Спомняме си за емблематичния писател на рождения му ден с едни от най-силните му цитати

Обичан от всички поколения, с универсални послания за душата, на който и да е човек, искрен, дълбок, оставящ следа зад себе си. Йордан Йовков е едно от емблематичните лица на българската литература. Простичките истини за живота той представя с невероятния си и вълнуващ стил, с красивите силни и човешки истории във феноменалните си разкази. Днес разгръщаме сборниците на сладкодумния разказвач и се потапяме за пореден път в света, който той обрисува с думи.

Ето и кои цитати от творчеството на Йордан Йовков избрахме да ти покажем на рождения му ден: 

Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.

Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.

Виж повече: Най-доброто от цитатите на Димитър Талев

Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.

Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо – умно е, направи нещо – хубаво е!

Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто.

Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства.

Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.

Като всеки стар човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е сега, а какво беше едно време.

Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, господи? Защо?

Смъртта не дохожда, когато я чакаме, а когато най-малко ѝ се надяваме.

Виж повече: Най-доброто от стиховете на Любомир Левчев

Нека във всяка българска къща да има по някоя българска книга – хубава книга, която и да била, от когото и да е. Тя може да бъде една вещ, но може да стане и една светиня.

Всякога миналото ни се струва по-мило и по-хубаво, защото е вече минало. Дори най-нетърпимите физически болки, най-трагичните душевни кризи стават приятни и свидни отпосле, като спомени.

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.

А ти си избери най-добрата визия, с която да си моден диктатор