Кого можеш да срещнеш в среднощните автобусни линии на София

София отскоро има нощен транспорт и още не можем да му се нарадваме. Това е най-великата инфраструктурна иновация от старта на метрото насам. Автобусите са чисти, шофьорите възпитани, двете левчета за билет – повече от приемливи. Но както животът ни е научил: никога няма пълно щастие. Коя е изненадата тук? Традиционният минус за тези географски ширини: хората.

Ето кой ще ти е компания по седалките, ако заложиш на линиите с „А“ пред номера: 

Тийнейджъри

Кой знае защо да използваш градския транспорт е крайно непрестижно при всички поколения с изключение на Z. Даже сред определени прослойки с гордост се парадира, че не си се качвал в метро. Най-малките участници в купона нямат подобни задръжки! Те предпочитат да инвестират всичко до последната стотинка в течно и прашно забавление, в резултат на което партито приключва по седалките на някоя от нощните линии. За щастие кондукторите са доста сериозни господа, така че шум не се вдига – само се правят мета подмятания, хихика се, цъка се на телефона и чат-пат някой се натиска по ъглите.

Виж повече: Софийски адски транспорт: автобус 111

Пияници

Тези пияници са от добрите пияници. Битовите алкохолици не излизат от квартала, а парти трещенетата не слизат от колата. Автобусните пияници са като малки бездомни деца, които търсят топлина в нощта и място, където да се сгушат, докато се довлачат до дома. Веднъж попаднали в топлата утроба на нощния транспорт, те заемат ембрионална поза и начаса захъркват. От време на време се стряскат, надигат се като сурикати, оглеждат се в мрака, после измърморват нещо еротично за майките на тийнейджърите и пак заспиват.

Бачкатори

Ще познаете бачкаторите след нощна смяна по отруденото изражение, празния поглед и напрежението в свитите юмруци. Те излъчват толкова много негативна енергия, че са като нагнетена потна бобина за черна материя, която може да попие всяка усмивка в своята самоунищожителна спирала. По цял ден търкат талони, но пустият джакпот не идва и все не идва, дебиш. Затова се прибират от смотаната си работа в смотания си квартал при смотаното си семейство и мразят всеки, който не се чувства смотано като тях.

Странни хора с жълти торбички

Има едни градски герои, които обикалят по улиците и изглеждат… хъм, странно. Те винаги имат нелепа нелайфстайл раница на гърба и жълта торба в ръка. Какво толкова носят вътре, не е ясно, но май и не искаш да знаеш. Нищо чудно да се окажат мариновани детски ръчички. Те се придвижват по най-странни маршрути в градския транспорт и шансът да ги срещнеш в първото метро и в последният рейс посока Витоша е горе-долу еднакъв. Не са точно бездомни, но май нямат актуално местожителство.

Изглеждат сякаш от години не са водили разговор, различен от времето и „Съсипаха я тая държава“.

Случайни минувачи

Винаги в нощния рейс има един човек, който е стиснал вещите си в ръка, опрял е гръб в стъклото, ококорил е очи и сякаш си повтаря „В какво се забърках?!“ като в онази тъпата стара реклама. Този човек е решил да спести някой лев и сега се чуди дали сделката си е струвала преживяването. Не се моли, защото е атеист, но му минава през ума като последно спасение. Със сигурност е готов да крещи, ако някой се приближи опасно близко. И вече е подушил жълтата торбичка на странния човек и прави физиономия от мисълта за съдържанието ѝ. Най-вероятно няма повече да се качи тук. Не му харесва.

Хора и НеХора – ходете си на село

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.