Книгата, която най-накрая дочетох: Ирена Иванова

Кои са заглавията, за които най-накрая намерихме време

Ние сме от онези хора, които събират на нощното си шкафче книги за всяко настроение и емоционален порив. Някои от тях обаче дълго време служат на пост, докато им дойде реда и няма да се лъжем рядко намираме време да стигнем до самия им край. Но, истината е, че в безвремието, в което сме тези дни, решихме, че е крайно време да дочетем недочетеното. За да се мотивираме допълнително попитахме няколко свежи лица за историите, които пък те са решили да завършат.

Какво дочете Ирена Иванова чети надолу.

Този и още много материали, с които да нахраниш ума и душата, те очакват в новия брой на Go Guide. Той е онлайн и е свободен за четене тук. 

“Ние, лъжците” Е. Локхарт

Получих я като подарък и понеже обикновено чета по няколко книги наведнъж,изостанах малко с довършването ѝ. Не мога да кажа, че книгата попада в списъка ми „висока литература“, но минимализмът и поетичният и точен изказ на много места в нея ме спечелиха. Сякаш няма нищо излишно. Неслучайно авторката я пренаписва 15 пъти! Краят на книгата е неочакван туист и една от главните причини тя да бъде прочетена.

Тук Мила Михова разказва за нейната книга, дочета по време на изолация. 

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.