Повелителят на сърцата си отиде само преди 6 години, а ние му сваляме шапки ниско долу.

„Освободи сърцето ми, мила. Позволи ми да съществувам, защото теб не те е грижа, помогни ми – пусни ме на свобода. Освободи сърцето ми, мила, остави ме да си отида…“. На 22 декември 2014 г. на 70 г. в Кроуфорд, САЩ, от този свят, най-после пуснат от онази жена, която стягаше сърцето му, си отиде легендарният певец, носителят на Грами, удостоеният с орден на Британската империя, участникът в Уудсток през 1969 г. – митичният Сър Джо Кокър. Джо се появи на този свят и накара музикалния свят да му свали шапка ниско до земята, а ние си признаваме, че ако имаше класики, които да изредим дори насън, това биха били някои от емблематичните му песни –  Unchain My Heart, You Can Leave Your Hat On, With a little help from my friends и др. Джо – блусарят и британецът до мозъка на костите си. Джо, под чийто глас не една и две дами са оставали само по шапка в тъмни стаи.

Джо – музикантът, чийто тембър, пълен с пясък и дрезгав сексапил, остана завинаги в музикалната история на времената, когато музиката наистина беше музика

и имаше културната сила да докарва тълпите до лудост. Джо се ражда на 20 май, 1944 г. в Шефилд, Англия, а музикалната му кариера започва едва на 15 години. Нашето момче първоначално пее по пъбове и клубове в Шефийлд през 60-те, а след това става член на групите The Avengers, където пее под името Ванс Арнолд, Big Blues (1963) и The Grease Band (1966). Първият му хит, който побърква меломаните, всъщност е кавър на Бийтълс от албума Sergeant Pepper, като след него съвсем заслужено Джо взима участие в легендарния рок фестивал в Уудсток. Истината е, че Кокър никога не е бил добро момче, но винаги е учил всички на добрина, на движещата сила, която музиката му притежава – тази на любовта. И ако в едни по-добри времена трябваше да пуснеш на мацките Бари Уайт, за да ги съблечеш, то преди това трябваше задължително да си подгрял вечерта с Джо, на който му отиват малки уискита, тежки пури и задимени барове.

В началото на 70-те Джо Кокър има проблеми с наркотиците и алкохола, които се отразяват зле на музикалната му кариера, но за щастие съдбата бързо го изважда от там и през 80-те и 90-те той се завръща на музикалната сцена с пълна сила. Щастие, което ни позволява да му се порадваме и на родна територия. За пръв път Джо идва в България през 1994 г., когато изнася концерт в НДК. През 2006 г. е специален гост на сватбата на едни хора, за които сега не ни се иска да ви разказваме, а третото му посещение е през 2011 г. отново в София. Тогава промотира новия си албум и радва публиката с невероятното изпълнение на You Can Leave Your Hat On.

Истината е, че Джо винаги е имал силата да подлудява тълпата.

Специфичните му движения на сцената, взривоопасната му енергия и поведението му на един от наистина големите кара хиляди фенове по цял свят и в Европа да правят истински фурор на концертите му. Той е един от артистите, събирали най-голяма публика на открит концерт на европейска територия. През 2007 г. кралица Елизабет Втора го награждава със специален орден – O.B.E. (Офицер на Ордена на Британската империя) за приноса му към музиката, а много от съвременните артисти признават, че са силно повлияни от творчеството му и неподражаемия му стил.

За финал ти оставяме едно от любимите ни негови изпълнения тук и ти казваме, че ако си заслужава да свалиш шапката си за някой в края на декември, то нека това бъде Кокър. Сър Джо Кокър.

За още музикални герои – виж Мартин и Самуил резидентите на Nordic Soundscapes, които ни разказват за музиката и северния звук.