Ще изгледате този сериал наведнъж. Няма да спите няколко нощи и ще поглъщате сериите като желирани бонбони. Може да ви трогне, да ви накара да настръхнете и дори да се замислите. Докъде водят самотата и отчуждението в съвременния свят? Доколко познаваме продавача в отсрещния магазин? Ами пътуващия в метрото до нас? И най-вече колко случайни са случайните срещи…

Историята започва в малка антикварна книжарница. От филми като „Нотинг Хил“ и „Имате поща“ знаем, че това е идеална предпоставка за началото на любовен романс. Бек (Елизабет Лейл) е млада и красива студентка по литература, която мечтае да стане писател. Веднага ни става симпатична, макар и образът да е леко клиширан. Тя има финансови затруднения, проблемна връзка с наркоман и богати приятелки, които я потискат. Джо (Пен Баджли) е собственикът на магазина – затворен и ексцентричен млад мъж, за когото книгите са най-важното нещо на света.

Той се влюбва в Бек от момента, в който я вижда, и започва неистово да я следи.

Една вечер съдбата му се притича на помощ и след инцидент, в който я спасява, Бек се влюбва в него. Препятствията пред Джо обаче не свършват. Едно от тях е Пийч (Шей Мичъл) – най-добрата приятелка на Бек, която също е тайно влюбена в нея. (Защо все такива роли, Шей?) 

Сериалът е продукция на Lifetime и е заснет по едноименния роман на Каролайн Кепнес – „Ти“, сравняван от критиците с „Американски психар“, „Мизъри“ и „Не казвай сбогом“. И все пак вероятно заклетите фенове на психотрилъра ще бъдат малко разочаровани. Истината е, че актьорите сякаш са прекалено симпатични, за да ни изплашат истински. През цялото време тайно имаме усещането, че гледаме как Дан от Gossip Girl полудява и започва вманиачено да преследва Серина. Нещо не ни достига да наречем сериала трилър в чистата му форма.

В същото време е далеч от романтиката и никак не би допаднал на любителите на „сладкото“. „Ти“ е нещо по средата. Нещо, което се е прицелило в масовата публика, но в същото време засяга сериозни въпроси от съвременния живот и психология.

Първата такава тема са социалните мрежи. Именно те са процепът, през който Джо прониква в живота на героите. Един откраднат телефон се оказва ключ към същността, душата и най-дълбоките тайни на Бек. Тя от своя страна е обсебена от образа си в интернет. Оказва се обаче, че не всичко е такова, каквото изглежда, и под лъскавата повърхност на инстаграм реалността се крият много тайни. Коя всъщност е Бек? Дори преследвачът ѝ не може да разбере докрай. Самият той започва да се чуди в кого наистина се е влюбил. Голямата сила на сериала е в успешната психологизация на героите. Ако в първия епизод всичко ни се струва ясно, по-нататък разбираме, че в тази история няма „добри“ и „лоши“. Изключително успешен похват е вътрешният монолог на Джо, който тече през цялото време. Чрез него влизаме в главата на един психопат и на моменти той ни става плашещо симпатичен. Прокарана е също и идеята, че насилието ражда насилие.

Изпитан метод: дай на един злодей тежко детство и той автоматично става „противоречив образ“. Много по-интересна може да бъде и Бек, ако се разгърне докрай. (На такова развитие се надяваме във втори сезон.) 

Дори да не ви изплаши до смърт, този сериал безспорно ще ви грабне. Пред очите ви ще се размият границите на нормалността, страха и самотата. Ще се запитате: Възможно ли е „Аз“ без „Ти“? И в крайна сметка ще ви напомни че, любовта е лудост. А ако не е лудост, просто не е любов…

Виж защо работата в офис среда ни привлича толкова много.

Виж какво четохме миналия петък

Последвай Instagram профила ни