Нещата от живота

Нека си признаем – всички сме воайори

Киното само по себе си е воайорство. Още от зората на седмото изкуство хората са търсели нещо екстремно, неизживяно, по-различно, ново и са го получавали в тъмната зала пред големия екран.

В съвремието методите за воайорство са се увеличили многократно и нека си признаем – всички малко или повече сме воайори.

С развитието на социалните мрежи всеки ден се ровим в „личните преживявания“ на приятелите ни във Фейсбук, в снимките на хората, които следваме в Инстаграм, в статусите на известните личности в Туитър. Воайорството се е превърнало в част от ежедневието ни и е толкова нормално, че дори не отчитаме присъствието му.

Още от създаването на киното темата за наблюдението е водеща в много филми. Житейски ситуации биват пренесени на екрана. Всеки участник в правенето на кино, било то сценарист, режисьор или оператор, е 100% воайор. Наблюдението е основата за измислянето на истории от и за живота.

Майсторът на съспенса Хичкок в своя филм от 1954 „Задният прозорец“ изгражда цялостния сюжет на основата на воайорството на главния персонаж. Прикован в инвалиден стол, героят е фотограф, които запълва времето си, шпионирайки съседите си. Пренасяйки това воайорство в реалния живот – на всеки се е случвало да наблюдава жилищата на съседите в сградата отсреща, дори да спекулира какви са хората, какво правят, за какво си говорят.

Вдъхновен от „Задният прозорец“ е „Дистърбия“ от 2007 година – филм малко по-различен от шедьовъра на Хичкок, но отново на базата на наблюдението. Ако хипотетично в днешно време си под домашен арест, лесно би могъл да се разведряваш, като сърфираш из нета. Сценаристите на „Дистърбия“ така обръщат сюжета, че да оставят главния персонаж без достъп до интернет. От скука героят на Шая Лабъф започва да шпионира съседите си, което води до интересни обрати.

По повод на модерното нека обърнем внимание на един филм, пряко свързан с Инстаграм културата. Това е инди продукцията „Ингрид отива на запад“ (2017).

Лентата ни потапя дълбоко в дебрите на фейк Инстаграм животите и воайорите, които вярват и подражават на изкуствено създадени образи.

Филмът е реалистичен и удря право в десетката младото Инстаграм поколение и новосъздадените „ценности“. Всеки кадър е като от обработена Инстаграм снимка, а макар и преувеличена, историята е пример за подражаване в онлайн пространството, граничещо с обсесия. Сюжетът на „Ингрид отива на запад“  е предупреждение особено за младите дами, склонни към подобни влияния.

Идеята за воайорството като обсесия разгръща и Стивън Содърбърг в експерименталния си проект Unsane, сниман изцяло с iPhone. Освен доказващ бясното развитие на технологиите в киното, филмът засяга темата за маниакалността и воайорството, които излизат извън контрол. Психологически и въздействащ, Unsane показва по-различен прочит на две психози – на преследвача и на преследваната жена жертва.

Темата за столкването и градирането/деградирането на воайорството бива сериозно засегната в българския филм от 2017 година „Вездесъщият“. Режисьорът Илиян Джевлеков разказва какво се случва, когато воайорството засегне най-близкото до нас – собственото ни семейство. Интересен, провокативен и оставящ поводи за размисъл, „Вездесъщият“ влиза в графа задължителни филми.

Воайорството в живота постоянно бива отразявано и в киното. А ти сещаш ли се за подобни филми?

Следва продължение…

Ето какво препоръчваме да гледаш този месец.