Авторите на новото време
Талантът е нещо, което също се гради
Четейки съвременните автори, оставам с впечатлението, че много от тях не правят разлика между безсрамие и артистичност, също така между трогателно и лигаво. Заливат ни с еднообразни идеи, помпозно опаковани, но с дефицит на смисъл или въображение. Не може да се отрече обаче, че привличат внимание в социалните мрежи и вероятно това подбутва решимостта им да се самоопределят като творци, без да имат опит, знания или усет.
Лозунгът на новото време е, че не е важно да те четат, важно е да те кликнат.
Цени се не описателният, красноречив и оригинален текст, а този, който звучи по-близо до битовите ни търсения и протести. Куцо и кьопаво се втурна презглава да пише, за да поощрява безкрайната глупост, ниските страсти и човешките пороци. Баналността и посредствеността се превръщат в професия за самозвани автори, които преписват новинарски статии, за проза и поезия, която проси лайкове, за медии, които си продават душата за тридневен цирк. А голямата награда от тези напъни е превръщането в горда марионетка на партията Фейсбук.
Пирамидата днес е обърната и тези с най-малко познания са на върха. Невежеството надделява и притиска хората с що-годе някакви възприятия за художественост. Не е лесно да се намери плътен и дълбок текст, защото в джунглата на думи всеки иска да е популярен и да изстреля редове, които ще хванат окото. Задачата е да се съберат последователи, хората да те познават, сайтът да има трафик, а телевизията – рейтинг.
Така се създава идеалната среда за паразитстващо слово, което в много случаи не се подлага на съмнение. Масата от новини, които четете, са пренаписани или директно копирани, а в много сайтове не съществува практика за проверка на информацията. Превежда се дословно от английски, резюмира се новина, която течеповсеместно, а източникът е чух го отнякъде или прочетох го някъде.
Никой не се интересува как може да направи информацията по-плътна и смислена, дори обратното – колкото по-пиперливо и скандално е, толкова по-добре.
Няма нужда да се редят пластове и да се анализира, защото единственият замисъл на написаното е да събере гледания.
Пишещият се чувства задължен да поставя заглавия като шок или ужас и да пусне кукички за клюкарското ви любопитство. Защото днес няма по-ценно от това да разпиляваме времето си за хора и теми, които не ни засягат. Тези автори не си правят труда да са полезни, понеже за тях това е работа по необходимост. Правят го, за да си плащат сметките. Но пък с нищо не са виновни, че набирането на дневната доза глупост е завзела цялото ежедневие на нацията.
От друга страна имаме и автори с претенции за литература, но с проницателност като от дневник на един съзряващ тинейджър. От творчеството на милениалите се разбира, че днес е модерно да си естествен, импулсивен и да метнеш първата мисъл, която ти хрумне. Идеите им са гениални само в зародиш, така че не им трябват развитие, редакция, критика и прочее ненужно старание. Защо ни е да се замисляме, след като в рамките на два реда може да си кажем всичко за живота.
Основното е да споделим мнението си и да не отдаваме толкова голямо значение на принципите за произведение. Многократно съм попадала на текст, в който гледната точна на автора не си личи, а изреченията са изплагиатствани фрази на класици. Многократно съм оставала изненадана, че изразът „Минаваш през мен” на дует „Каризма“ още е актуален. Изненадана съм също, че
образите и сюжетът остават на заден план, а писателят милениал иска да ви убие от метафори, коя от коя по-дълги и коя от коя по-празноглави.
Но за да съм напълно честна, сред съвременните поети и писатели има немалко таланти, само че мнозинството от тях следват движението на пълна апатия. Разбират творчеството като лека и безотговорна работа, заради което не правят и стъпка към усъвършенстване. Но дори да имаш заложбите на Моцарт, написаното ще са просто празни приказки, ако липсва консистентна, усърдна, концентрирана работа. Бедата не е в това, че не си се справил добре от първия опит, бедата е, когато претупването на работата се превърне в мода.
Характерна черта на българина, що се отнася до четене, е, че милее за познатото. Харесва автори, които бегло напомнят за Елин Пелин и възраждат миналото, което отдавна е изживяно. Ето защо подобни „творби” стават известни, което не говори добре за нас.
Писането е пряко свързано с мисленето и според това, което четете, може да се съди как мислите. Ако някой пише, без да е осведомен и компетентен по въпроса, ви учи на същото – да говорите и да заемате позиция, без да сте осведомени и компетентни, както да правите избори на тази основа, да решавате бъдещето си, тръгвайки от възможно най-примитивната точка на ума си. Ако четете повърхностни истории, ще се учите да сте повърхностни и мечтите ви да се простират до дрешки от мола. Радваме ли се на клишетата, ще започнем да се аргументираме с пословици и поговорки, вместо да изразим лична позиция.