Go Story

Понякога по-малкото е повече, а бавното е по-бързо. Понякога е нужно да се загубиш, за да се намериш. Понякога, като не правиш нищо, всъщност правиш всичко. Никой не разбира по-добре това от пловдивчани, които изповядват своя лична версия на даоизма, проповядваща хармония между тепетата,

едно сливане на време и пространство, описано с красивата звучна дума „айляк“.

Aйляк е състояние на духа, изкуство, хармония с Вселената. Айлякът не може да бъде обяснен – трябва да го почувстваш. Айлякът е в нас и ние сме в айляка. Всеки пловдивчанин носи айляка в себе си, защото Капана е Меката на тази спиритуална енергия. Затова и поклонници от цял свят прииждат на талази, само и само да се отъркат в магическата, космическа сила, завинаги променяща съзнанието на всеки докоснал се до нея. Произходът на думата сам по себе е неясен. Етимологията ѝ е напълно възможно да е равни части от турските изрази aylak (безделник) и yaylak (лятно планинско пасище). И двете звучат чудесно като отправна точка на съвременното понятие, в което „бичим айляк“ е равносилно на „почивам си сред градската природа“. Според Wikipedia „айляк“ е равносилно на „безделие“, но това е все едно да опишеш коктейл „Мимоза“ като „просто просеко“. Безделието е липса на движение или енергия, а айлякът е точно обратното – една творческа активност, маскирана с привидно безметежие. Или както един от големите мозъци на съвремието Джулиана Гани обясни айляка кратко и ясно: „Лайф ис лайф“.

Айлякът е възпят в не едно и две произведения,

но иронично най-големият вселенски хит с тези магически думи в заглавието е на Bitches & iLike (в превод „Бича си айляк“) на Руди, Дули, Муден и Кукушев. Нито едно от тези четири момчета не е родом от Майнатаун, но явно някъде по неведомите пътища на живота са закачили правилната философия. Също така най-популярната запазена марка на Европейската столица на културата е увековечена даже като въпрос в „Стани богат“. А именно: „С каква дейност се занимава човек, който на пловдивски жаргон казва „бича айляк“?“, с възможни правилни отговори: „цепене на дърва“, „смяна на вертикален щранг“, „работа на ишлеме“ или „всичко друго освен работа“. От нашата висока камбанария в тази задача няма правилен отговор, но кои сме да им се месим на точно тези сценаристи.

Най-хубавото в айляка е, че можеш да го бичиш навсякъде, с подръчни средства. За разлика от други скъпоструващи хобита и енергоемки занимания, айлячето е 100% органично, природосъобразно, напълно био и еко, гарантирано без ГМО. Пловдивски учени се кълнат, че биченето на айляк увеличава продължителността на живота с 12 до 18 години, като намалява риска от скука, зацикляне и забозване със 73%.

Китайски учени пък вече години наред се опитват да разгадаят секретната рецепта на айляка. Без успех.

Айлякът също така е световноизвестен. Преди няколко години даже CNN имаше репортаж по темата. Освен че нарече Пловдив „скритото съкровище на България“, най-големият новинарски канал в света опита да разясни концепцията на айляка за глобалния зрител. „Айляк е непреводима българска дума, широко използвана, за да се опише определено желано състояние на ума“ беше част от текста с допълнение: „Да бъдеш айляк означава, най-общо казано, да бъдеш върховно отпуснат, недосегаем за външен натиск и отворен към удоволствията на съществуването. За пловдивчаните айлякът не е просто временно настроение – това е начин на живот. Например не е необичайно една кафе-пауза вторник сутрин да се превърне в обяд с вино, който ще отнеме и остатъка от следобеда“. Което си е така – така е.

Към всичко това можем да добавим само едно – има неща, които не трябва да правиш в Пловдив и най-важното е никога, никога, никога да не твърдиш, че „и в София е айляк“. София е много неща, но айляк не е едно от тях. Значи нищо освен Филибето не се доближава до густото усещане за айляк, така че си дръж устата затворена по темата и даже недей да мислиш шумно.

Затова… Пловдив на три морета и повсеместен айляк за всички!