Днес влизаме в хореографията на Калин Калинов и деня на един танцьор

Тръгваме по неотъпканите пътеки на града, за да разкажем следващата история. Тя е обута в бели кецове и препуска от репетиция на репетиция, фигура във фигура, спектакъл в спектакъл. В нея влизаме с намерението да потанцуваме, водени от ритъма на едно динамично всекидневие. Срещу нас се задава Калин, скочил в обувките на целия танцов свят. Той е танцьор и хореограф – минава през динамиката на деня на мотор, а през динамиката на живота – на върха на танца. Бърза от репетиция на репетиция, създава хореографии, които пълнят движенията със смисъл, тренира, участва в проекти и пърформанси, прекарва часове в подготовка на тялото за движенията, които за публиката траят минути, и създава изкуство.

Изкуство, което в световен мащаб е култ – обвързан с модата, с музиката, с поп културата. 

Когато започва да танцува, Калин не предполага, че от хоби танците ще се превърнат в професия. Днес го срещаме след тричасова репетиция за едно от най-гледаните телевизионни шоута в ефира, където участва в лайфовете като танцьор, на който се налага да излиза от зоната си на комфорт – брейка, и да нагажда тялото и уменията си в съвсем различни стилове. Говорим за първите мигове в залата, брейка, как танците са се изменили с годините и скъсаните кецове, които разказват истории.

Докато бързаш от предизвикателство на предизвикателство, сещаш ли се понякога за първия път, в който прекрачи прага на танцовата зала? 

Ясно и точно си спомням този момент, защото беше преломен за мен. Когато видях за първи път брейк танците, без да осъзнавам за какво точно става въпрос, разбрах, че искам да танцувам в този стил. Движенията в брейка ми изглеждаха извънземни, като на супергерой, какъвто всяко дете мечтае да бъде. Чувствах сякаш ще имам специални умения, ако танцувам брейк. Но първия път в залата се чувствах доста некомфортно и ми отне може би около година, за да осъзная какво се случва, какъв е принципът на работа. Когато аз започнах, нямахме треньор, нямаше кой да ни дава насоки, всичко беше на принципа проба-грешка. Губехме време в някои неща, към които просто не знаехме как да подходим, и трябваше да откриваме собствени варианти. Сега осъзнавам, че това е изградило други качества – да търсим, а не да чакаме наготово, да откриваме кое е най-доброто движение. В това се различават и танцьорите вече. Основното движение в определен стил е едно, въпросът е на тяхната база как ще ги подредиш през своята призма.

Виж повече: Ще танцуваме ли?

Тогава от танцьор ставаш и артист – когато започнеш ти да подреждаш движенията. 

Точно така, тогава се създава концепцията за оригиналност.

Търсиш оригиналност в своите движения, за да може дори само по силуета хората да познаят, че си ти. 

Кога реши, че от хоби танците ще се превърнат в професия?

Първия път в залата не съм мислил, че ще се занимавам професионално с това, дори започнах доста неуверено. По-скоро само си дойде с времето. Ние бяхме просто група момчета, които тренирахме. В следващия момент започнаха участията, спрямо които започнахме да се организираме. Преди да приема пътя на изкуството, по-скоро смятах, че танците ще ми останат просто хоби и ще се развивам в други области. Но не се получаваше, защото, когато ходех на работа, мислех за танци, на тренировките пък бях изморен от работата. В този момент реших, че ще рискувам и ще пробвам. В уличните изкуства няма принцип на работа и всеки се развива както му е кеф. Затова реших да направя по-сериозна крачка и кандидатствах в НАТФИЗ, където влязох в танцов театър. Доста ми се разбиха представите, защото бях свикнал на една стилистика и в следващия момент трябваше да се сблъскам с коренно различна. Класическият балет беше голям шок например, народните танци, изобщо всичко останало освен това, с което съм се занимавал. Първоначално това ме стресира, но в следващия момент ме амбицира, защото започнах да откривам общи стилове, започна обратният процес – да взимам от другите стилове и да го вкарвам в моите движения, да търся различни подходи, принципи на тялото и движението. Това много ме разви. Съответно оттук дойде възможността да работя в тази сфера, но не само в частта, която ми е удобна, а с различни хореографи, отвори ми много по-големи възможности за ангажименти от това, което имах дотогава.

Можем ли да кажем, че и в танците има мода? Променят ли се движенията през годините например?

Определено има тенденции. Преди 16 години, на първото брейк състезание, на което отидох, зала „Универсиада“ беше пълна с участници, което сега не е така. Тогава, за да спечелиш, трябваше да направиш възможно най-много повторения от някой определен елемент, например хеликоптер. Сега има други тенденции, налагат се различни стилистики дори само в брейк движенията, модата, дрехите се променят. Тогава бяха широки дрехи, шапки, докато сега модерни са фит облеклата, дългите блузи. Нещата се преобърнаха и в модно, и в музикално отношение – музиката загуби онова олдскул звучене, сега имаме доста повече електро например.

Като говорим за мода – промениха се и кецовете на танцьорите. Знаеш ли колко чифта си скъсал, откакто започна да танцуваш?

О, много са. За мен кецът в началото не беше от голямо значение, просто обувки, които са само за залата, и обикновено си взимах най-евтините гуменки, с които тренирах 3-4 месеца, докато не се протъркат. В следващия момент осъзнах, че когато се занимавам по-активно с това нещо, не е окей за тялото, най-малко за комфорта на стъпалото. Започна да ми пада сводът, започнах да усещам умора в краката. Купих си стелки, пробвах различни варианти. За брейка търся специално маратонки,които са с кант отстрани, за да правя плъзгания, без да се съсипват след три плъзгания.

Виж повече: Хип-хоп културата в София: танци, бради и тренди сникърси

Като погледнеш кецовете, можеш ли веднага да разбереш какъв стил танцува човекът?

Да, можеш според мен. Спомням си първите ми кецове adidas Gazelle, които така протърках след 3 години в залата с тях (което е ужасно много!), че кантовете паднаха и от двете страни, стелките бяха заели изцяло формата на моето стъпало. Железни маратонки. Доскоро си ги пазех като реликва.

Кецовете ли са най-отличителното от визията на танцьора?

Аз бих казал цялостната визия. Има много голямо значение как си облечен, различните дрехи и маратонки ти придават различно самочувствие, различен вайб. До определен период не обръщах внимание на тези неща, но след това с влизането в залата с нови маратонки, дрехи видях как самите движения, стъпки, усещане стоят по различен начин. 

Може би танците, особено брейкът и хип-хопът, винаги са били свързани и са се развивали паралелно с дрехите?

Абсолютно винаги е било така. Има емблематични кецове през годините, които са важни за времето си и за стила, както са adidas Superstar – един от първите култови модели за брейка. Всички са носили такива кецове. Винаги е имало някаква тенденция, от която да се водим.

Мислиш ли, че може всяка една емоция да се изрази с движение? 

Да. Всяка една емоция.

Една от интересните задачи в НАТФИЗ, които няма да забравя, беше да създадем движенческа пластика на база на текст. Това са психологическите жестове – всяка дума има реакция, движение, което отговаря на нея. Например когато се изненадваш вътрешно, и тялото ти възкликва. Винаги използваме и тялото си, дори да водим вербална комуникация. Езикът на тялото може да изрази много повече неща, отколкото думите. Когато говоря, мога да кажа това, което искам, на 7 милиона души в България и останалите, които говорят български. Когато говоря езика на тялото, може да ме разбере целия свят – 7 милиарда. 

Когато ти кажа думата „танц“, представяш ли си конкретни движения? 

Не. По-скоро не ми харесва, когато виждам танцьори да правят "движения". Аз ги наричам празни – когато се движиш, но не разказваш история. Трябва да има нещо, което да те провокира да танцуваш, да разказваш. Когато се движиш само защото трябва да го направиш, това движение не е танц. 

Какви са настоящите проекти? Какво ти предстои днес да правиш, какво работиш? 

„Маскираният певец“ е настоящият проект, след края на който съответно започвам друг. Подготвям едно интересно видео по повод Деня на будителите. Ще вляза в ролята на учител, който чрез танц ще привлече вниманието на невнимаващия клас, така че накрая самите ученици да поискат са бъдат научени. За мен това е най-важното като учител, като човек, който преподава и на деца – не ти да караш детето и да му даваш, а то да поиска от теб. До края на годината ще се случат и още интересни неща, участваме в спектаклите на Камен Донев, Димитър Рачков, а отделно имаме и постоянни участия. 

Ясно е, че работата на танцьора е постоянна динамика. Не е както изглежда отстрани, просто танц за няколко минути, след който си свободен да си вървиш…

Това, което хората виждат, е крайният продукт. Но реално зад него стои голяма подготовка, която остава скрита за хората. Истинската работа е в залата. Днес три часа правихме хореография, която ще мине на сцената за 3 минути.

Много работа за един миг.

А ти виж Ивайло Захариев, който е истински автор на мечтите си

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.