Излизаме от града и се разхождаме по едни от най-приятните места из Балкана

Да опознаваш, да пътуваш, да виждаш, да се учиш, да си приключенец и изследовател – това прави живота по-цветен и красив. За да получиш максимална наслада от всички тези преживявания, ти трябва нещо свежо и утоляващо жаждата. Ние те съветваме да пробваш Birell, бира без алкохол. Приготвена по стандартния за бирата метод на ферментация, за да запази естествения бирен вкус, с тази разлика, че Birell не съдържа алкохол, направена е само и единствено от съставки с естествен произход и няма да ти обърка плановете, а напротив – ще те освежи. Четеш тези редове благодарение на Birell и на тяхното мото, че понякога всички имаме нужда от ново и свежо начало.

Там някъде измежду широколистните дървета, опасан с пояса на буковите гори, покачил на най-високите си части пасищата и ливадите, пълни с къпини, боровинки, драка, смрадлика и люляци, ще намериш гръбнака на България. Дом е на много диви животни, с които реално можеш да се срещнеш, щом тръгнеш из горските пътеки. Стара планина се простира от Белоградчишкия проход на запад до нос Емине на изток. Разположена така, тя е граница между две климатични зони, което съществено допринася за собствения ѝ характер. Уважавайки го истински, всяка година отделяме нужното внимание. За лятното полугодие има няколко места, които определено си заслужават вниманието ти. И като добри градски пътеводни светлини сега

ще се преместим в планината и ще ти кажем къде наистина е хубаво да се разходиш, какво да видиш, чуеш, помиришеш и усетиш.

Естествено е да не можем да съберем всичко, но ще те пратим на едни от най-дъхоспиращите гледки, на които сме присъствали по дължината ѝ. 

Отивайки в западната част на Балкана, обърни внимание на хижа „Тръстеная“. Разположена е на 1130 м надморска височина и на около 7 км от село Бов, на изток от Искърския пролом, съвсем в подножието на връх Издремец. Разположението ѝ я прави честа спирка за всеки, решил да мине по „Маршрута на дружбата“ – Ком-Емине. Oткъм Искърския пролом до нея водят два пътя – единият е от Гара Лакатник, другият от село Гара Бов. Друг подход към нея е от Осеновлашкия манастир „Седемте престола“. Истинската притегателна сила на хижата са малиновите насаждения, трите езера, буковите гори и великите поляни, с които е заобиколена. А стопаните на хижата са толкова благи, че никога няма да съжалиш за отделеното време. Нас ни посрещнаха много топло, нагостиха ни, както се прави с гости отдалеч, а ние уважихме искрено магията на малините, която танцуваше с горския дух пред очите ни.

В средната част на Стара планина е сърцето. А там ще намериш повече, отколкото можеш да поемеш за ден или два. Естествено, винаги можеш да опиташ. Ще
маркираме задължителните връх Ботев – най-високия и сериозен връх, изискващ подготовка и дълбочинност на знанията и погледа; екопътеката към хижа „Рай“ и Райското пръскало, висок 125 метра и държащ първо място по височина за постоянно течащ водопад в България; Троян и ежегодния Фестивал на сливата. От там скачаме директно в спомена за боровинковите нощи на хижа „Амбарица“. Преди няколко години с много любов и труд група доброволци дават старт на първия Боровинков фестивал с цел да популяризират хижата. Всичко се случва много успешно и освен да ти кажем колко прекрасни са мекиците на хижарката, друго не ни остава.

Друг силен довод е боровинковото сладко, съдържащо в себе си тези малки кръгли посланици на добра воля и чиста обич към планината.

От планината слизаме в ароматния Казанлък. Тук намигването е към розата и се случва от 115 години в чест на цветята и плодородието като искрен израз на благодарност към Розовата долина и възможностите, които тя дава на хората. Случва се в първата седмица от юни и с годините се е превърнало в цял фестивален месец на таланта, изкуствата и красотата. Цветето на боговете е готово да се запознае с теб, стига да му позволиш. Ето така розоберът е едно от нещата, на което да отделиш време и внимание. После продължи с производните  от него – розово сладко, гюловица, ликьор от рози, розова вода. 

В източната си част планината се целува с морето. Нос Емине бележи източния край на Балкана и е условната граница  на северното и южното ни Черноморие. Фарът разказва морска приказка. А на север от него започва друга приказка, за която всяко дете би искало да чуе възможно най-рано. Според Уикипедия Иракли е защитена местност, която се намира до село Емона, в близост до Несебър, с бунгала и растения, вписани в Червената книга на България и защитени от Закона за биологичното разнообразие. Според всеки друг, усещащ природата – това е точно онова място, от което имаш нужда, за да дишаш по-леко и да вярваш в доброто. Гората е вълшебна, морето чудотворно. Истината е, че нямаме достатъчно думи, за да опишем всичко, което се случва в душичките ни, щом стъпим на пясъка, но силно препоръчваме това дивашко място, което въпреки явната човешка намеса не е изгубило чародейните си свойства. Отиди да се изгубиш и да се намериш. Там двете вървят ръка за ръка.

Та така… Най-дългата и най-голямата планина в страната ни е като задължителна спирка през това лято. Приключенията дебнат зад всеки камък, а останалото е въпрос на усещане. Довери се на твоето.

Остави се да те изненадат