Нещата от живота

Явор Попов и ръководството за употреба на София

Бързо стана ясно, че с Явор говорим на общ език. Той открай време изследва ритъма на живот в столицата. Намерил е своя начин да споделя какво мисли за градските герои – Явор рисува карикатури, които показва на страницата си във Facebook – Ръководство за употреба на София (РУС). Всъщност терминът карикатура произлиза от италианския глагол caricare (преувеличавам). Съвсем непреувеличени са обаче образите, които ще видите нарисувани от Явор.

Откъде дойде идеята за РУС?

Идеята дойде най-вече от лични впечатления и натрупани разочарования от това, което се случва в града ни. Интересуват ме самите хора и това как минава ежедневието им, какво е поведението им. Напоследък ми прави впечатление начина, по който младите хора говорят по телефона, така че да ги чуват пътниците в целия трамвай, или пък си пускат музика и танцуват по седалките. Но специално на тях гледам по-толерантно, тъй като всеки човек прави щуротии като малък. Интересува ме как хората се държат един с друг, как контактуват със самия град. Станали сме страшни егоисти – всеки си мисли, че движението в града е свързано само с него, и всички останали са длъжни да му направят път. Не е нормално.

Смяташ ли, че в София има няколко групи хора, сблъсъкът между които няма как да не е комичен?

Не бих разделял хората на групи. Убеден съм, че ако търсим характерни черти на дадена група, то тези черти ще присъстват у хората от всяка останала общност. Нас ни обединяват твърде много неща, за да се разграничим по този начин. В този ред на мисли не е правилно разделението кореняци софиянци и провинциалисти. Това е глупаво, защото точно у софиянците не присъстват чертите на цивилизован човек, когато се държат надменно спрямо останалите, чак изглежда комично отстрани.

Как може да се опише твоето отношение към нещата – ирония, сарказъм?

Да. Иска ми се карикатурите ми да са повече смешни, повече оптимистични отколкото песимистични, обаче за съжаление понякога се случва под хумора да прозира доста мрачно настроение.

Какъв според теб е проблемът на столицата?

Най-големият проблем, и не само на столицата, е изкривеният начин, по който хората живеят и се движат в града. Все още си падаме бай Ганьовци. Това трябва да се изкорени, да се започне от нулата, защото само козметични промени в действителност не биха дали резултат.

Сравнявал си София с пчелен кошер и казваш, че когато там пчелите станат прекалено много, част от тях създават ново семейство на друго място. Ние по-глупави ли сме или просто инати?

Не, напротив. Факт е, че природата ни е дала възможността да разсъждаваме. Ние имаме способността чрез нашите действия дори да я променяме, но го правим по негативен начин. Според мен трябва малко повече да се обръщаме към нея като учител. Това, което прави тя в абсолютно чистата среда, е показателно, и могат да се направят много изводи. Но ние сме големи умници, разсъждаваме в абсолютно грешна посока и вредим. Не осъзнаваме обаче, че вредата е най-вече за нас самите.

А оптимист ли си?

Умерен. Понякога дори съм леко песимистично настроен, не защото съм черноглед по природа, а защото почти не виждам хората да се опитват да променят нещо. За да се случи това, трябва да поглеждаме от другата страна, а не да мислим само и единствено за себе си.

С коя ситуация се сблъскваш най-често, кое ти е най-неприятно?

Най-неприятно ми е изхвърлянето на дребни боклуци като фасове, смачкани хартийки, опаковки от цигари, дъвки… Това става машинално – хората, които го правят, го правят напълно естествено. Доскоро се занимавах с реклама и ми се налагаше да пътувам доста. Правеше ми силно впечатление как хората хвърлят по магистралите разни отпадъци през прозореца. Те дори не съзнават, че така могат да предизвикат катастрофа. Това вече не е смешно, а много опасно.

 

А в чужбина попадал ли си на подобни ситуации?

Не. Никога. Знам, че в Германия например се поддържа страшно високо ниво на чистота. Там, както и в Италия, улиците се мият всеки ден по няколко пъти, боклуците се събират редовно. У нас това сякаш е сметнато за излишно. Зимата сипем пясък, след това през лятото прахът е навсякъде, направо човек има чувството, че ходи из пустиня. Това го няма в нито една европейска столица. За проблема допринася и това, че навсякъде е задръстено от коли. Първо те трябва да се преместят, за да се изчисти. Изобщо – проблемите са доста и то наболели.

Умира ли наистина буквата Щ, 4 измести ли Ч, има ли надежда за пълния член в правописа?

За мен този проблем е много сериозен. Хората дори не си дават сметка с годините колко неща са се променили. Много по-лесно за младите е да пишат на латиница, те не се замислят кой е правилният начин на писане. А какво да кажем за всички правописни грешки, които се срещат из учебници, книги, вестници?! Там е още по-сериозно. В Русия например в нито един форум няма да видиш човек да пише на латиница, като изобщо не става дума за шовинизъм. За какво е създадена българската азбука, като не пишем на нея?

Нека си поговорим малко и за положителната страна. Спечелил си наградата Zemun 2000 на международния конкурс в Белград. С какъв проект участва там?

Това беше първото ми участие на подобен форум, като общо бяхме 505 състезатели от 55 страни. Темата на конкурса беше История на света, а моята карикатура изобразяваше Земята като кълбо прежда. Спечелих второ място, благодарение на което пътувах до Земун (Сърбия) и останах много доволен, тъй като организацията беше прекрасна. Ще участваш на предстоящия фестивал OnFest с изложба. Какво ще покажеш, ще има ли нещо ново? Ще има и от познатите ми работи, но и нови също. Избрали сме по-атрактивен начин на представяне – идеята е да има закачки и да се интегрирам в самия фестивал, да не бъда като кръпка, а по-скоро да се получи диалог между моите карикатури и всичко останало.

Страницата ти във Facebook има близо 30 000 фена. Мислиш ли, че карикатурите ти са помогнали за промяна в положителна насока?

Радвам се, че хората започнаха да коментират активно и да контактуват помежду си. Не съм сигурен, но се надявам нещо да се е променило. Все пак за мен е важно човек дори само да се спре за секунда и да се замисли над нещата.