Градът в новата му фотокнига

От Моста на Влюбените до Резиденция „Бояна“ – фотографиите му продължават да жигосват града, а момчето, което знае какво е фотоув(e)личение и гледа живота през блендата на  малък Бог,

сяда насреща ни и ни отстрелва с поглед.

Снимката ти „Възрасната дама и знамето“ от протестите предизвика умиление в онлайн пространството. Как се прави такъв кадър? И колко рядък е той.

Има три предпоставки за един такъв кадър. Влизай в положението на човека, който снимаш – той не е просто обект, а дишащ като теб. Усмихвай си и ги уважавай. Няма редки кадри. Само некадърни фотографи.

На 15 септември излиза новата ти фотокнига „Етюд-и-те на София“, а с нея се открива и голяма изложба в Музей за история на София. Разкажи повече за селекцията на снимките?

Книгата „Етюд-и-те на София“ е замисляна в продължение на години.

Отне ми месеци да избера 200 от 12 000 публикувани кадри.

Радвам се, че издателство „Кръг“ прегърна задачата, която си бе направо непосилна. Много от тях (а и аз) даже сънуваха кошмари във връзка с това. (Смее се.) Изложбата тръгва официално на 15 септември с ден, в който всеки може да я посети без да плаща вход. Нейната идея е не просто да видим снимка, но да съпреживеем София.

Роден си в Сандански и израстваш в с. Петрово, на границата с Гърция. Тогава може би все още си снимал само с очи? Как би описал детството си в един кадър?

Спомням си как на 10 си купих един лентов фотоапарат, марка „Скина“, и почнах да снимам малките неща

– стръкове трева, жълъди, грозде, овце, кози, маски на кукери.

Така че освен с очи, снимах и с фотоапарат. Иначе мога да опиша детството в четири снимки: Цъфналата джанка със замръзналата планина Славянка. Водата, с която хората поливаха нивите си. Есенната мъгла с една баба, подпираща се на бастун. Завръщащото се стадо сред преспите сняг.

Защо избра да учиш в Софийска духовна семинария, а след това и в Богословския факултет към Софийски университет?

Баща ми е свещеник. Но никога не ме е карал да следвам нещо такова. В крайна сметка изборът си беше мой. Пристигнах с широко отворени очи и идеи как да запълвам свободното си време – скитах се из София. Може би затова я познавам толкова добре.

Веднъж поиска да съм ти модел. Какво трябва да притежава човек, за да искаш да го снимаш?

Изключително рядко искам някой да ми е модел. Обикновено ми трябва за точно определена цел. Преди години правих една изложба на тема белезите на хората (външни и вътрешни) и мисля, че тогава те поканих да те снимам. Хареса ми различното ти излъчване, което в днешно време не може да се открие у всекиго.

На тема белезите, а? Нямам татуси, толкова съсипана ли изглеждам?

Не,(смее се) – в случая просто не можех да намеря някой, който е наистина потрошен от живота…

Много ти благодаря…Най-красивото нещо, което си снимал?

Едно момиченце, което пиеше вода в Хива. Простотата на действието понякога най-много се запомня.   

Какво си правил в името на  добрия кадър?

Гонил съм човек по улиците. Старецът и балона е подобен случай.

Човекът, който ти е направил най-добрата снимка в живота?  

Отново в град Хива. Снимката е дело на годеницата ми.

Легнал съм на една пейка, а около мен океан от тюркоазени плочки.

Световните фотографи, които те вдъхновяват през годините?Изброй трима и техните три изключителни кадъра, които никога няма да бъдат изтрити от мозъка ти.

Робърт Капа и неговата снимка на десанта в Нормандия е фундаментална. Той казва: „Снимките са там. Трябва просто да ги вземете.“ Анри Картие-Бресон и неговите погледи върху парижките улици. Майкъл Браун и Горящият монах. Този кадър не е за всеки, но показва до къде може да стигне човек, за да защити мира.

Откриваш ли красота в ирационалното? Снимаш ли забутани, изоставени, мръсни места?

Дори често. Наскоро снимах изоставени военни поделения, но кадрите тепърва ще бъдат публикувани.

Какво предстои след „Етюд-и-те на София“и „Етюд-и-те на Стара Загора“?

Балканите. На 5 септември откривам изложба на тази тема в Берлин. Мисля, че Балканите са място, което хората недолюбват или забравят. Всеки бяга и превръща този полуостров в ничия земя. Иска ми се отново да заблестим, а нямам какво да дам, освен изкуството ми.

Издай ни коя е най-яката снимка от новата ти фотокнига и ни разкажи нейната история!

Може би снимката на нощната буря това лято. Имаше гръмотевици, които удряха в района на Женския пазар, а аз се бях покатерил на една от сградите. Красиво е да видиш топло светещите домове на фона на дъжда и светкавиците.

Ако имаш право на три последни кадъра – какво би снимал?

Хммм това е лесно. Снимка №1: Жена ми. Снимка №2: Жена ми. Снимка №:3 Планината на село (или жена ми).

Кое е по-красиво – реалността или на снимка?

Зависи какво искаме да запазим след това. Защото спомените избледняват, снимките – никога!

Виж повече: 27 неправди в имиджа, зависещи от финансовото благосъстояние

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.