Нещата от живота

Ваканционното приключение по класическия балет на Чайковски

Въпреки че „Лешникотрошачката” е сред любимите ми приказки, се отнесох с доза скептицизъм спрямо филма на Ласе Халстрьом и Джо Джонстън.

Причината е намесата на „Дисни“, които ясно показваха присъствието си чрез пищните ефекти и бонбонената атмосфера. Но предварителните ми предположения за пореден безвкусен сюжет по класическа приказка се оказаха напълно погрешни.

Филмът е създаден като приключение за деца, в което се смесват поетичното, странното и авантюристичното.

Ако търсите филм, който да събуди коледния ви дух още през ноември, или искате да си припомните детството, когато всички вярвахме в магията, трябва да дадете шанс на „Лешникотрошачката и четирите кралства”.

Историята започва от Клара Щалбаум (Макензи Фой), едно находчиво, изобретателно и любознателно момиче, което наскоро е загубило майка си.  Смъртта на майката се оказва емоционалното ядро на филма. Заедно с баща си, брат си и сестра си Клара се подготвя за коледното празненство в дома на своя кръстник Дроселмайер (Морган Фрийман).

Продукцията е представена като коледна картичка на викторианския Лондон, където играчките оживяват. Началото на фентъзи приказката идва с напълно предсказуемата бяла и феерична атмосфера, а визуалните ефекти са като красивия, но безмълвен герой на филма. Клара попада в центъра на епична битка, където трябва да защити Страната на сладкишите, Страната на цветята и Страната на снежинките от Майка Жигон (Хелън Мирън) и Краля на мишките. В приключението си тя е придружавана от храбрия Лешникотрошач Филип (Джейдън Фоуора-Найт).

Меланхоличната окраска от оригиналния текст на Ернст Теодор Амадеус Хофман е преработена така, че зрителите да изпитат познатата им коледна сантименталност. Блясъкът на украсата, костюмите на героите и балните танци по великолепната музика на Пьотър Чайковски са удоволствие за сетивата и чрез тях постепенно забравяме усещането за скръб и загуба, което присъства в приказката на немския гений.

Пъстрите сцени ще ви припомнят всичко, за което сте мечтали като малки, а завладяващите ефекти обогатяват обхвата на въображението, като го отвеждат в един нереален свят.

Разказът бяга от сладникавата концепция, типична за детските филми през последните години, защото предлага неочаквана развръзка за приятелство и предателство.

Музикалните мотиви от Чайковски влизат плавно и естествено в сцената с Феята Драже (Кийра Найтли), която представя пред Клара произхода на паралелния им свят. Така, без да се нахвърля върху публиката, валсът от едноименния балет се включва във филма.

Разликата между класическата приказка на Хофман и адаптацията на Александър Дюма-баща освен на чисто сюжетно равнище се появява и в ранга на героите. Протагонистите в приказката като Лешникотрошача и Краля на мишките са изместени, за да се следва типичната формулировка на „Дисни“ за принцесата воин.

Все пак базовата тематика на „Дисни“ си остава парадът на принцеси. Новият прочит на Ласе Халстрьом е фокусиран само върху един главен герой, с което едновременно спазва изискването на компанията и съкращава историята, така че да е лесно смилаема за зрителите.

През годините са представяни многобройни интерпретации на любимата класика. От анимационно филмче, опера до коледна версия на Барби в Лешникотрошачката, а това предразполага към кухи и повърхностни тълкувания, възползващи се от предпразничния период.

Но във филма има тръпка, чувство за хумор и топлина, което ни напомня, че Коледа е време за чудеса, а не на изтъркани комедии тип „Сам вкъщи” 1, 2 и 3.

Стопанката на Господ или една градската приказка за селския живот 

Ако искаш да нахраниш душата си и с театър, препоръчваме ти да гледаш Ясна поляна

Какво още се случва в града – последвай Instagram профила ни и разбери пръв