Парижката Света Богородица

Лилия Абаджиева смело поставя драматична история в подножието на впечатляваща сценографска катедрала Нотр Дам

Явор Ганчев

Сюжетът върви съвсем по нишката от романа на Юго. Прелестната Есмералда се влюбва като по традиция в "грешния" герой и минава през фазите на прелъстяването и изоставянето.  Квазимодо е класическият, задължително уродлив избор, когато става дума за човек с голямо сърце. Той е извънпоставеният герой, външен за обществото и неговите нрави, както физически, така и на ниво светоусещане. Той е веднъж спасителя на Есмералда и втори път този, който не успява да я спаси – всичко това вкарва гнева в живота му. Живот, който доскоро се върти около камбаните на една катедрала. Веднъж влязли в предметния му и звънък свят, чувствата го преобръщат, осмислят и съсипват (в този ред). Драмата е тази, която тъче нишката на повечето романи от началото на 19 в. Съдбата люлее героите в люлката на нелогичното, безчовечното, несправедливото и сякаш ехидно се надсмива над всички прояви на добро, често наказани с нещастие, отчаяние и дори смърт.

Есмералда си отива понесена мъртва в булченската си рокля и с нея и цялата надежда за шанса на красивото да вирее в свят, в който безчинствата никнат като бурени в подножитето на главозамайващата, но понякога злокобна фасада на Нотр Дам.

В уродливия образ на Квазимодо влиза Калин Врачански, а крехката Симона Халачева е Есмералда. Сценографията и костюмите на Васил Абаджиев заслужават адмирации.
Театър София