Moрски схеми: местата, на които да се разходиш по Черноморието

Най-сетне дойде времето да се разходим подробно из родните морски релефи

0 коментара Сподели:

След изминалите месеци, изпълнени със странни и тежки мисли къде и как ще си веем душите, когато всичко приключи, стигнахме до момента, в който наистина можем да го направим. В следващите редове потвърждаваме, че #българия­есуперяка и това е причината да броим несметните си богатства и гледки точно като чичо Скрудж. Няма по-благо от това да си потопиш окото в дълбокото на родната красота и гордо да си кажеш „Аз съм българче, обичам!“ Всяко от предложенията ни си тежи на мястото поради причината, че можеш да го посетиш винаги – без значение по кое време на годината отиваш.

Даваме ти ги сега, за да разнообразиш вече познатите маршрути.

Най-изобилният залив

Пътешествието ни започва на 6 км североизточно от нос Калиакра. Това е място, на което спокойствието, гледката и тишината са тоталитарно наложен закон, от който няма измъкване. Но спокойно, можеш да го приемеш с отворено съзнание и радост, защото си в природния резерват „Птичия залив“. Красотата му е необичайна за нашите ширини. Формирана е от съотношението на небрежните малки плажове, терасирани склонове, изобилието от извори с топла минерална вода и множеството разхвърляни край брега островчета и впечатляваща гора, която магнетично привлича представители от пернатия свят. Любопитно и любимо място.

Най-дългият плаж

Втората ни спирка ни отвежда на юг от Варна – в Шкорпиловци. Неособено известното село е пазител на мястото, където морето и Стара планина си правят среща. Точно между тях откриваш най-дългия и широк плаж в България. Представи си плажна ивица, докъдето погледът ти стига, и така цели 13 км! Познат е като едно от най-добрите места за практикуване на сърф, уиндсърф и кайт. Освен тази му впечатляваща характеристика около него има 4 антични селища.

Резерватът „Камчийски пясъци“ също не пропуска да се разпише с безкрайните дюни и крайречни гори.

Най-сигурното място

снимка: Нончо Илиев

Пътешествието ни продължава надолу, подминава Бургас и точно на южния му изход стигаме до „Пода“. Това е естественият център между трите езера около Бургас и морето и дом на множество застрашени видове птици. Защитената местност се поддържа от Българското дружество за защита на птиците. Известна е като едно от най-интересните места, на които можеш да наблюдаваш как птиците живеят съвсем необезпокоявани от шума на колите, отпрашващи на юг. Там ще откриеш нова гледна точка за познатия ни миграционен път на птиците – Via Pontica. Към посещението си там можеш да добавиш беседа, наблюдения над пернатите ни приятели и отново среща с морето.

Ако нямаш време за пътуване можеш да си направиш разходка сред архителктурните находки на столицата.

Най-силна гледка

Съвсем в същата посока, но малко по-навътре в сушата стигаме до Медни рид. Тази поста е позната основно на местните хора като Бакърлъка. Там, на 367 м надморска височина, окото ти ще получи възможността да се разстели над морето само за да му се зарадва.

Обещаваме ти, че гледката ще изтръгне „Еха!“ от устата ти без никакво усилие.

Дотам се стига най-лесно с кола и силно ти препоръчваме да бъдеш поне с един човек, знаещ пътя, за да избегнеш загубванията из разбития път. Ако това условие е неизпълнимо, давай смело напред с помощта на Google, защото всяка трудност си заслужава.

Най-българският Стоунхендж

Следвайки предварително зададената южна посока, настъпва времето за щипка тайнственост. Древното тракийско скално светилище Беглик таш е още познато като българския Стоунхендж. Каменният комплекс се намира само на 2 км от Приморско и е едно от големите наследства, останали ни от тракийската история. Той представлява естествен ансамбъл от каменни блокове с различна големина. Използвали са го за древни ритуали и енергията, която се усеща там, и до днес е повече от любопитна. Познат е и като началната точка на два много живописни маршрута – този към Маслен нос и този към залива Св. Парашкева.

Най-южната българска точка

Сега отново на юг, но този път хвани онзи категоричен юг, благодарение на който стигаш до Резово. Историята на Резово е почти същата като на всяко друго българско село, прилепнало до границата ни с друга държава – не особено оживено, пазещо тайни гледки и подходящо за търсачите на спокойствие.

Там слънцето е в мир с тишината

и точно тази тишина помага на окото ти да се протегне отвъд границата ни с Турция и да потъне в тамошното Черно море. Съвсем тайно ти подшушваме за триетажния ресторант „Морска градина“ – място, лишено от претенция, с винаги прясна риба и страхотен залез всеки път.

Не забравяй, докато приключенстваш лятно, да се погрижиш за кожата си.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *