Докъде водят следите на изгубеното време?

Едва ли ще е пресилено, ако заключа, че по-голямата част от литературата, музиката и изобщо изкуството се основава на разбитото сърце. Някой някога е пострадал и в своята разнебитеност си е казал „хей, защо пък от това да не излезе нещо красиво?“.

Виж повече: Нищо по-бивше от бивши приятели 

Обаче някак си винаги имаме предвид любовна мъка, удар в мекото поле на интимността, от което сме били изтръгнати без предупреждение и с особена жестокост. И се питам защо никой не обърне внимание на един не по-малко болезнен феномен, а именно на края на приятелствата. Всеки го е преживял и на никого не му се говори, защото…

защото си вложил време, енергия, сили и мисли за друго човешко същество, оголил си се, споделил си най-съкровените си тайни, сам си станал пазител на нечии чужди и когато по различни причини приятелството е невъзможно, ти се струва супер нечестно.

И да, няма да лъжа, прецакан си.

Обаче съм много против да си говорим както тук, така и в любен аспект за изгубено време. Няма такова нещо, няма. За конкретния момент е имало причина да сте един около друг, а това, че сега няма, не означава нищо повече, от теб зависи какво значение ще придадеш. Побиват ме тръпки, като си помисля колко сме склонни от афект да обиждаме другия човек, да му се ядосваме, да се жалваме, да настояваме с детински инат някой да ни възстанови „похарченото“, но хей, това не е кофти вечеря в петзвезден ресторант и рекламациите някак не важат.

Наскоро чух в една книга за популярна психология, че ние определяме едни отношения за неуспешни само защото са приключили. Тоест успешни явно биха били вечните, което, нека си признаем, е трудно за постигане. Предполагам е нормално обаче да залитаме към подобни изводи, защото все пак ние никога не сме подготвени за загубата и не знаем как да слагаме край, без това да ни травматизира и потиска. От малки слушаме колко е страшно, че някой се е развел. Ходим по погребения и е прието да се съдираме от мъка (междувременно други култури празнуват смъртта като ново начало). Еднотипни сюжети ни разплакват и в киното, а общото е, че под различна форма това са сценарии за приключване, които ни напомнят колко сме крехки и чупливи както телесно, така и духовно.

Виж повече: С виното и приятелството не се правят компромиси

Това, че вече не сте приятели, не означава, че е било безсмислено да сте били някога, а още по-малко, че сте си изгубили времето.

Дори в най-болезнените ситуации и раздели ние можем да си направим извод защо се получава така, с какво не можем да правим компромис и да влезем в следващи отношения много по-спокойно и осъзнато.

Междувременно си мислех колко е хубаво, че мога да помисля за хората, с които се разделям, ето така – ти си страхотен/а, радвам се, че имах възможността да бъда около теб, пази се и бъди добре.

Некролог на приятелствата, в които се кълняхме

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.