Носталгията по нещо липсващо, в което се стопяват всички юлски залези

Ако виждате противоречие в заглавието, този текст не е за вас. Сигурна съм обаче, че има достатъчно много хора, които усещат една особена неопитомена дива носталгия през лятото – онази, която ни връща назад, много назад, по следите на изгубената първа любов. До онзи човек, който сме били и наивно смятаме, че вече не сме, макар и дори беглата улична психология да е наясно, че ние съвместяваме в себе си различни клонинги от различни периоди.

Ако поседя сама и гледам морето, знам, че задължително ще се сетя за 17-годишното момиче и 17-годишното момче, неловко преплели пръсти на плажа, бързащи да си разкажат всичко, което ги вълнува,

не смеейки да се погледнат, за да не се целунат.

Защото… защото ще си разбием сърцата, така сме чували, че се случва при възрастните. Затова наистина се целунахме веднъж и повече никога не си проговорихме. Но ако върна лентата още малко назад, ще се сетя за момчето с непокорна къдрава коса и китара, което ми написа есемес да погледна небето и най-удивителния лилав цвят, в който се е разположил. Аз, заклевам се, такова лилаво втори път не съм и сънувала.

Виж повече: "Остани с мен", за да има смисъл всичко

Дори в този конкретен момент и на софийски километри от морето, през прозореца нахлува нагло и без да пита, без сандали и уговорки, уханието на дъжд, окосена трева и изгорели от залеза цветя. Кортасар казва, че 

„носталгията е хубаво нещо и в литературата, и в живота, защото представлява меланхолична вярност към липсващото….“. 

Лятото е онзи сезон, който може би за някои хора е сиеста, коктейли и настроение, но за мен е почит и внимание към любовта, която сме раздали, и спомените, които ни причиняват едновременно болка и очарователен копнеж. Малък тих реверанс с подзаглавие: „Господи, какво ми се е случвало и какво ли още предстои“.

Меланхолична вярност към липсващото – огледайте това изречение много внимателно, защото то е историята на живота, който живеем. Нещо или някой липсва, но ние имаме великата способност да го разкажем и запазим като блус – ето толкова е красиво това чувство. То е помитащо като лятна буря, която се разразява, без да се занимава с предупреждения за опустошение. Това е първата и втората, ако ще и петата любов, ние за никоя така или иначе нямаме завършена магистратура, само безкрайна сесия и курсови работи, които не знаем дали и как да довършим. 

Юли е, а на юли дължим много от съхранените спомени, на липсващото, което ни побутва отвътре и ни нашепва: „Ей, ти, точно ти. Помниш ли я първата целувка?“.

Пътуваме хиляди километри, за да срещнем себе си

В отсрещния прозорец не говорят твърде много

Гледа ли новото ни видео?! Топ коктейлите на лятото чакат да им се насладиш