Мерките по ограничаване на социалните контакти ни подтикват само към едно: да си четем вкъщи

Световната истерия по коронавируса приема все по-големи мащаби. Мерките по ограничаване на социалните контакти и посещение на културни мероприятия ни подтикват само към едно: да си четем вкъщи. А каква по-голяма наслада може да има в такъв момент, освен да видиш хепиенд в подобен роман за световна пандемия?

Идеята за масова зараза не е от вчера и днес, така че мнозина автори са я експлоатирали по множество начини. Ето някои от най-въздействащите сценарии за подобна прокоба над човечеството, които можем да открием сред страниците.

„Чумата“, Албер Камю

Макар да говори за бубонната чума в Алжир от средата на XX век,

Камю заплита едни метафизични и философски въпроси, към които никой не остава безучастен.

Епидемията е само повод за сладкодумния автор да изследва по-дълбоко същността на едно общество, човешките взаимоотношения и съществуване като цяло. Струва си да го живееш и да се бориш за този живот, убеден е бунтарският дух на Албер Камю. Същественото е в битката, в каляването при устояване на трудностите, не толкова в самото оцеляване.

„Дневник на чумавата година“, Даниел Дефо

Колкото и плашещо да звучи, една четвърт от лондонското население си отива от чума в рамките на година и половина през далечната 1665 година. От днешна гледна точка, когато мерките да си мием ръцете ни се струват смешни, тогавашните методи за борба и лечение със сигурност изглеждат наивни. И макар Дефо да прави хронология на ефектите на заразата върху града чак 50 години след овладяването ѝ, тя е плашещо реалистична. Силата на перото му все още има властта да те разтърси. Дори самият Маркес черпи вдъхновение от този роман за написването на своята велика книга „Любов по време на холера“.

„Слепота“, Жозе Сарамаго

С тази доста натуралистична антиутопия португалският носител на Нобел ни вкарва в зловещите дебри на уплашеното човечество. Със своя „задъхан“ наратив без точки и знаци, Сарамаго ни предлага един вариант на апокалипсис. Тук слепотата е заразна и само една жена успява да остане с чист взор и разсъдък.

Писателят избира герои без име, вероятно за да изтъкне унифициращата им роля,

но дивашките черти излизат на преден план у слепците. Дали се стига до хепиенд в този хаос, може сами да проверите.

„Станция Единайсет“, Емили Сейнт Джон Мандел

Има някаква приятна наивност в идеята единствените оцелели от масова зараза да са артистите и вярващите. Именно тази идея развива младата канадска писателка в романа си и печели множество награди за нея. Действието скача от минало в бъдеще и обратно и добиваме представа за унищожаването на човечеството от един прост грип. Миранда написва комикс с име „Станция Единайсет“ и нейната фантазия става реалност – извънземните нямат роля в края на човешката раса, а малките микроби. Прекрасното в книгата са именно пълнокръвните герои – как те се справят с постапокалиптичната реалност, как изкуството би могло да спаси света и как реагират в екстремни ситуации. Меланхолично, но много поетично четиво с плашещо близка перспектива.

„Щамът „Андромеда“, Майкъл Крайтън

И в случаи на глобална епидемия, няма как да не обърнем поглед към научната фантастика. Все пак, нали най-правдоподобните конспирации са точно за

зли учени, създали определен вид мутирал микроб, за който няма ваксина.

В случая на Крайтън – група учени се опитва да се справи със зараза от извънземен микроорганизъм, която е прецедент в човешката история. Научната фантастика на този даровит автор се слави с бързо действие и добре проучени факти, така че със сигурност ще се хареса, особено в уютния престой под домашна карантина.

Виж и кои са вдъхновяващите жени над 40.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.