Хората със сангвиничен темперамент са онези супер социални типове, които винаги се надъхват за нещо ново, посрещат света с ентусиазъм и възторженост, създават впечатление за безгрижие. В социалните мрежи няма как да ги сбъркате – те се характеризират с позитивни статуси, надъхващи цитати, весели песнички. Изобщо онлайн присъствието им в по-големи дози води до диабет.

Интересен аспект в характера на сангвиника е неговата непостоянност – чувствата, мненията, мислите непрекъснато се менят, в резултат на това се менят и позициите, които иначе ревностно поддържа в интернет.

Проблемът е, че за разлика от истинския живот, където думите минават и заминават, в социалките всичко остава завинаги. Ако искатеда се забавлявате – просто върнете назад в старите статуси на някой свой особено сангвинистичен приятел. Често имаме противоречие по една и съща тема в рамките на една и съща седмица. Като говорим за амплитуди в мненията, биха стреснали онези уреди, дето регистрират сеизмична активност. За щастие през годините всеки сангвиник успява да развие един много важен талант и той е импровизацията. Това успява да го изкопава даже и от най-глупавите ситуации, в които се е набутал. 

А помниш ли тези 10 предавания от близкото минало?

Ако трябва да опишем меланхолика с две думи – те са чувствителен и тъжен човек. Външният израз на тази характеристика е едно недоволство и песимизъм в комбинация с вечно подлагане на анализ и безкрайни разсъждения, което държание в ежедневието определяме със звучната дума „киселяк“. В интернет ще познаете този тип личности по пълните с жлъчно злободневие статуси, вечното мрънкане и оплакване, теориите на конспирацията, чат-пат разведрени от парчета, подходящи за сцена със самоубийство в много арт филм. Меланхоликът предпочита да се занимава с нереалното, отколкото с действителността, затова е ревностен поклонник на редица форми на изкуство. Особено странни и недотам масово оценени. Ако имаше 27 часа в денонощието, меланхоликът щеше да запълни бонус времето с тричасови филми, които после да цитира в препратки, които само той си ги разбира. Макар дълбоко в себе си да е добър човек (поне за приятелите си), тонът на меланхолика винаги е тип „чакай сега да ти обясня“, което го вкарва непрекъснато в интернет приключения.

Ако имате такъв познат, той редовно се забърква в тежки дискусии под вашите статуси и понякога толкова ви дразни, че си проси блокването жестоко.

Флегматикът рядко проявява агресия или възбуда и обикновено запазва спокойствие. За него самообладанието и непоколебимостта са това, което са ентусиазмът и лекотата за сангвиника. Освен че не изпитва нужда да се изразява и изявява, освен ако не е крайно наложително, флегматикът е доволен от себе си, няма капка несигурност и във всяко ново нещо вижда заплаха. Тези му качества го правят изключително асоциален, що се отнася до онлайн присъствие. Той има профили в някакви мрежи, за да поддържа контакт с приятели, да прави секс или да върти далавери, но е от типа хора с три поста през последната година и два от тях са тагвания, които не знае как да махне. Флегматикът трудно приема нови влияния, но случи ли се – е до живот.

Той не се отказва от нищо, на което е станал фен.

Ако се чудите кой още слуша новите парчета на тийн идолите ви – това е флегматикът. Катаклизмите не притесняват и не плашат тези хора. Така че ако се чудите кой ваш приятел е с такъв темперамент – най-вероятно е този без нито един пост за коронавируса. Нито позитивен, нито негативен – никакъв!

Ако си мислиш, че стоенето вкъщи ти се отразява зле, виж дали имаш някой от тези признаци.

Най-типично за нрава на холерика е склонността му за секунди да избухва в ярост, гняв или агресия. Това са хора, които във всеки момент имат една единствена конкретна цел и няма да се успокоят, докато не я постигнат. Всеки пост при тях не е просто споделяне – той е добре замислен ход в серия от битки: подвеждаща маневра, офанзива или защита в една непрестанна война. Ако сте съюзници на холерика, той ще ви тупа по рамото с лайкове и шерове. Ако обаче му препречите пътя, веднага ще усетите лошата му страна. Холерикът не се интересува от нищо, освен да държи надмощие. И по един или друг начин ще го постигне. Без значение дали ще е серия от постове със скрито значение, подривна дейност с фалшиви профили или директна, фронтална атака –

холерикът вижда света като бойно поле, а социалните мрежи като поредната територия за завладяване.

Сигурно се чудите каква е крайната му цел? Много ясно, че световна инвазия и тотална доминация!

Ако още не си прочел новия брой, можеш да го направиш тук.