорските абитуриенти изкачват през нощта стръмния хълм над града Аязмото и танцуват хора на върха. Момичетата за първи път в живота си обуват популярните тогава лачени обувки със 7–8-сантиметрови, тънки като игла токчета, затова слизането надолу е по чорапи. За щастие през 70-те на мода вече са обувките с платформа. Софийските зрелостници обикновено завършват купона в Борисовата градина (тогава Парк на свободата).
Елитните гимназии, като Първа английска, си имали своите особености. Момчетата в класа на баща ми били щастливци – петима, заобиколени от 16 девойки. Мъжете се проявили като кавалери и заради численото неравенство всеки трябвало да съпроводи по няколко дами на бала. За баща ми останали две, защото на него се паднала честта да вземе и класната. Той бил един от малкото с шофьорска книжка и с помощта на дядо ми успял да уреди кола. Негов съученик решил проблема творчески – появил се с файтон, накичен с пискюли, а компания му правели 4–5 съученички. Баща ми загърбил традиционната вратовръзка и се докарал с нещо като папийонка. На партито в ресторант „България“ звучали основно рокчета и блусове. Английски възпитаници, какво да ги правиш.

90-ТЕ
Моят бал. Демокрацията вече беше дошла, всичко беше много по-освободено отпреди, но може би по инерция продължавахме някои от традициите на родителите ни в този ден. Започна се с безкрайно обикаляне по магазини в търсене на подходящия костюм или плат за него. Имах някакви идеи да съм в цвят слонова кост, но накрая цялата тази история ми омръзна и набързо се спрях на лилав костюм от жоржет. После някой да се опита да ми каже, че модата не се повтаряла… Някъде точно по това време ВИС и СИК от охранители се превърнаха в застрахователи и за около един ден всички техни кадри се накиприха в много подобни лилави костюмчета. Да изглеждат по-цивилизовано, един вид. Моят костюм поне беше по-тъмен. Другата разлика беше, че техните до един бяха от изключително актуалния плат пясъчна коприна.
В последния учебен ден се бяхме разбрали да дойдем с униформите от подготвителен клас (понеже влязохме в гимназията през септември 1989-а, за около два месеца имахме униформи). За тези 5 години организмът на един нормален тийнейджър преживява доста метаморфози, така че трудно влязох в сакото, а ръкавите ми стигаха до средата на предмишниците. Но не беше болка за умиране, защото така или иначе много от саката паднаха в жертва на т.нар. ритуал „пеперуда“. Което означава да хванеш изотзад двете поли на сакото на съученика и с решително рязко движение да разпориш дрехата по целия гръб. Най-малкото, с което се разминаваха саката, бяха отпрани джобове.

Нямах си гадже, но ми беше зачислена една от съученичките.

В деня на бала я взехме на път за училище с шофирана от брат ми бяла спортна Ланча Делта Интеграле с толкова твърдо окачване, че бъбреците ми се съсипаха. В училището сменихме возилото и целият клас се натовари на микробус, взет под наем от хамалите на площад „Македония“. Следващата ни спирка бе домът на класната, която беше решила да се пенсионира паралелно с нашето завършване. Естествено валеше проливен дъжд. Това май си е задължителна атракция на баловете.
От самия бал в паркхотел „Москва“ спомените ми са размити. По някое време сменихме мястото, но там лентата също е зацапана… На сутринта се появихме в училище и се опитахме да изкараме „зайците“ от класните стаи, но явно видът ни не е бил много авторитетен, защото не ни се получи особено. Разочаровани, заформихме баскетболен мач, както си бяхме – по копринени ризи и зачервени очи. Дали от гладките подметки на обувките или от снощните подвизи, но по-скоро падахме, отколкото да играем. Решихме да се отдадем на по-безопасни занимания и завършихме деня с по няколко палачинки в нашумяла тогава сладкарница. После се метнах в първото такси, обясних на шофьора накъде да кара и геройски се предадох на съня.

2013
Е, това вече всички сме го виждали, тия дни пак ще му се насладим.
Умопомрачителните прически, сякаш средноголямо щъркелово гнездо ненадейно е избухнало върху главата на бедната абитуриентка. И вафлички, вафлички…

Неумолимо заливащата ни по абитуриентско време чалга. В дрехите, гримовете и, разбира се, в буквалния, музикален смисъл. И ако поп-фолкът, който звучи масово от лъскавите абитуриентски коли, не е достатъчен, постоянното присъствие на циганските оркестри винаги е готово да внесе още ориенталски привкус в целия този кич. Симпатичните мургави музиканти изпълзяват сякаш отвсякъде. Това си е сериозна новост в сравнение с предишните поколения. Не че и появата на оркестрантите на сватба не е дразнеща, но там поне има някой (обикновено кумът), който да ги разкара с помощта на убедителни финансови аргументи. При абитуриентския бал няма спасение – „жертвите“ са много, най-често няколкостотин. Дори и част от неволните слушатели да не са склонни да се разделят с малко джобни в замяна на редкия шанс да се насладят на виртуозното майсторство на самоуките музиканти, последните винаги имат на разположение и други потенциални цели, на които да предложат изкуството си. Я абитуриент, я родител.
Поп-фолк саундтракът на баловете е разнообразяван само от чести, но за сметка на това масови упражнения в броене до 12. Най-често практикувани от прозорците или шибедасите на летящи коли в поза „дръж ме за глезените, да не изпадна по пътя“.

В общи линии, роклите се разделят на два вида – такива без плат и други, които са  претрупани с всевъзможни флинтифлюшки, пера и златничко

Въобще родните модни корифеи като че ли се надпреварват да реализират кошмарите си именно в абитуриентските колекции. Може би защото знаят, че на този ден всичко минава, пък и не искат да излъжат очакванията на зрелостничките.

Като се замисля, започвам да звуча като сърдито старче. Което всъщност не беше целта на този текст. Така че, честит празник на всички абитуриенти! И се забавлявайте като за последно. Не че после няма да има забавления, но сега моментът е идеален. Пък и няма да оставяте следващите поколения да ви засенчат, я!