Нещата от живота

Или кои са опциите в социалната мрежа, без които бихме живели по-спокойно

Фейсбук е радост и тъга, поръсени със сериозна доза дразнения от страна на пиукащи нотификации, гига-мега-свръхсподеляне, столкване, пийр прешър, непрестанно занимаване с тъпотии и общочовешка неадекватност. За капак на всичко това фейсбук не спира да дава нови и нови начини на всеки досадник да бъде  тягостно еднообразен, мъчително непоносим, неприятно притеснителен, монотонно скучен, дотегливо безинтересен, отегчително отвратителен, многословно рутинно шаблонен, уморително настойчив и упорито натрапчив. Ето част от най-любимите ни (в огромни кавички).

ПАЛЧЕТО

Пътят към ада е посят с добри намерения. Палчето се е родило в опит на фейсбук да направи живота ни по-лесен. Спомнете си колко много пъти ни се е налагало да отговаряме със „ок“, „мкей“ или семпло „к“ на някакви безкрайни комуникации? Концепцията за палчето е била да се елиминират тези ненужни 2 секунди с красива ясна, проста и недвусмислена картинка – палец горе. Това естествено подразни нет-пуристите, които почнаха да се пенявят стил „Ама какво ми пращаш палчета – използвай думи!“. На такова изречение по традиция се отговаря с още един палец. При това, като задържите малко върху бутона, за да се изпрати огромeн палец. Работи безотказно.

ЕМОДЖИТА

Като всяко японско изобретение емоджито има болни фенове и хора, които при сблъсък с него само мигат в недоумение. Картинната комуникация извървя дълъг-дълъг път от зараждането си като част от есемес буума през 1999 до висоти като The Emoji Movie и факта, че през 2015 Оксфордският речник обяви "плачещо от смях емоджи" за „Дума на годината“.  В момента емоджитата се използват религиозно от някои, но също толкова религиозно до ниво горене на клада се отричат от други. Има случаи на развалени приятелства заради нищо и никакво усмихнато личице в пост. Някой също така трябва да каже на корпорациите, че блъскането на емоджита на кило във всеки пост не ги прави да изглеждат по-приветливи, а само по-дебилни.

FEELING

Отново нелоша идея на хартия, изопачена до безобразие от хората, които я приеха с най-отворени обятия. Защо трябва да знаем, че някой се чувства „обичан“, докато гледа „Сам вкъщи“ или „професионално“, докато шерва снимки от тиймбилдинг в работно време или пък „обнадежден“, защото късметчето от кафето му е „Ще срещнеш приятел“? Не и по този начин. С прекалено споделяне може да срещнеш подигравки, хейт и фалшиви познанства, но никога истинско приятелство. 

ФИЛТРИ С ЖИВОТНИ

Не вярвам в 362 година преди новата ера, когато Аристотел е описвал камера обскура да е предполагал, че един ден всеки гражданин, без значение дали е патриций или плебей, ще носи в джоба си свръхразвита версия на споменатото устройство и ще го ползва да се оглежда непрекъснато като Нарцис и да си добавя котешки ушички. Неслучайно един от ключовите моменти в Silicon Valley беше как на Ричард Хендрикс се озова във фирма за добавяне на видео мустаци и избяга с писъци. Снимка със споменатите филтри е като кадър с пелени – освен ако не си на възрастта да е адекватен имидж и не си изключително самоироничен, няма реална причина да си го причиняваш.

WAVE

Помахването е някаква еволюция на останалото в историята „хей“. Проблемът с него обаче е чисто технологичен – ако помахаш на някой със стар изпърдял телефон, което описва 70% от приятелите ни, той или тя не може да ти помаха обратно. Също така, ако помахаш на някой и не получиш отговор, това те поставя в състоянието да чакаш, да чакаш, да чакаш и после още малко да чакаш, преди да се почувстваш толкова дребен и незначителен, че да поискаш просто да се изпариш. Може би някой ден помахването ще има реално приложение, засега е нещо с неясни функция, което само те кара да изглеждаш неадекватен.

РАМКИ

Рамките на профилната снимка са като футболен Т-шърт на любим отбор: можеш да го носиш, колкото си искаш, но на определените за това места – публично да афишираш принадлежност към кауза по всяко време и навсякъде е, меко казано, странно. Без значение каква е тя. Има някои социални кампании, които заслужават внимание и малко бууст по профилните снимки, но всичко друго веднага влиза в графа особено лош вкус.

ПОКАНИ ЗА ИГРА

Има два вида хора – такива, които играят фейсбук игри, и такива, които им се дразнят. Ако сте от първия, вие вече сте се намерили по интереси и ще се засичате непрекъснато по виртуалните стаи да си мерите въображаемите постижения. Останалите от нас не искат да имат нищо общо с вашата вселена. Така че, когато следващия път получите опция да поканите приятел, се замислете сериозно дали бонус животче или златна купа, омазана с шоколад, си заслужават да поставите на изпитание едно приятелство.

ГРУПОВИТЕ ЧАТОВЕ

Всеки път ситуацията е една и съща – няколко души се обединяват около една концепция и създават групов чат с идеална цел. Тя може да е пътуване до екзотична дестинация, парти изненада за любим човек или бизнес проект, който да донесе милиони дивиденти в бъдеще. В началото комуникацията е конструктивна, делова, всеки пише кратко, ясно и по същество. След това изведнъж телефонът ти оживява, сякаш е обладан от зъл дух – екранът му свети, изскачат прозорци, милиони съобщения се трупат за секунди. Случило се е неизбежното – безделниците са превзели груповия чат. Когато най-после намериш време да влезеш вътре, трябва да организираш археологична мисия, за да изровиш важната информация изпод всичките мемета, линкове и брадати смешки. По принцип е грубо да напуснеш подобно събиране, затова просто го мютваш и продължаваш напред с живота си.

SEEN

Всеки е бил в тази ситуация – изпращаш съобщение и отговор няма ли няма. Често въпросът е „Как си, кво става?“, понякога „Обичаш ли ме?“, доста пъти „Кога ще можем да ги оправим онези пари?“. Липсата на отговор е сама по себе си вбесяваща, но малкото надписче seen добавя звучен шамар към обидата. Също така е комично да гледаш отстрани как хората заобикалят приложенията, за да не излезе нотификация, че са си видели съобщението. Активен си във фейсбук, имаш смартфон, не е нужно да си Шерлок Холмс, за да върже човекът, от когото се криеш, какво се е случило. Липсата на отговор вкарва хората в режим паника и някои от тях си изпускат нервите с изблици стил „Държиш ме на сийн! За къв се мислиш!“. В такива случаи е добре да се подхожда философски, спокойно и никога да не забравяме, че макар и не такъв, какъвто ни се иска, липсата на отговор, също е отговор.

СРЪЧКВАНЕ

Опцията poke е една от първите функционалности на фейсбук, още от зората на социалната мрежа през далечната 2007. Тогава юзърите бяха толкова малко, че всеки беше приятел на приятел на приятел, затова се приемаше за напълно нормално да сръчкаш някого за здрасти или като начало на свалка и небрежен флирт. Впоследствие дойдоха туристите, роднините и индийците, които толкова почнаха да те ръгат с показалец за щяло и нещяло, че юзърите намразиха функцията дотолкова, че poke бутонът тръгна по пътя на птицата додо и изчезна.Само за да възкръсне от пепелта като феникс преди няколко години за втори опит, също толкова провален като предишния. Едно добро правило при фейсбук общуването е да правиш аналогия с нормалното такова – както не спираш непознати жени по улицата да им говориш тъпотии (или ако го правиш, успеваемостта ти е под 0,1%), така и не ръчкаш с пръст случайни момичета. Освен ако не си готов да го загубиш. Както казват по старите екшън филми: „Сръчкай ме пак и глей к‘во ше стане!“.

Готов ли си да отприщиш парти енимъла в себе си този празничен сезон.

А можеш да се отдадеш на пазаруване не само по Коледа.

Последвай ни в инстаграм.