Чудесата на хартия в „Класически коледни истории”

Има много начини да почетем големите имена в литературата, а най-добрият от тях е като ги четем. Но тъй като е Коледа, а по празниците всеки иска нещо по-специално дори и от класическата литература, от издателство ЕРА са съчетали магията на Рождество Христово с качественото четиво в „Класически коледни истории”.

В книгата са събрани 19 разказа на писатели от най-висок ранг като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Чарлс Дикенс, Оскар Уайлд, О. Хенри, Франк Баум, Е. Т. А. Хофман, Дилън Томас, Антон Чехов, Франсис Браун,

които в типично празничния дух ви казват, че Коледа е само веднъж в годината и по това време няма невъзможни желания.

Основният мотив в сборника е празникът, който преобразява. Коледа е представена като вълшебна пръчка, като портал, който се отваря за кратко, за да сбъдне желанията ни. Но за да има магия, трябва да има и сериозни препятствия. Чудесата не се случват на хора, чийто живот тече по мед и масло.

Затова героите на „Класически коледни истории” са изправени пред сериозни затруднения, които им пречат да отбележат празника. Те са бедни, самотни и окаяни, така че имат нужда от вълшебство, което да покаже, че от страданията има смисъл. Те са невидимите хора в обществото, носещи печата на нещастната си съдба, но очакващи с надежда някаква промяна.

Не всеки от 19-те разказа се разиграва около суетенето на Бъдни вечер и Коледа, но всеки от тях интерпретира по свой начин сблъсъка между фантазиите и реалността. Защото именно това се случва по Коледа – сляпата ни вяра се среща челно с фактите. А в развитието на историите стои въпросът – струва ли си да се уповаваме на нещо невидимо, или вярата в чудеса е просто незрял спомен от детството.

Самите разкази може да ви изглеждат незрели, докато ги четете, но както казва К. С. Луис, никога не си достатъчно възрастен, за спреш с четенето на приказки. В думите му има смисъл, тъй като основната задача на приказките е да събуди въображението ви. Ето защо смятам, че „Класически коледни истории” е подходяща за хора на всякаква възраст. Тя може отново да ви потопи в света на отвлечения Дядо Коледа и коледните песни, за да ви припомни истинския смисъл на празника.

Подборът на издателството ще ви отведе във фантастичен свят с емоционално въздействащи преживявания, разиграващи се в атмосферата на синьо-снежния цвят от зимните приказки. В книгата присъства това, което забравяме, разсеяни от комерсиалната страна на Коледа – автентичност на историите и истинска сантименталност.

Най-големият ѝ плюс обаче е, че за разлика от повечето коледни сборници, които редовно се появяват на пазара в края на годината, в „Класически коледни истории” са включени някои забравени класики, които отдавна не са превеждани. Сред тях са „Момченцето край елхата на Христос”, „Коледа на хълма”, „Момчето с кутията”, „Коледната кукувица”, „Където е любовта, там е и Бог”.

Но заедно с това върви и големият минус на книгата – включването на добре познати заглавия като „Коледна песен”, „Лешникотрошачката и Царят на мишките”, „Коледата на танцуващия Дан”. „Коледна песен” на Чарлс Дикенс се превърна в подобие на „Сам вкъщи” за литературата. Всеки коледен сборник започва или завършва с „Коледна песен” и понеже е значимо произведение, като че ли на издателствата не им стиска да го пренебрегнат, да търсят по-дълбоко и да предложат разнообразие на читателите.

Попадение по отношение на разнообразието е „Момченцето край елхата на Христос” на Достоевски. Някои ще кажат, че този разказ е твърде тъжен, за да се чете около празник, свързан с насладата и радостта, но ако се разровите между пластовете, ще разберете, че авторът ви поставя сериозни въпроси за добротата и състраданието, които са установено клеймо на Коледа.

Достоевски не представя хората, които си разменят щастливи погледи около препълнената маса и до отрупаната с подаръци елха, а хората, които ги гледат през прозореца.

С различаваща се гледна точка по отношение на Коледа е и Антон Чехов, който в разказа си „В нощта срещу Коледа” не описва жена, която очаква любимия ѝ да се върне за празника, а жена, която се надява да остане вдовица.

Но руснаците винаги са имали романтично отношение към тъгата и смъртта. За тях няма по-красив и сублимен момент от края на живота. Англоезичната литература, от друга страна, е пълната им противоположност. Те държат на господстващото добро, особено по отношение на приказките. Този мотив може да откриете в „Момчето с кутията”, „Коледната кукувица”, „Отвлеченият Дядо Коледа”, „Неочакван коледен подарък”.

„Класически коледни истории” балансира между двете страни на празника, за да разкрие истинското му значение. Тъй като краят на всяка година не е само повод за почивка, а и за равносметка, тези истории ще ви припомнят кои са онези най-прекрасни неща, които всеки може да види, стига да има очи за тях.

Виж кои са книгите, които най-много четохме тази година.

Виж какво те съветва Георги Господинов по Коледа.

Последвай ни в инстаграм.