Нещата от живота

Валери Петров вече не е между нас, но поезията му никога не ни напуска.

Валери Петров стъпва тихо с поезията си в сърцата ни. С огромната светлина в душата си озарява тъмните кътчета на ума ни. Напомня ни колко е важно да бъдем човеци и колко с огромна сила добрите писма идват към нас…

Мисля си: значи когато

бях вчера така натъжен,

листчето с радост богато

е вече летяло към мен!

Значи така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!!!

Из „Добрите писма“

Когато през 2014 година хвърчащият човек отлетя от земното ни царство, сякаш малката свещ на нощното шкафче угасна. Валери е най-добър приятел на децата и най-топла прегръдка за малките лични тъги. Безкрайно скромен, а всъщност безкрайно голям. Поет, сценарист, драматург и преводач, благодарение на когото Уилям Шекспир оживява и до днес на български.

Свежо. Хубаво. Приятно.

Миг на щастие небивал.

Просто ми е непонятно,

как до днес съм го проспивал!

Из „Рано сутрин“

Момчето Валери издава първата си стихосбирка, когато е на 15. “Птици към север”. През годините тихо стъпва по раменете на поезията и написва едни от най-добрите си и крилати изречения. “Тавански спомен”, “Край синьото море”, стихотворния цикъл “Нежности”. Нежността на литературата го отвежда към медицината в Софийскияуниверситет и дори известно време работи като лекар. Върви по различни пътеки. Намира път от Рилския манастир до Рим, Америка, Швейцария, Франция. Но нищо от това сякаш няма значение.

Валери е номиниран за Нобелова награда, а в сърцето му като малко птиче се крие скромността и добротата.

 

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги – литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

…

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

Из „Хвърчащите хора“

Важно е сутрин в кафето си да разтваряме бучка поезия от тази на Валери. Защото напомня тишината и малката уютна светлина отвътре. Има склонността да лекува душата и да гали с перо самотите. Хубаво е днес да си припомняме всичко написано и преведено за малки и големи. На годишнината от рождението му излезе ново луксозно издание на “Пук!”, което да възпита в любов към поета ново поколение деца. А тази седмица, когато отбелязваме със свити сърца годишнината от смъртта му, излиза красиво, илюстровано и специално издание на “Копче за сън”.

Валери Петров никога не си е тръгвал. Върви пред нас тихо, защото някой трябва да свети и да проправя път през личните ни мракове.

Виж какво четохме миналата седмица.