Нещата от живота

Няколко велики личности в световното кино, за които Оскар статуетката остава мираж

На 2 март тази година бяха връчени 86-ите награди Оскар и един от призовете, с който сме най-съгласни, е режисьорската награда, която Алфонсо Куарон получи за своята “Гравитация”. През годините обаче много имена, без които киното не би било каквото е сега, са били ограбени от режисьорски Оскар, а някои от тях дори не получават номинация. Мартин Скорсезе получи своето отличие чак през 2007 година (за “От другата страна”) след пет номинации.

СТЕНЛИ КУБРИК

Кадър от “Портокал с часовников механизъм” (1971)

Считан от много за най-великия филмов творец, Стенли Кубрик – вдъхновител на 99% от съвременните кинорежисьори, не е оценен от Академията подобаващо, като се разминава с четири режисьорски номинации и печели единствено в областта на визуалните ефекти.

На цялата филмография на Кубрик се гледа като на класическа, а неосъществените му проекти непрекъснато са повод за нови статии и предположения – най-вече филмът му за Наполеон, неофициално кръстен “най-великия филм, който не бе направен”. С години хвърлен труд, повече от 15 000 фотографии на локации, костюми, реквизит и пълен сценарий, проектът в крайна сметка може да се осъществи във формата на минисерии, продуцирани от приятеля на Кубрик – Стивън Спилбърг. В периода от 1965 до 1988 абсолютният перфекционист в киното Стенли получава общо 13 номинации за Оскар, като печели само за Визуални ефекти на “2001: Една одисея в Космоса”. Режисьорски номинации получава за:

“Д-р Стрейнджлав” (1964) – печели Джордж Кюкор за “Моята прекрасна лейди”
“2001: Една одисея в Космоса” (1968) – печели Карол Рийд за “Оливър”
“Портокал с часовников механизъм” (1971 ) – печели Уилям Фридкин за “Френска връзка”
“Бари Линдън” (1975)” – печели Милош Форман за “Полет над кукувиче гнездо”

СИДНИ ЛЪМЕТ

Кадър от “12 разгневени мъже” (1957)

Дори само изброяването на имена на филми като “12 разгневени мъже”, “Серпико”, “Кучешки следобед”, “Телевизионна мрежа” ни карат да изтръпнем в страхопочитание към общия им знаменател – Сидни Лъмет. Творил до 82-годишна възраст, почти до смъртта си, Лъмет е режисирал повече от 40 игрални филми, а когато прави кино дебюта си на 33 години, той създава “12 разгневени мъже” …
След успешна кариера в театъра, телевизията и киното равносметката за Лъмет е следната – филмите му имат 46 номинации за Оскар (5 от тях спечелени), 4 номинации за Златна мечка в Берлин (1 спечелена), 2 номинации за Златна палма в Кан и още много. През 2005 Академията измива ръцете си, като му връчва единствено награда за цялостно творчество, а през годините той е пренебрегнат за следните филми:

“12 разгневени мъже” (1957) – печели Дейвид Лийн за “Мостът на река Куай”
"Кучешки следобед” (1975) – печели Милош Форман за “Полет над кукувиче гнездо”
“Телевизионна мрежа” (1976) – печели Джон Г. Авилдсен за “Роки”
“Присъдата” (1982) – печели Ричард Атенбъро за “Ганди”

АЛФРЕД ХИЧКОК

Кадър от “Психо” (1960)

Можете ли да си представите, че филмовият учебник “Психо” няма нито един Оскар?! Господарят на напрежението също влиза в безславната класация. С повече от 50 игрални филми в кариерата си Хич e считан от списанието MovieMaker за най-влиятелния филмов творец на всички времена. Със силно разпознаваем стил и новаторски техники на кадриране, движение на камерата и монтаж Хичкок бързо се натиква в съзнанието на зрителите и си спечелва много почитатели, но Академията така и не го оценя подобаващо. С 5 режисьорски номинации Хич определено е сред най-пренебрегнатите режисьори:

“Ребека” (1940) – печели Джон Форд за “Гроздовете на гнева”
“Спасителна лодка” (1944) – печели Лео Маккери за “Вървя си по пътя”
“Омагьосаният” (1945) – печели Били Уайлдър за “Изгубеният уикенд”
“Прозорец към двора” (1954) – печели Елия казан за “На кея”
“Психо” (1960) – печели Били Уайлдър за “Апартаментът”

РОБЪРТ ОЛТМАН

Кадър от “Нашвил” (1975)

Впечатлен от първите два игрални филма на Олтман, Алфред Хичкок го наема да режисира епизоди от популярната му крими поредица за CBS от 60-те “Алфред Хичкок представя”, Робърт Отлман напуска след два епизода, поради различия с продуцента. Няколко години по-късно Олтман прави големия си пробив – адаптация по антивоенния роман на Ричард Хукър – “Военнополева болница”, която е отличена с Палма в Кан, БАФТА, Златен глобус и 5 номинации за Оскар, включително на Олтман за режисьор (филмът печели само за адаптиран сценарий). В плодородната кариера на Робърт, това е първият от цели 7 изгубени номинации, 5 от които за режисура. Следват:

“Нашвил” (1975) – печели Милош Форман за “Полет над кукувиче гнездо”
“Играчът” (1992) – печели Клинт Истууд за “Непростимо”
“Преки пътища" (1993) – печели Стивън Спилбърг за “Списъкът на Шиндлер”
“Госфорд парк" (2001) – печели Рон Хауърд за “Красив ум”

През 2006, Робърт Олтман получава почетен Оскар за цялостно творчество.

Списъкът всъщност може да стане безкраен, особено ако започнем да добавяме не-англоезични режисьори, някои от които дори не са се доближавали до спечелването на наградата, защото, както знаем, Академията рядко номинира “чуждоезични” режисьори за този приз. Въпреки това ще споменем един творец, който няма нужда от представяне.

АКИРА КУРОСОВА

Кадър от “Рашомон” (1950)

“Азиатец на 20-и век” в областта на изкуството, литературата и културата” никак не е малко признание. С успеха на лентата си “Рашомон” от 1950 година спечелила Златен лъв във Венеция Куросава за пръв път открива очите на западната публика за японското кино. За 57-годишната си кариера Акира режисира 30 филма и получава само една номинация за Оскар – за “Ран” (1985), изгубена в полза на Сидни Полак за “Далеч от Африка”. През 1990 година Куросава получава почетен Оскар за цялостно творчество, който буквално е нищо в сравнение с 11-те му номинации (6 от които спечелени) от Венеция, 5 от Берлин, 3 от Москва и 2 от Кан.

И нека не забравяме…

КУЕНТИН ТАРАНТИНО

Кадър от "Криминале" (1995)

Въпреки че има 2 златни рицарски статуетки, абсолютният любимец на съвременната публика все още няма Оскар за режисура. В наградите след “Криминале” през 1995, Робърт Земекис отмъква наградата за „Форест Гъмп“, а през 2010 след “Гадни копилета” Катрин Бигълоу става първата жена, спечелила Оскар за режисура. За последния си опус – “Джанго без окови”, Тарантино дори не бе номиниран за режисура.

Виж и петте ни любими филма на Уес Андерсън.